Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА КНИГА СЪЗДАДОХМЕ И АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ

Първата агенция за експортно застраховане е учредена във Великобритания през 1919 г. и се нарича Департамент за гарантиране на експортното застраховане. След демократичните промени в Източна Европа подобни институции бяха създадени в почти всички страни от бившия социалистически лагер. В световната практика са познати три варианта за застраховане на износа. При първия от тях тази дейност се осъществява чрез специализирани застрахователни дружества. Те действат подобно на обикновените застрахователни компании и издават полици, чрез които се покриват щети, възникнали в резултат на фалит на търговския партньор или пък при нежелание от негова страна да плати дължимите суми. Особеното е, че въпросните дружества покриват и т.нар. политически риск, но вече за сметка на държавата. Обикновено политическият риск се свързва със загуби, възникнали в резултат на военни конфликти, преврати или пък конфискация на стоки и активи. Тези рискове могат да бъдат презастраховани от частни дружества. В случай на настъпване на някое от посочените събития държавата изплаща за своя сметка щетите на износителя. Полиците, издадени от дружествата за експортно застраховане, могат да се представят от износителя и като обезпечение на банкови кредити. Такива специализирани дружества съществуват в Белгия, Франция, Великобритания, Холандия, Полша, Чехия и други страни.


При втория вариант се използват специализирани търговски банки. В САЩ и Япония от десетки години действат институции от типа на Ексимбанк, които отпускат търговски кредити на местни износители и вносители. Американската Ексимбанк работи като независима банка, регистрирана във Вашингтон. Кредитните й лимити се определят от Конгреса, а петимата членове на управителния й съвет се назначават от президента и се утвърждават от Сената. Нейните заеми пък се застраховат от Асоциацията за застраховане на задграничните кредити (Foreign Credit Insurance Association), която е основана от 48 застрахователни дружества.


Експортно-импортни банки бяха създадени и в Чехия и Полша, независимо че в тези две страни действат и специализирани дружества за застраховане на износа.


Третият вариант е създаването на Агенция за застраховане на експортното финансиране. Със специален закон такива са учредени в Румъния и Словения, като едновременно играят ролята и на банки, и на застрахователи.


Особеното при втората и третата схема е, че банковата дейност на експортната агенция изисква значителен собствен капитал. Чешката Ексимбанк например бе учредена с капитал от 57 млн. щ. долара. Вероятно поради липсата на достатъчен финансов ресурс българското правителство реши да учреди именно агенция за експортно застраховане, чийто размер на капитала засега остава неясен.


Въпреки всички икономически катаклизми българският износ през 1997 г. превиши вноса. По предварителни данни търговското салдо на страната за този период, макар и малко, но е положително - 222 млн. щ. долара. А ако се съди по изданието на Икономист за Централна и Източна Европа, то е около 500 млн. щ. долара. За сметка на това обаче за първи път от началото на реформата през тази година се очаква отрицателно търговско салдо - минус 98 млн. щ. долара. Подобна перспектива явно тревожи управляващите и може би това е причината през миналата седмица парламентът да приеме отдавна очаквания от българските търговци и производители Закон за експортното застраховане. По думите на председателя на Комисията по икономическа политика Никола Николов нормативният документ е стъпка за насърчаване на българския износ, което е и основен фактор за така желания му растеж.


Съгласно новоприетия закон ще се учреди Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Тя ще се занимава със застраховане и презастраховане на кредити, гаранции и евентуални финансови щети, свързани с износа на наши стоки и услуги, за сметка на държавата. Износителите ще са осигурени в случаите на понесени от тях имуществени вреди, възникнали от нетърговски или средносрочни и дългосрочни търговски рискове. По своя характер нетърговските рискове са широкообхватни и водят до изплащането на големи по размер обезщетения, които обикновени се възвръщат в течение на дълъг период от време. Очевидно е, че у нас единствено държавата може да поеме подобна финансова тежест, за да предотврати сериозни сътресения в икономиката, да речем, при забрана за трансфер на валута, въведена в държавата на длъжника по договор за износ.


Според определението на закона нетърговският риск включва: възникването на политически събития (като война, безредици, стачки, ембарго) в държавата на длъжника, които възпрепятстват изпълнението на договора; обявяването на мораториум върху плащанията; промени в режима на валутните плащания, издаване или промяна на нормативни актове или решения на правителството в държавата на длъжника; отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от три месеца, когато длъжник е чужда държава или чужда държавна организация, за които не може да се приложи процедура по обявяване в несъстоятелност.


Търговски риск по този закон има, когато: длъжникът по договора или неговият гарант бъде обявен в несъстоятелност, плащането закъснее повече от три месеца по причини, които не са свързани с изпълнението на договора; длъжникът едностранно прекрати договора или пък откаже да приеме стоките и услугите, записани него, без да има правно основание.


Държавното участие в Агенцията за експортно застраховане ще се управлява от министъра на търговията и туризма. Въпреки че неин основен учредител е българската държава, в устава й се предвижда възможност нови емисии от акции да станат собственост и на частни физически и юридически лица. Агенцията ще застрахова нетърговски и средносрочни и дългосрочни търговски рискове от свое име и за сметка на държавата. Това дава предимство на търговците, които имат партньори от страни с висок политически риск. Както при други подобни агенции, размерът на застрахователното обезщетение ще е не повече от 90% от застрахователната сума срещу нетърговски риск и не повече от 85% - срещу средносрочен и дългосрочен търговски риск. В закона е записано още, че БАЕЗ ще отчита застрахователната си дейност по отделна извънбюджетна сметка, която ще се открие към Министерство на търговията и туризма. Необходимо е да се подчертае, че отговорността на държавата по сключените договори срещу политически риск ще бъде ограничена до размера на ежегодно гласуваната от Народното събрание целева субсидия. При недостиг на средства дължимата сума ще се допълва, но само по решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, като до 10 януари на следващата година дотацията трябва да се възстанови на бюджета.


Междуведомственият съвет ще е под крилото на Министерския съвет. Основните му функции ще са: утвърждаване на общи условия по видовете застраховки и тарифни таблици за прилаганите застрахователни премии; одобряване на експозициите по държави за застраховане срещу краткосрочен нетърговски риск; вземане на решения за застраховане срещу средносрочен и дългосрочен търговски или нетърговски риск за всеки конкретен случай и т.н.


Някои финансисти са на мнение, че Междуведомственият съвет ще е поредната куха държавна структура, чрез която ще изтичат бюджетни средства. Според депутати дейността му ще дублира Националният съвет по застраховане.


В закона е предвидено Междуведомственият съвет за експортно застраховане да се състои от седем членове, представители на Министерството на търговията и туризма, Министерството на финансите, Министерството на промишлеността, Министерството на земеделието, Министерството на външните работи и на Дирекцията за застрахователен надзор. Негов председател ще е министърът на търговията и туризма. Но интересното е, че не той, а министър-председателят ще назначава членовете на съвета и ще определя тяхното възнаграждение.


Естествено основният въпрос е какъв процент от рисковия износ ще може да се покрие с новоприетия закон. Депутатът от ПГДЛ Атанас Папаризов например смята, че страната не разполага с необходимите средства за неговото прилагане. Представителите на Министерството на търговията пък обясниха, че се предвижда през следващата година Агенцията за експортно застраховане да набере около 15-20 млн. щ. долара. През миналата година държавата е заделила 10 млрд. лв. за учредяването на въпросната институция, но в сегашния бюджет не е предвиден и лев за експортното застраховане.


За сравнение в Германия се застрахова между 3 и 5% от износа на страната. През миналата година износът на България е бил 4.9 млрд. щ. долара. С други думи, за да застрахова едва 1% от експорта на БАЕЗ, ще са необходими около 49 млн. щ. долара. Всички тези разсъждения навеждат на мисълта, че в близките три-четири години българските износители не могат сериозно да разчитат на Закона за експортното застраховане. Надеждите все пак са, че един ден и този проблем ще бъде решен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във