Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА БСП И КОСМОСЪТ Й Е КРИВ

На четвърти февруари 1997-а
бившият министър на вътрешните работи Николай Добрев върна мандата
за съставяне на второ социалистическо правителство на президента
Петър Стоянов. И до ден днешен той обяснява това свое решение
с желанието си да спаси гражданския мир. Досега никой от социалистите
не е признал, че всъщност в онези дни трябваше да се търси спасение
преди всичко за самата партия. Рисковете, които криеше възцаряването
на втори кабинет на БСП, принудиха Добрев да върне връчения му
мандат, въпреки отреденото му от конституцията право и парламентарното
мнозинство зад гърба му. Решението за отказ от втори мандат трябваше
да се превърне в символ на новото лице на партията, обърнато към
разумния компромис. Този акт трябваше да убеди обществото, че
за Социалистическата партия са приоритетни националните, а не
партийните интереси, че столетницата е преодоляла изолацията в
собствената си идеологическа капсула и е възприела духа на новото
време. Управленският неуспех на социалистите и оттеглянето им
от властта изискваха друго поведение и друга стратегия. Идеята
за национално съгласие се оказа спасителна. БСП я прегърна в името
на собственото си оцеляване и сама почти си повярва, че е политическата
сила, проправила пътя към единството.


Необходимо е да се припомни,
че пътят към диалога и съгласието бе отворен с единодушно приетата
от 37-ото Народно събрание Декларация за национално съгласие и
заложените в нея главни насоки за развитие на страната - въвеждане
на Валутен борд, ускорено връщане на земята, справедливо разпределение
на тежестите на социалната реформа, достъп до документите на бившата
Държавна сигурност, борба с престъпността и корупцията, членство
в Европейския съюз и НАТО. С тази декларация мнозинството получи
подкрепа по ключови принципи в управленската си стратегия.


Само няколко месеца по-късно
лидерът на социалистите Георги Първанов констатира: Действията
на управляващите доказват, че националното съгласие е безсъдържателна
фраза. Днес за БСП равната и спокойна стъпка по общия път
към съгласието се оказа нереализирано добро намерение. Парламентарният
консенсус предполага вътрешнопартийно единство, а два месеца преди
конгреса на БСП в партията владеят разнопосочни настроения и интереси,
които трудно ще бъдат съсредоточени в общ център. Очевидно е,
че единодействие между ръководните органи на Социалистическата
партия не съществува. Доколко БСП се стреми към съгласие с останалите
парламентарни сили, също не е ясно. Партията днес изглежда по-скоро
подвластна на присъщия си парламентарен негативизъм, отколкото
на желание за компромиси в името на националното съгласие. Опитите
да се докаже пред обществеността, че левицата е силна опозиция,
често изтласкват на заден план разумните решения. Приетата от
Изпълнителното бюро на БСП декларация по повод на февруарските
събития за кой ли път доказа,че за левицата всеки поглед назад
е болезнен. Управляващите не изпълниха поетите в Декларацията
за национално съгласие ангажименти към обществото, смята
ръководството на БСП - няма справедливо разпределение на тежестите
от реформата, води се неефективна борба с организираната престъпност
и корупцията, българските предприятия се приватизират на
тъмно. Според документа управляващото мнозинство реализира
финансова стабилизация на мизерията, чиято социална цена е непоносима
за мнозинството от населението. Крайните оценки и емоционалният
език, използвани в декларацията, съвсем недвусмислено показват,
че с нея преди всичко се цели предконгресно подгряване на партийните
редици.


Нормално е след тежките
упреци, отправени към управляващите в декларацията си 4
февруари - една година по-късно, социалистите да предложат
своя алтернатива. Вместо това в края на документа може да се прочете
единственото заключение: На България е необходима друга
политика, друго управление!.


Ръководството на БСП се
опитва да убеди общественото мнение, че няма връзка между радикализираното
поведение на левицата и вътрешнопартийните й проблеми. В същото
време не се забелязват ясни индикации, че драстичните искания
на социалистите съвпадат със сегашните обществени потребности.
Тогава предположението, че опозиционната активност на партията
е мотивирана от вътрешните й проблеми пред наближаващия конгрес,
би могло да се окаже вярно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във