Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА АНТИКОРУПЦИОННИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО

Изказването на Джеймс Пардю, че има видимо срастване на властта с корупцията, сипа сол в раната. У нас по традиция борбата с рушвета се води с подхвърляне на бомбички из медиите, които от своя страна внушават романтичния стереотип за неморалния и алчен слуга на народа, изкушил се да вземе подкуп. Примерно отива някакъв гражданин или бизнесмен при съответния чиновник и му предлага пари за определена услуга. Държавното лице взема парите, свършва услугата и с това се приключва. Случаят може да има и продължение, ако администраторът се изхитри и не свърши работата, за която му е платено. В такъв случай научаваме за побой или взривяване на някой, който е на държавна заплата. Такива случаи естествено има и са масови. За тях разказват анкетираните граждани в социологическите проучвания, които неизменно сочат лекарите, адвокатите, учителите и общинарите като лидери в класациите. Защото такъв е личният опит на редовия данъкоплатец, това той е видял с очите си и усетил по джоба си. Колкото и да е отвратителна тази разновидност на явлението, колкото и деморализиращо да се отразява на населението, нейните икономически последствия остават на битово равнище. Голямата корупция, която засяга практически всеки български гражданин и за която очевидно говори американският посланик, е неуловима за инструментите на социологията, но нейните последствия са разрушителни за институциите на държавата. За нея може да се съди само опосредствено, по действията или бездействията на депутати и министри. Дори Бойко Борисов не може да обясни примерно феномена защо 12 години управляващите отказват да се въведе неособено скъпоструващият единен регистър, свързващ в мрежа информация от и за МВР, данъчни, митнически, гранични и други служби, където поне най-елементарните опити за прекарване на държавата ще бъдат осуетени на минутата. Отговорът е прост: защото това семпло нововъведение ще остави без хляб платените служители от митницата по проследяване на скъпи возила, ще направи ако не невъзможни, то поне по-трудни поне част от далаверите по застраховането, фалшифицирането и контрабандното прехвърляне на хора и товари през границата. Вместо да се говори за висок боен дух и добро материално-техническо оборудване, щеше да е по-убедително да се свърши тази работа. Може би президентът Първанов вече е забравил, че Вашингтон отпусна в началото на годината по разни програми милиони долари за борба с корупцията, които май минаха първом през държавния сектор. Разрешителните режими продължават да наброяват стотици, а държавните чиновници вместо да намаляват, както обеща самият Сакскобургготски, само през последните месеци са набъбнали с близо 3000 души. Някой може да седне и да направи простата сметка колко струва всеки един от тях и с колко трябва да се вдигнат данъците, за да можем да поемем новия набор администратори. Някак не е много успокоителна хипотезата на един наш социолог, че колкото повече са чиновниците, толкова по-ограничена ще става корупцията, защото ще са нужни много повече пари, за да се минат умножаващите се препятствия пред решилия да прескочи закона. Освен това, твърди този учен, нараства рискът от натопяване на другарчето при намаляващото разпределение на ресурса. Просто няма как да се подмине значението на съдебната система в борбата с корупцията. Ако е вярна констатацията, че сивият сектор в икономиката съставлява близо 40% (според някои 60%), то наистина е някак неудобно да се правим на обидени на г-н Пардю и да питаме невинно откъде той може да знае. Нещо голямо като икономически обем и скъпо като пари получава разрешения, лицензи, концесии, нещо се произвежда в родината, върти се в стоково-парично обращение, пътува по пътищата, стои по пазарите, излиза и влиза през границите, купува къщи и автомобили, ходи на почивка до Хаваите, но пък не се виждало. Любопитна фигура от последните дни се получи, когато премиерът, от една страна, убеждаваше италиански бизнесмени да инвестират в България, а у нас, от друга, текат неспирни скандали по приватизационни сделки на правителството и заплахи процедурите по раздържавяване да бъдат отменени от съда. Мисли ли г-н Първанов, че малките и големите фирми, решили да стъпят на наша земя с парите си, няма да се оплачат в своето посолство, ако на всяка крачка срещат трудности, за които се изискват огромни разходи на фирмите. И че в тези чужди представителства не са наясно кой кой е в институциите. Както казаха политолозите, след Прага страната влиза в политически борд, а ако получим и дата за ЕС в Копенхаген, ще стане още по-интересно. Тогава корупцията ще се мери със стандартизираните мерки и теглилки на свободния свят. Достатъчно е да си спомним какъв скандал разтресе Европа след подозрението за преразпределяне на пари на Европейския съюз и колко високопоставени люде си заминаха. Така, както никой не заплака за националната си гордост, когато една от легендите на тениса влезе за малко в затвора поради укриване на данъци. Просто и в държавата трябва да е като в спорта - който наруши правилата, се наказва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във