Банкеръ Weekly

Общество и политика

МВФ ВЪРНА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПОПРАВИТЕЛЕН

По време на последната си визита у нас експертите от МВФ прекараха две седмици в задълбочени разисквания върху средносрочната програма на правителството, която трябва да залегне в основата на подготвяното тригодишно споразумение между България и международната финансова институция. Но въпреки значителния напредък при уеднаквяване на гледните точки, детайлна и облечена в конкретни цифри макроикономическа рамка не беше изработена. Тя остана за домашно, което кабинетът трябва да представи в средата на юли. За да не остане неразбрана, Ан Макгърк остави паметна записка с обстойно описание на всички въпроси, които трябва да получат отговор, и стриктен график за изпълнението на всички задачи и неотложни мерки. Предлагаме на нашите читатели съдържанието на този документ.


Каква е главната цел?


Според Фонда целта на тригодишната програма е българското стопанство да стане конкурентно, при това в условията на пазарна икономика. Този процес трябва да се впише в контекста на усилията на България за присъединяването й към Европейския икономически и валутен съюз. Но чуждестранните експерти са обезпокоени от разминаването между намерения и дела и от непоследователността на планираните мерки.


Какви са конкретните възражения на екипа на МВФ?


Първото е по предварителната макроикономическа рамка. Тя предвижда скромен ръст на доходите, на потреблението и на БВП за разглеждания тригодишен период. В същото време се разчита на ограничен приток на директни чуждестранни инвестиции, което в известна степен се разминава с обявената амбициозна държавна инвестиционна програма.


Според Фонда обаче в краткосрочен план страната би могла да разчита на по-висок от заложения ръст в икономиката, въпреки неизбежния спад в обществения продукт, който ще последва след преструктурирането на предприятията. Експертите виждат признаци за трайно, макар и плахо, повишение във вътрешното търсене, стимулирано от растящите доходи и от ползваните потребителски кредити. МВФ очаква до края на 1998 г. съществуващият фискален излишък, ако се използва разумно, да подкрепи търсенето и да увеличи реалния ръст на БВП над прогнозираните 4% (дори ако нарасналото вътрешно търсене повлияе отрицателно върху текущата сметка).


В средносрочен аспект МВФ е склонен да заложи по-скоро на по-високата икономическа ефективност, постигната чрез изпълнението на една силна програма на реформи. Нараставащата ефективност се определя като ключова движеща сила за постигане на икономически растеж, по-важна дори от ръста в инвестициите. Оптималното разпределение на средствата, съчетано със стриктна финансова дисциплина във всички сектори, с подходящи структурни реформи и благоприятна среда за частната инициатива, са най-добрите гаранции, че ще бъдат постигнати стабилен растеж и по-висок жизнен стандарт. В контекста на това виждане чуждестранните експерти препоръчват на правителството да не се намесва прекалено в икономиката. Дори предвидените от него средносрочни инвестиции в много случаи да изглеждат необходими, желателно е да се предостави по-голяма роля на частните инвестиции в съчетание с осигуряването на висока ефективност, намаляване на бремето на държавния дълг и бърза приватизация.


Следващият фундаментален проблем, който коментират еспертите на МВФ, е заложеният в програмата принцип на балансирания бюджет. Балансираният бюджет, който допуска и ограничен дефицит с цел да се уравновесят разходите по провежданата структурна реформа, е подходящо начало за изграждането на данъчна стратегия. Но специалистите на Фонда заявяват, че тригодишната данъчна рамка е само частично завършена. Предвидени са реформи на основните сфери, които формират разходната част на бюджета, като социалното осигуряване, пенсиите и здравеопазването, но параметрите и графикът за тяхното осъществяване не са уточнени.


Според експертите на Фонда параметрите на предлаганата реформа в социалната сфера трябва да се вписват в средносрочната фискална програма, така че да не създават допълнителни дисбаланси в икономиката на страната. По тяхно мнение особено безпокойство будят предвидените от авторите на програмата възможности за повишаване на гарантирания минимален доход, както и за значителното - с около 50% - увеличение на минималната заплата. Тези мерки имат за цел да се повишат ефективните стойности на отчисленията за социално осигуряване, и то главно от частния сектор.


Чуждестранните специалисти застъпват становището, че повишението на минималната заплата е неподходящ инструмент за разрешаване на проблемите, възникващи от обявяването на по-ниски от реално изплащаните заплати, който по-скоро ще доведе до деформиране на пазара на труда. Вместо подобни гимнастики експертите предлагат да се проведат реформи, по-тясно свързани с размера и продължителността на изплащане на отчисленията за пенсионно осигуряване и засилване на правните мерки, гарантиращи принудителното им внасяне. В допълнение трябва да се осъществят бързи мероприятия за създаване на прозрачна и ефективна данъчна система, на работеща данъчна администрация, която все още бави неоправдано приемането на унифицирани идентификационни номера. Ключовият момент в този процес е закриването на извънбюджетните сметки и премахването на допълнителните бюджетни средства, които със своите обвити в мъгла операции допринасят за липсата на финансова дисциплина в реалния сектор.


Третото голямо безпокойство на МВФ поражда толерирането на губещите предприятия, което би могло да опорочи системата на Валутния борд. В този контекст се цитират влошените параметри на държавните предприятия през последните няколко месеца, както и намалелите цени на българските експортни стоки, което поражда натиск върху заплатите и влошава корпоративното управление. Експертите препоръчват на тези явления да се реагира незабавно с подходяща политика на доходите, ликвидиране на нежизнеспособните предприятия и ускоряване на процеса на приватизация. Необходимо е също да се ускорят съдебните процедури по обявяване в несъстоятелност, като правителството предприеме директни стъпки по ликвидиране на съответните държавни предприятия. Специалистите препоръчват програмата за изолация да бъде приключена в определения, предварително заложен период от време, като същевременно се осигури финансова рехабилитационна схема. А подходящите мерки в тази насока, според екипа на Фонда, са да се предоставят сериозни стимули на агентите по пуловата приватизация, за да се ускори приключването на сделките, да се определи краен срок за приемане на оферти от мениджърите и служителите на предложените за приватизация предприятия, да се обръща по-малко внимание на такива вторични за процеса на приватизация фактори като следприватизационни инвестиции и запазване на работните места, доколкото те трудно се прогнозират и управляват в съществуващата бизнессреда. Препоръчва се и премахване на преференциите, предвидени за работническо-мениджърските колективи, защото те скриват истинския интерес и цена на предложените за продажба предприятия и увеличават риска от лошо управление на приватизираните компании.


Четвъртият слаб момент в програмата е възможността ваучерите от масовата приватизация с номинал от 250 хил. лв. да се използват в двоен размер, ако се инвестират чрез пенсионните фондове. МВФ има сериозни възражения, главно срещу участието на пенсионните фондове в аукционите. Мотивът е, че подобна инициатива би обезценила продаваните на търг предприятия и би отблъснала останалите инвеститори. Другият обезпокоителен момент е, че след като пенсионните фондове според проекта за закон нямат право да притежават акции на физически лица в размер, по-голям от 10% от капитала на дадено предприятие, тяхното участие в аукционите би създало значителен риск за управлението на приватизираните дружества. В този смисъл чуждестранните специалисти предлагат да не се разрешава на пенсионните фондове да участват в търговете, а ролята им да се ограничи до принос в развитието на капиталовите пазари чрез инвестиции най-вече в първокласни предприятия, регистрирани на официалния сектор на фондовата борса.


Идеята за преференциално третиране на ваучерите, събрани в пенсионните фондове, според МВФ трябва да се изостави.


На пето място идват критиките по повод на политиката в инфраструктурните отрасли. МВФ е категоричен, че всички определяни по административен начин цени - на жп превозите, автобусните превози, отоплението и електричеството, трябва да се повишат без всякакво отлагане, за да се намалят загубите, да се подобри ефективността в тези сектори и да се подсигурят допълнителни, вътрешни ресурси за съживяването им.


Според МВФ трябва да се ограничат прекалените надежди, които авторите на програмата възлагат на дълговите инвестиции.


Основните насоки в реформата на енергийния сектор са определени, но тарифните ставки и нужните субсидии тепърва ще се уточняват и интегрират в бюджетната рамка. А за да се осигури пазарноориентиран подход към сектора, трябва да се премахне практиката да се изравняват сметки или да се прихващат средства от сметките на длъжниците на бюджета и да се премине към незабавни вноски в хазната.


Незадоволителен, според МВФ, е и напредъкът в създаването на ефективни процедури, свързани с фалитите. В меморандума на МВФ се дава пример с банките, поставени под особен надзор и обявени в несъстоятелност, които все още не са ликвидирани и едва ли ще бъдат в близко бъдеще. Тази неефективност на правната система влияе отрицателно върху ефикасността на банковия надзор. А силният банков контрол е от изключителна важност за доверието и здравината на банковата система.


Това са основните слабости, които мисията на МВФ открива в предлаганата от правителството тригодишна програма за съвместна дейност, които на практика покриват всички сектори - производството, услугите, инфраструктурата, социалната сфера. Очевидно сериозната работа тепърва предстои - с точни срокове и цифри, а не само с добри намерения и пожелания. На свой ред МВФ предлага подробен график за тяхното осъществяване.


В банковия и финансовия сектор МВФ предлага:


Банков надзор


Основната цел на предлаганите действия е да се гарантира стабилността на банковата система. Най-необходимите мероприятия са, както следва:


- решителни мерки срещу всички банки, които не отговарят на изискването за коефициент на капиталова адекватност от 8% - приоритетно мероприятие;


- коефициентът на капиталова адекватност постепенно да се увеличи до 12 процента. В края на 1998 г. той да стане 10%, а в края на 1999 г - 12 процента;


- всички банки да изпълнят изискванията за 10 млрд. лв. капиталова база - приоритетна задача;


- да се усъвършенства контролът върху откритите валутни позиции и да се съобрази с предходните мерки - четвъртото тримесечие на 1999 година;


- да се преразгледат и изменят разпоредбите за големите кредити и вътрешното кредитиране - четвъртото тримесечие на 1998 година;


- да се приеме нормативна уредба за обединен надзор - първото тримесечие на 1999 година;


- да се приемат правила за определяне на лихвения риск - четвъртото тримесечие на 1998 година;


- да се въведе принципът на благоразумното поведение и да се предложи стратегия, която да принуди банките нарушителки да се съобразяват с него, включително да се даде право на БНБ да изисква незабавни коригиращи действия в случаите на тежки нарушения - с непрекъснато действие;


- да се стимулират банките към по-голяма бдителност и разкриване на финансови измами - четвъртото тримесечие на 1998 година.


Банков сектор


Предлаганите мерки целят създаването на конкурентоспособна банкова система.


- Да се приватизират държавните банки, както следва:


а) определяне на приватизационни консултанти за БУЛБАНК и ЕКСПРЕСБАНК - от приоритетно значение;


б) да приключат преговорите за Пощенска банка - юни 1998 година;


в) да приключи разширеният одит на ХЕБРОСБАНК - юли 1998 година;


г) да се разработи стратегия за развитие на ХЕБРОСБАНК - август 1998 година;


д) да се сключи договор за мениджърско управление на банка БИОХИМ - септември 1998 година;


е) да се обяви търг за БУЛБАНК и ЕКСПРЕСБАНК - септември 1998 година;


ж) да се приватизира ХЕБРОСБАНК - 1999 година;


з) да се приватизира БИОХИМ - 2000 година.


- Да се вземе решение за активите на затворените банки, включително и всички необходими правни промени по процедурите за обявяване във фалит - първо тримесечие на 1999 година;


- Да се намали и преустанови правителствената намеса на кредитните пазари и използването на правителствени гаранции при кредитирането - срок 1998-1999 година;


- Да се преразгледат и изменят законите, уреждащи дейността на банките и банкрута им - 1998-1999 година.


Небанков финансов сектор


Основната цел на мероприятията е привеждане на сектора в съответствие със западноевропейските стандарти:


- да се създаде нормативна рамка за приватизационните фондове и пенсионните фондове с ясно разграничение между двата вида институции и с ограничаване на рисковете от дейността им - второто тримесечие на 1998 година;


- да се създаде надзорен орган за небанковите финансови институции, който да не се регулира от БНБ - четвъртото тримесечие на 1998 година;


- да се модернизира правната и нормативната уредба за ценните книжа и фондовите борси - 1998 година;


- да се подобри информационният обмен между БНБ, Комисията за ценните книжа и фондовите борси и небанковите финансови институции - 1998-1999 година;


- с цел либерализиране на режима на работа с капиталовата сметка и постепенното интегриране на България в световната финансова система да се преразгледат ограниченията върху капиталовите транзакции и да се разработи план за премахването им - първото тримесечие на 1999 година. Изпълнението на плана да приключи до 2001 година.


БНБ - да подобри управлението на валутния обмен - 1998-1999 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във