Банкеръ Weekly

Общество и политика

МВФ СИ СВЪРШИ РАБОТАТА В БЪЛГАРИЯ

Питър Стела, представител на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Стела, кои са най-важните въпроси, на които ще обърне внимание мисията на МВФ при поредното си посещение в България?


- Сегашното идване на мисията е посветено на изработването на проектобюджета за 2001 година. То бе решено още през юни тази година, по времето на посещението на заместник-управляващия директор на Фонда Стенли Фишер в България. Тогава той се споразумя с финансовия министър Муравей Радев мисията да дойде преди годишната среща на МВФ и Световната банка, която ще се проведе от 20 до 28 септември в Прага.


Ще прегледаме изпълнението на ангажиментите по преструктуриране на енергийния сектор и ще договорим с правителството нови срокове за приватизацията на БИОХИМ. Но вниманието ни ще бъде съсредоточено най-вече върху изработването на бюджета за 2001 година.


Трябва да кажа, че по принцип Фонда не е съгласен в момента да се уточняват параметрите на макрорамката за следващата година. Ако това стане, съвсем скоро може да се наложи те да бъдат ревизирани. Цените на петрола се покачиха чувствително и надхвърлиха нашите прогнози. Еврото пък се обезцени спрямо долара, а това от своя страна предизвика падане на курса на българската валута спрямо щатската. На 7 септември едно евро се продаваше за 87 цента, а 1 долар струваше 2.25 лева. Много вероятно е инфлацията в Европа и в България също да надхвърли нашите предвиждания.


Освен това текущата сметка по платежния баланс не се подобри толкова бързо, колкото ние предварително се надявахме. Очакваме обаче приходите от туризма да са по-високи от първоначално заложените, затова не съм много загрижен относно състоянието на текущата сметка. Но тепърва ще видим какви ще са конкретните числа по платежния баланс на страната. Едва след като се запознаем с тях, ще можем да анализираме каква е фискалната ситуация и да направим своите прогнози за макроикономическите показатели и платежния баланс през следващата година.

Но от макропоказателите зависи и планирането на бюджета за 2001 година. Мисията на МВФ ще препоръча ли на българското правителство да направи допълнителни разчети за бюджета след годишната среща на Фонда и Световната банка?


- Вероятно ще се наложи да се коригират някои номинални стойности по някои от бюджетните параметри, но съотношението им към брутния вътрешен продукт ще се запази. Може би си спомняте, че миналата година договорихме бюджетните параметри през октомври. След това инфлацията започна да нараства и в момента номиналните стойности за приходите и разходите в държавната хазна са малко по-високи от първоначално заложените.

Бюджетният излишък, с който толкова много се гордееше правителството, буквално се изпари само за три месеца - от юни до август. Какви са причините за това?


- Към края на юли излишъкът в консолидирания бюджет наистина бе около 470 млн. лв., а към средата на август той намаля до 70 млн. лева. Въпросът е къде са отишли близо 400 млн. лева? През юли правителството похарчи 300 млн. лв., за да купи валута, с която да плати лихвите по брейди облигациите. Около 80 млн. лв. отидоха, за да се изплатят увеличените пенсии. В общи линии това бяха основните разходи, които изядоха големия бюджетен излишък. Според мен към края на август той е около 90 млн. лв. и ще продължава да се увеличава, но с много по-бавни темпове, отколкото през първите шест месеца на тази година.

По време на предишната мисия на МВФ правителството пое редица ангажименти за преструктуриране на енергетиката. Каква е оценката ви за изпълнението им?


- Най-важният въпрос, според мен, е да се предприемат някакви действия за преструктуриране на топлофикациите. За необходимостта от план за действие в областта на топлофикациите се говори от 1996 г., но решаването на този проблем постоянно бе отлагано.


В тригодишната програма на правителството и МВФ бе заложено на повишаването на цените на топлоенергията. Но то само задълбочи проблема.


Наложи се правителството да разработи нов план за действие в областта на енергетиката. До края на този месец трябва да бъдат определени топлофикациите, които няма да получават субсидии и на които субсидиите ще бъдат намалени. Всички дружества производители на топлоенергия ще бъдат разпределени в отделни групи в зависимост от това, дали са жизнеспособни или не, дали ще получават субсидии и дали имат необходимост от инвестиции. След това правителството трябва да реши какво ще прави с онези топлофикации, които няма да получават финансиране от хазната. Необходимо е да се намерят източници - например Световната банка и ЕБВР, които да осигурят средства за инвестиции в топлофикациите. Всяко едно дружество трябва да има конкретен план, чиято крайна цел е повишаване на ефективността на производството.

Възможно ли е МВФ да преразгледа позицията си за запазване на сегашните цени на електро- и топлоенергията и за намаляване на данъците, ако се окаже, че правителството не е спазило ангажиментите си за преструктуриране на енергийния сектор?


- Ние имаме обща представа какъв трябва да бъде размерът на субсидиите за следващата бюджетна година. Наясно сме в общи линии и с печалбата, която може да очакваме от НЕК.


Ако загубите на топлофикациите се увеличат и те не си плащат сметките към БУЛГАРГАЗ, данъците, които дружеството превежда на бюджета, ще са по-малко. Негативен ефект за приходите в хазната ще има и ако печалбата на НЕК е по-малка от очакваната. При положение че се стигне до такава ситуация, правителството трябва да предприеме мерки, за да компенсира намалените приходи. Възможностите за това са много. Ако целта е да се привлече вниманието на обществеността към проблемите, които ще предизвика забавянето на преструктурирането в енергетиката, може да се обяви например, че заради тях данъците няма да бъдат намалени. Или пък да се намалят някои разходи в бюджета. В случая просто разсъждавам на глас.

Оказва се, че изпълнението на обещанията за намаляване на данъците зависи от успеха или от провала на реформата в енергийния сектор?


- Изпълнението на тези обещанията зависи най-вече от развитието на макроикономическите показатели. Ако икономиката като цяло се развива, приходите в бюджета ще се увеличават и това ще даде възможност за намаляване на данъците. Разбира се, голямо значение има и изпълнението на програмата за действие в областта на енергийния сектор. Субсиидите за топлофикациите и за БДЖ формират по-голямата част от безвъзмездното финансиране, което предоставя бюджетът. Ако техният размер се увеличи, това ще намали възможностите на правителството например да вдигне заплатите.

Другият голям проблем, който през тази година се появи, е преструктурирането на здравния и пенсионноосигурителния сектор. Смятате ли, че реформите там са успешни?


- Пенсионната реформа бе планирана много добре и отделните стъпки за провеждането й бяха дискутирани предварително. Не твърдя, че тя е перфектна. На този свят нищо не е идеално. Но страната ви може да се гордее дори със самия факт, че се зае с решаването на проблема.

Реформата в здравния сектор обаче предизвика бурно недоволство сред лекарите и несигурност у пациентите?


- Истината е, че МВФ не разполага с експерти в областта на здравната реформа. Тази област е изключително от компетенцията на Световната банка.


Наскоро до служителите на МВФ и Световната банка бе изпратено едно писмо на управляващия директор на Фонда Хорст Кьолер и на президента на банката Джеймс Улфенсън. То отразява тяхното разбиране за това как двете институции трябва да се допълват в работата си. МВФ трябва да се фокусира върху предотвратяването на финансови кризи и да поема ръководната роля в отношенията с дадена държава само когато тя попадне в подобна неблагоприятна ситуация. Световната банка пък поема изцяло ангажимента за проектирането и осъществяването на структурните реформи.

Излиза, че сега водеща роля в България трябва да има Световната банка?


- Може би сте прав.

Защото, ако не съм прав, това означава, че страната ни все още е близо до ръба на финансовата криза?


- По-интересния въпрос за мен е по какъв начин МВФ ще престане да бъде свързан с България. Това неминуемо ще стане, защото ние вече нямаме програми с Полша, с Чехия, с Унгария и мисля, че тези страни трябва да се разглеждат като успешни случаи. Те обаче трябва да осъществят още доста структурни реформи и Световната банка ще продължи работата си там.


Валутният борд в България работи отлично, фискалната политика е много силна, банковата система е стабилна, а точно това са областите, за които отговаря Фондът. Най-сериозните проблеми, които страната ви трябва да реши, вече са областта на структурната реформа, а в нея, както казах, водеща роля има Световната банка. Предстои да се направи още много по реформите в областта на централната администрация, топлофикациите, инвестирането в инфраструктурата, енергийния сектор. И мисля, че това е наша работа. Ние да направим така, че макрорамката да остане стабилна, което всъщност е причината Фондът да бъде в България. Но най-сериозните проблеми, които стоят пред страната, са структурните проблеми, където Световната банка има водеща роля. Предполагам, че много сериозно тук ще се намеси и Европейският съюз.


Очаквам взаимоотношенията на България с МВФ да бъдат прекратени именно защото страната ви повече няма да има нужда от нашата помощ.

Означава ли това, че няма да имаме ново споразумение с МВФ?


- Според мен такова споразумение ще има, но това е мое лично мнение. Трябва да подчертая, че МВФ не е ангажиран с него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във