Банкеръ Weekly

Общество и политика

МВФ ПРЕДЛАГА РАСТЕЖ СЛЕД МИНАВАНЕ ПРЕЗ ЧИСТИЛИЩЕТО

Едва ли някой В България е имал илюзията, че разминаванията между МВФ и правителството могат да останат скрити. Част от идеите на кабинета, залегнали в програмата му за икономическо развитие до 2001 г., премиерът Иван Костов лансира лично още миналия четвъртък на среща с бизнесмени. Въпреки това, за да не се чуе хор от гласове в различни октави, семинарът по проблемите на реформата в нашата страна, организиран от международните финансови институции, се проведе в тихия и красив град Сандански. За пълната тишина трябваше да допринесе и забраната на срещата да присъстват журналисти. В една такава обстановка могат да се кажат и неща, които не са много за пред хората.


В Сандански премиерът е поискал нарастване на доходите, които да стимулират ръста на икономиката. Вярно е, че сегашните приходи на населението са ниски и като естествено последствие идват малките разходи, които то прави за стоки и услуги, а това намалява потенциала на вътрешния пазар. С думи прости - колкото по-малко телевизори се продават, толкова повече нараства цената им. Снижаване на ценовите равнища има там, където има много потребители.


Увеличаването на потреблението обаче обикновено създава опасност от инфлация. Срещу нарастването на доходите се е обявил в Сандански шефът на Първи европейски отдел в МВФ Майкъл Деплер. Според него сега то би било несъответстващо на реалното състояние на икономиката. Той е наблегнал на необходимостта да се продължи финансовата стабилизация, а нарастването на доходите да дойде като резултат от структурната реформа. Даден е бил и примерът с Чехия, която сега изпитва затруднения поради достигнатите необосновано високи нива на доходи. По думите на Деплер усилията трябва да се съсредоточат в увеличаване на износа, и то най-вече към страните от Европейския съюз.


Иван Костов е поискал още тази година да се намалят някои от данъчните ставки. Факт е, че мнозина критикуваха правителството за данъчната политика, която бе наложена от експертите на МВФ. Обвиненията бяха главно, че високите данъци убиват бизнеса. От друга страна, на всички е известна и кривата от учебниците, според която колкото са по-високи едни данъци, толкова по-ниска е тяхната събираемост. Деплер се е противопоставил и на това искане на премиера. Шефът на Първи европейски отдел смята, че днес е още рано да се мисли за намаляване на данъците и че за такава възможност е реалистично да се говори най-рано след една-две години.


Показател за съществуващите различия са и данните, използвани от Макгърк и от правителството. Ан Макгърк е заявила, че и сега доходите се увеличават и по нейната статистика са достигнали нивата от 1995 година. Нашите експерти обаче са извадили съвсем други статистически данни.


В икономическата дискусия се е включила и министърът на външните работи Надежда Михайлова. Г-жа Михайлова е подчертала, че растежът е задължително условие, за да може правителството да започне преговори за присъединяване към ЕС през 2001 година. Дотогава трябва да се постигне и значително увеличаване на брутния вътрешен продукт на глава от населението. По този показател зад нас в Централна и Източна Европа е само Естония.


Представителите на МВФ са били силно изненадани от изказванията на управителя на БНБ Светослав Гаврийски и на председателя на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар Кънчев. Те са заявили, че банките страдат от нереално ниския основен лихвен процент. Според тях нормалното ниво е 8-9 процента. Предложено е било да се обсъди промяна на методиката за определяне на ОЛП. Единият вариант е той да се образува, като към лихвите на Бундесбанк се прибави рискова премия за България. Другият вариант е това да става въз основа на доходността на ЗУНК-овете или брейди облигациите. Третата схема е за база да се използва доходността на едногодишните държавни ценни книжа.


Според присъствали на дискусията изненадата на представителите на Фонда от тези идеи била доста голяма, но те така и не са били приети. Повишаването на основния лихвен процент ще повиши доходността, която банките получават от ДЦК, и ще намали обезценката на левовия ресурс. (Въпреки че и при 8-9% лихвата пак може да бъде отрицателна спрямо инфлацията.) Не бива да се забравя също така, че по-високият ОЛП означава и по-високи лихви по кредитите. А именно това е дейността, от която банките могат да печелят най-много. Сега кредитът е по-изгоден за кредитополучателите, отколкото за банките, защото дори и след надбавката лихвите по него са отрицателни.


Явно обаче в момента Фондът предпочита да застане в защита на реалния сектор, а не на кредитните институции. Ан Макгърк е напомнила, че сегашните лихви се определят по пазарен начин въз основа на резултатите от аукционите на тримесечните ДЦК и ако пазарът поиска повишение, то ще се осъществи. Логично е при това изказване да се запитаме дали белокосата дама само се прави, че не знае истината за основния лихвен процент? А тя е, че Министерството на финансите предлага минимален обем на тримесечните емисии ДЦК просто защото не бива да увеличава размерът на вътрешния дълг. Малкият обем на предлаганите тримесечни ДЦК, от една страна, и голямото им търсене, от друга, дават възможност на финансовото министерство да намалява доходността им. А оттам идва и ниският основен лихвен процент. Той обаче не отговаря на икономическите реалности у нас. Не може оборотът на една държава да зависи от определената уж по пазарен начин лихва на тримесечни ДЦК за смешните 5 млрд. лева (виж аукциона на МФ за седмицата 16-20 март).


Експерти на международните финансови институции са лансирали и гениалната идея - излишъкът в бюджета да се използва за обратно изкупуване на част от външния дълг. Срещу нея са се обявили Светослав Гаврийски и Чавдар Кънчев. Според тях моментът за предприемането на такава стъпка не е подходящ. Причината е, че сега цените на българските брейди облигации са високи, а обратното им изкупуване ще стане на още по-високи цени. Обявяването на обратно изкупуване е добра новина за инвеститорите, но то обикновено се прави, когато цената на даден дълг е ниска.


В крайна сметка основната препоръка на международните финансови институции е да затягаме коланите. От изказванията на шефа на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер и на ръководителката на мисията на Фонда за България Ан Макгърк са станали ясни и основните пунктове на политиката, която те ще подкрепят. Според двамата през следващите една-две години България трябва да съсредоточи усилията си върху хармонизирането на своето законодателство с това на Европейския съюз, да проведе бързо административната реформа и да приключи процеса на преструктуриране и приватизация на икономиката. Участници в срещата твърдят, че Деплер вижда развитието на България в утвърждаването на реформите и в приватизацията. Неговата многократно повтаряна препоръка към правителството била: Вземайте по-консервативни решения. Тези думи очевидно са предупреждение да не се прескачат етапи от реформата и всички решения да се обмислят внимателно.


Шефът на Първи европейски отдел силно е впечатлил участниците в семинара със старателното избягване на думата растеж. Представителите на МВФ са дали ясно да се разбере, че тригодишно стенд-бай споразумение ще бъде подписано, но при условия, които удовлетворяват Фонда - добре познат на българите финал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във