Банкеръ Weekly

Общество и политика

МВФ ДОЙДЕ, ВИДЯ И НАРЕДИ

Дилемата каква политика да избере правителството за следващите три години - стабилизация чрез растеж или растеж чрез стабилизация, бе решена от МВФ с един замах. Този въпрос бе поставен на вниманието на МВФ и Световната банка още през февруари тази година при посещението на финансовия министър Муравей Радев в САЩ, а обширната дискусия по него продължи на наша територия в Сандански от 20 до 22 март. На пресконференцията на 23 март в Министерския съвет Ан Макгърк заяви: Правителството възнамерява да поддържа една консервативна финансова политика и да провежда структурна реформа, която ще подкрепя растежа. Мисля, че имаме основание да сме удовлетворени от общата насока на реформите и смятам, че разликите са в акцентите - къде да бъдат поставени приоритетите и каква да бъде последователността на реформите. Това са подробностите, които трябва да бъдат разработени, за да се сглобят детайлите на тригодишното споразумение.


Усмихнатият в такива моменти вицепремиер Александър Божков дипломатично заглади разминаването с думите, че не вижда никакво противопоставяне между представителите на правителството и на МВФ. Вицепремиерът формулира своята позиция така: Мисля, че мога да кажа и се надявам да бъда подкрепен и от представителите на МВФ и на Световната банка, че нашата стратегия бе възприета. Разбира се, със съответните добронамерени корекции там, където опитът на международните финансови институции показва, че може да се възприеме и малко по-друг подход. Като резултат от семинара мисля, че имаме пълна яснота по стратегията за тези три години. По всяко отделно направление, разбира се, трябва да се разработи не само конкретна политика, но и нейните конкретни детайли. Както ви е известно, вчера (22 март) г-жа Макгърк не пропусна да произнесе прочутия израз Дяволът е в детайлите. Именно тази реплика на Макгърк, цитирана от вицепремиера, доказва, че оттук нататък битката с Фонда ще се води за всеки малък детайл от тригодишната програма поотделно. Така че още е твърде рано да се каже кой ще е победителят.


Показателни за оценката на Фонда сега са думите на Майкъл Деплер, който е заявил на втория ден от семинара в Сандански, че правителството е тръгнало да бяга на твърде широк фронт и се увеличава възможността да се спъне. Очевидно Фондът твърдо стои зад по-консервативния вариант за развитие на икономиката - растеж чрез стабилизация, и засега не е склонен да приеме каквито и да е предложения, които излизат извън рамките на тази политика.


Поддържането на консервативна политика означава, че се разделяме с надеждите още през 1998 г. да има увеличаване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера, и то такова, което да компенсира не само очакваната през тази година инфлация, но и обедняването през миналата. Този подход по отношение на доходите в бюджетната сфера пък ще се отрази на платежоспособността на една голяма част от населението. Следователно разширяването на вътрешния пазар и стимулирането на малкия и средния бизнес чрез него се отлага с още една година.


На вътрешния пазар ще могат да развиват онези фирми, чиято продукция е разчетена да се продава на сегашните ценови равнища. Резерви за увеличаване на рентабилността си фирмите ще трябва да търсят единствено в намаляване на разходите за себестойност на продуктите си. Поне още една година те няма да могат да разчитат на облекчаване на данъчното бреме.


Първата вратичка за правителството отвори г-жа Макгърк с позицията си: Твърде рано е в момента да се говори за намаляване на данъчните ставки. Мисля, че трябва да поизчакаме и да видим как ще се развива фискалната ситуация. Още повече че и правителството предприема реформи в социалните програми, които могат да наложат да се вземат под внимание и фискалните разходи. Ако състоянието на икономиката, на данъчната система позволява да бъдат понижени данъчните ставки, ние ще подкрепим тяхното намаляване. МВФ също желае да има по-ниски данъчни ставки, но при една по-широка данъчна база. Това е първият намек към г-н Муравей Радев и неговия екип да открият възможностите за разширяването на данъчната база и умело да преметнат Фонда.


Засега обаче финансовият министър увери г-жа Макгърк, че първата част на данъчната реформа ще приключи, когато правителството бъде убедено, че тя е допринесла за стабилизиране на бюджетните приходи, гарантиращи балансиран бюджет. Едва след това, според г-н Радев, правителството ще премине към втората част на данъчната реформа, чрез която да се създадат стимули за растеж в икономиката.


От тези изказвания става ясно, че преди да се надява МВФ да разреши намаляване на данъците, правителството трябва да изпълни поне един бюджет, който да е без дефицит. А това реално може да се случи едва с бюджета за 1999 година. Следователно по-значително намаляване на данъчното бреме може да се очаква едва след две години.


Консервативна ли е правителствената политика?


Правителството отчете, че бюджетните приходи през февруари превишават разходите с 94 млрд. лв. - сериозна заявка, че 1998 г. може да приключи без дефицит. В средата на март това превишение достигна 194.5 млрд. лева. Само за два месеца и половина от началото на годината валутният резерв е нараснал с 200 млн. щ. долара, като е достигнал 2.6 млрд. щ. долара. Нетните чуждестранни активи в страната са над 3.1 млрд. щ. долара. Статистиката на БНБ потвърждава и заявлението, което премиерът Костов направи на 19 март тази година, че вземанията на Централната банка от държавата намаляват. В началото на годината те са били 1671.8 млрд. лв., а в средата на март - 1009.2 млрд. лева. Само една малка част от този освободен ресурс обаче се е пренасочил в кредитирането на реалния сектор. Статистиката на БНБ показва, че за първите два месеца и половина на тази година вземанията от държавните предприятия са намалели с 15.8 млрд. лв. и 37.9 млн. щ. долара. Минимален ръст на ползваните кредити има в частния сектор. В сравнение с началото на годината в средата на март левовите вземания от него са се увеличили с 10.95 процента. В същото време обаче валутните са намалели.


Населението се очертава като рекордьор по ползване на кредити - те са нараснали с 22.51 процента. За това, разбира се, заслуга имат потребителските и жилищните кредити, които ДСК и ОББ предлагат на гражданите от есента на миналата година. Ако доходите на населението обаче останат около сегашните равнища, съществува опасност гражданите кредитополучатели да изпитат затруднения с обслужването на дълговете си. Тогава банките, отпуснали подобни заеми, ще трябва да пристъпят към осребряване на обезпеченията. И веднага възниква въпросът дали ще успеят да намерят платежоспособен пазар за тях. Ако съдим по нивото на спестяванията, такъв пазар липсва.


От началото на годината срочните депозити са се увеличили с 26.6 млрд. лв., а спестовните - с 8.8 млрд. лева. В същото време валутните депозити са намалели със 100 млн. щ. долара (около 180 млрд. лв.). Явно, че не можем да говорим за превръщане на валутните депозити в левови, тъй като около 80.6 млн. щ. долара (145 млрд. лв.) са излезли от валутните депозити в банките, но не са се върнали като левове в тях. Къде са те тогава? Според статистиката на БНБ 100 млрд. лв. от тази сума са у населението. Само може да се гадае къде са останалите 45 млрд. лева. Почти невероятно е да са изнесени в чужбина - това показват сметките на банките в чужбина.


Промени в банковото законодателство и регулации трябва да има. Задължителната фаза на стабилизация на банковата система бе премината през миналата година и резултатите й подсказват, че вече трябва да се пристъпи към следващата фаза - създаване на законови условия за стимулиране на кредитирането в реалния сектор. Политиката на правителството ще трябва да бъде насочена точно към такава законова рамка, която да стимулира този процес, заяви министър Радев.


По този повод правителството се нагърби с ангажимента да ускори законовите процедури по обявяване в несъстоятелност и по осребряване на имуществото на фалирали фирми, като внесе в парламента проект за изменение и допълнение на част четвърта Несъстоятелност на Търговския закон. Приемането му ще облекчи банките, когато събират вземанията си по отпуснатите заеми. Това обаче едва ли ще достатъчно, за да стимулира кредитния им ентусиазъм. Частна или държавна, икономиката трябва да произвежда. При това такива стоки и услуги, които потребителят е готов да заплати.


Ниски ли са лихвените равнища?


Според г-жа Ан Макгърк: Лихвите се определят пазарно. Това е изключително важно при системата на Валутен борд. Лихвените проценти са ниски, особено по тримесечните ДЦК, тъй като фискалното положение се подобри и това трябва да ви радва. Ниските лихви стимулират инвестициите в реалната икономика.


Това, което Ан Макгърк пропусна да съобщи, е, че ниската основна годишна лихва - 5.54% (в средата на март), не само че не стимулира спестяванията, но и ги обезсмисля. В момента месечните депозити носят годишна доходност от около 3 процента. При разчетена за 1998 г. инфлация от 16.4% е ясно, че при подобен доход на всеки 100 спестени лева се губят по около 13 лв. годишно.


Колкото и парадоксално да звучи, при 16.4% инфлация в края на 1998 г. банките не печелят от предоставянето на левови кредити. Средната годишна лихва по тях е между 16 и 16.5 процента. При това положение трудно може да се говори за изгода от краткосрочното кредитиране, а да се мисли за дългосрочно е направо утопия.


Откъде ще дойде ръстът на икономиката?


В крайна сметка от думите на Ан Макгърк, на вицепремиера Божков и на финансовия министър Радев стана ясно, че ръстът в икономиката няма да дойде нито от увеличението на платежоспособността на вътрешния пазар, нито поради намаляване на данъчните ставки, нито благодарение на кредитите от българските банки. На какво тогава се надява правителството, за да изпълни заложения в макрорамката на бюджета ръст от 4% на БВП? Остават кредитните линии от чужбина и приватизацията. Точно тези лостове ще трябва да бъдат натиснати, ако сегашните управляващи искат да постигнат желания от тях ръст. Неслучайно и шефът на Първи европейски отдел в МВФ Майкъл Деплер е заявил в Сандански, че трябва да се наблегне на износа, и то най-вече към страните от Европейския съюз. За да има износ обаче, са нужни най-малко две неща - качествени стоки и пазари. За производството на качествени стоки трябват нови машини и технологии (и най-вече кредити за придобиването им), а за пазарите въпросът опира до държавната стратегия. Защото сам търговец пазар не превзема - най-много да успее да пробие на него. Така че производителите очакват две неща: достъп до кредитни линии от чужбина и излаз към чуждестранни пазари.


Чуждестранни инвестиции за България пък могат да бъдат привлечени предимно за големите инфраструктурни проекти и за енергетиката. В това отношение като успех може да се отбележи привличането на инвестиции за пристанище Бургас и за летище София, за реконструкцията и модернизацията на атомната електроцентрала и за рехабилитацията на някои от топлоцентралите ни.


Все още в сферата на преговорите са строителството на петролопроводите и газопроводите. Що се отнася до приватизацията, въпреки видимо по-бързите й темпове, за успех ще може да се говори едва след продажбата на първите големи предприятия от списъка за пулова приватизация (чрез чуждестранни посредници). Резултатите от нея се очакват не по-рано от средата на тази година. Ръст в производството на вече приватизираните обекти пък може да се очаква не по-рано от една година след продажбата им. Капиталовият пазар все още е неликвиден и регулацията му не отговаря на световните стандарти, затова и на него липсват сериозни чуждестранни портфейлни инвеститори.


Правителството и парламентът са изправени пред вземането на важни решения за реформата в пенсионното осигуряване и финансирането на здравеопазването. При сегашната кошмарна административна система и дерегулирани пазарни взаимоотношения чуждестранният капитал няма да се затича към България. Именно затова един от акцентите на правителството е административната реформа. Тя обаче ще даде резултат не по-рано от края на следващата година. Така че по настояване на МВФ през 1998-а правителството ще съсредоточи усилията си за изграждане на стабилна и благоприятна среда за чуждестранни инвестиции и за развитие на частния сектор в България. Преки мерки за стимулиране на ръста в икономиката ще бъдат взети едва през следващата година, а увеличение на БВП може да се очаква едва през 2000-а година. Този вариант е малко по-различен от първоначалните намерения на кабинета. Но това не е толкова голяма беда. По-важното е България да има устойчив, антиинфлационен ръст в икономиката. И ако политиката растеж чрез стабилизация гарантира това, заслужава си за осъществяването й да се жертват още една или две години.


Вземания на банковата система от реалния сектор

Длъжник
Януари 1998 г.
20 март 1998 г.
Разлика

Държавен сектор общо (в млрд. лв.)
1276.4
1212.7
-63.7

в левове
336.9
321.1
-15.8

във валута (млн. долари)
524.3
486.4
-37.9

Частен сектор общо (в млрд. лв.)
2036.6
2094.8
+58.2

в левове
436.5
484.3
+47.8

във валута (млн. долари)
892.9
878.2
-14.7

От населението общо (в млрд. лв.)
187.0
227.7
+40.7

в левове
180.8
221.5
+40.7

във валута (млн. долари)
3.5
3.4
-0.1

Facebook logo
Бъдете с нас и във