Банкеръ Weekly

Общество и политика

МВФ БИ ОТБОЙ ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Проектозаконът за банковата несъстоятелност, който се подготвя от началото на тази година, така и не стигна до обсъждане в Министерския съвет. А българското правителство бе поело ангажимент пред МВФ да го гледа най-късно в края на март, което все още не се е случило. Затова пък плъзнаха слуховете, че проектозаконът е получил червен картон от Международния валутен фонд. Представителят на МВФ у нас Питър Стела не потвърди, но и не отрече, че именно фондът е върнал за преработване проектозакона за банкова несъстоятелност.


Сред банковите среди се говори, че проектът е спрян лично от шефа на мисията на фонда за България Юха Каконен, който се е съобразил с отрицателните становища по него на консултантите на МВФ у нас. Български финансисти саркастично подхвърлят, че консултантите на Фонда са се почувствали пренебрегнати, защото не са участвали при изготвянето на проектозакона. Освен това те настоявали процедурата по банковата несъстоятелност да е идентична с тази в САЩ, където специален фонд поема закъсалата банка, продава я като цяло или осребрява активите й и разпределя събраните средства между кредиторите. Наши експерти обаче са на мнение, че американската философия за банковите фалити много трудно може да се впише в българското законодателство, което е градено по западноевропейски модел.


Въпреки създалата се интрига и пикантни слухове в.БАНКЕРЪ научи, че

МВФ не е вдигнал червен картон

на проектозакона за банковата несъстоятелност. Просто Юха Каконен най-учтиво е помолил правителството да отложи разглеждането му за септември тази година и дори се е извинил, че експертите на международната финансова институция не са успели навреме да се запознаят със сегашния проект.


Нещо повече, от МВФ смятали, че нашият закон за банковата несъстоятелност трябва да бъде пример за останалите страни, кандидатстващи за членство в Европейския съюз. За да се постигне това обаче, сегашният проект се нуждаел от много допълнителна работа, като в обсъждането му трябвало да се включат всички страни, които имат някакво отношение към банковата несъстоятелност.


Явно още при следващото посещение на мисията на МВФ у нас -

през април ще започнат бурни дебати

по въпроса за новата нормативна уредба за банковите фалити.


Коментарите по сегашния проектозакон за банковата несъстоятелност у нас пък накланят везните от пълно одобрение до крайно отрицание. Причината е, че проектозаконът изважда фалиралите банки и техните синдици от сферата на влиянието на съда и ги поставя под почти едноличния контрол на Фонда за гарантиране на влоговете.

Магистратите могат

да обявят банката в несъстоятелност или да отхвърлят молбата на БНБ за това, да наложат предварителни обезпечителни мерки върху активите на фалиралата кредитна институция, да одобрят списъка на приетите вземания и да разглеждат жалбите, свързани с него. Освен това проектозаконът предвижда съдиите да си запазят правото да се произнасят по жалбите на кредитори, на които синдикът не е позволил да прихванат вземанията си от банката срещу свои задължения към нея.

Фондът за гарантиране на влоговете има право

да назначава и освобождава синдика на банката, да определя възнаграждението му и размера на гаранцията, която той внася за своето управление, да одобрява разходите на синдика, както и неговите отчети и доклади. Фондът ще дава предварително разрешение и ще утвърждава условията за извършване на всяка сделка с активи на затворена банка, които надхвърлят 1000 лева. Според проектозакона той ще одобрява и програмата за осребряване на имуществото на банката. Що се отнася до синдиците на затворените банки, те имат само задължения.


Този проектозакон ще парира възможността занапред синдици и магистрати да блокират с решенията си процедурите по несъстоятелност и ще направи процеса по осребряване на активите на затворените банки много по-бърз, коментираха защитниците на проекта, които са предимно от държавните институции.


Споменатият текст от проектозакона обаче срещна

яростен отпор

не само от страна на синдиците, но и от юридическите и финансовите среди.


Мога да коментирам закона за банковата несъстоятелност с едно японско тристишие хайку, което на български звучи горе долу така: брадвата се впи в дървото, но охлювът си е спокоен, заяви синдичката на затворена банка.


Според нея,

целият проектозакон се обезсмисля

от текста на чл.83 ал. 8. Той позволява на кредиторите на една банка, които са спечелили нейни активи на търг, да плащат, като прихванат цената от размера на своето вземане от затворената кредитна институция. Споменатата дама смята, че ако този текст бъде приет, по сметките на синдиците няма да постъпи пукнат лев.


Колегите й от други затворени банки посочват, че единствената цел на подготвяния закон е чрез Фонда за гарантиране на влоговете

държавата да сложи ръка

върху всички активи на затворените банки.


Фондът не е най-големият кредитор на фалиралите кредитни институции и е много съмнително, че той ще защитава успешно интересите на всички кредитори - коментират банкови синдици. - Освен това действията му са ненаказуеми, а и ще събира такси от затворените банки. И откъде ще дойдат те - от масата на несъстоятелността, с други думи, от парите на кредиторите. Техните опоненти пък припомнят, че в затворените банки все още има огромни интереси.


На съдиите и синдиците на банките просто не им изнася да се приеме закон, който да не им позволява да протакат безкрайно несъстоятелността на банките, и то така, че да се правят разходи, без кредиторите да могат да получат пукнат грош от събраните пари, коментираха служители на Министерството на финанси и на БНБ.


От всичко казано дотук се вижда, че противоречията между застъпниците и противниците на подготвяния закон за банковата несъстоятелност са непреодолими. И веднага, след като като обсъжданията по него бъдат подновени в публичното пространство, ще започнат да припламват искри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във