Банкеръ Weekly

Общество и политика

МУТРИ И МРЪСНИ ПАРИ РЕШАВАТ ИЗБОРИТЕ

Ако е вярно, че мълчанието е злато, то българският премиер Симеон Сакскобургготски и неговият предшественик Иван Костов със сигурност имат основания да се конкурират за първите места в листата на най-богатите хора в света. Двамата лидери упорито мълчат вече повече от две години. Първият, защото не иска или не знае какво да каже, а вторият просто защото няма какво да каже. В началото обществото изглеждаше притеснено от необичайното им поведение. Медиите всячески се опитваха да изкарат поне едно смислено изречение от устата на бившия монарх или пък да предизвикат макар и гневна реакция от страна на бившия премиер. Накрая стана ясно, че и двете усилия са безсмислени и интересът към мълчаливците замря.Природата обаче не търпи празни места и мълчанието на лидерите даде простор за изява на неконтролируеми бърборковци и словоблюдци. Не че българските политици някога са се радвали на умението да мислят, когато говорят, или пък да говорят, след като добре са помислили, но напоследък бурната словесност достигна смайващи висоти. Вероятно заради приближаващите местни избори, този път дори и августовските жеги не успяха да потиснат ентусиазма и желанието им да бълват бисери и да радват отегчената публика със странни идеи, облечени в странни фрази.Българските политици със сигурност не са част от цвета на нацията. Но за съжаление през последния месец стана ясно, че повечето от тях са далеч под нивото и на средноинтелигентния гражданин. Смайващо скудоумие и липса на всякаква компетентност шокират дори и най-непретенциозната публика. Отсъстват елементарни културни и комуникативни навици. Демонстрира се пълно неуважение към всички наоколо. И най-вече към морала и ценностите на самото общество, доколкото такива изобщо са се съхранили.Едни поборници срещу корупцията изтеглят кандидата си за кмет, защото се срещал с нерегламентирани бизнесмени. Други, докарали младежкия си устрем до инфантилизъм, наричат кампанията си Баба, дядо и внуче. Трети пък явно до такава степен са се впечатлили от безразличието на избирателите, че ще са доволни и на несимволична подкрепа на местните избори. По правило предизборните кампании са истеричният апогей в политическия живот на всяка страна. Вече тринадесет години България не прави изключение от тази практика. По време на кампаниите обществото ни е принудено да изживее на бързи обороти и в свръхсинтезирано съдържание цялата лудница на т. нар. българска политика. А сцените, на които волно или неволно ставаме свидели, водят по-скоро към тъжни, отколкото към оптимистични изводи за достолепните ни държавни мъже. Българските избиратели вече до такава степен са свикнали с риторичната немощ на собствените си политици, че подминават ежедневните им дрънканици и безумия от по-материален вид със снизходителна насмешка. Вече има достатъчно ясни знаци, че и предстоящата местна кампания няма да направи изключение от това златно правило.Какво са ни подготвили любимците на народа за новата кампания можем само да гадаем, но със сигурност едва ли ще бъдем изненадани от прояви на неочаквано богато въображение. Всъщност, ако си припомним местните кампании от 1999-а или пък предходната, от 1995 г., можем да си представим как ще изглежда и сегашната. Преди четири години, точно както сега, управляващите бяха преполовили мандата си. Точно както и сега, се хвалеха наляво и надясно с огромните си постижения, които, пак точно както сега, забелязваха предимно колегите им зад граница. Иначе народът, също както в момента, тънеше в бедност и, също както в момента, беше загубил всяка надежда и за бъдещето, и за настоящето си. А политиците, точно както и днес, не забелязваха колко омразни стават за хората и вместо свенливо да се скатават по кюшетата, се пъчеха точно като днешните по всички електронни и печатни медии. Преди четири години лидерите на управляващата тогава синя партия обикаляха предизборно страната в лъскави държавни лимузини. Изтупани в скъпи костюми и стилни вратовръзки министри и депутати стъпваха като извънземни по прашните селски площади и отвисоко обещаваха пари и благоденствие. А за неверниците най-предвидливите бяха измислили и други способи. Тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев например ще остане в историята на българската предизборна тактика с директния си призив към сините функционери в Монтана да не се туткат много-много с непослушните опоненти, а направо да ги бият. Директивата на Бакърджиев беше записана на аудиокасета и не осигуряваше поле за разсъждения дали става въпрос за метафора, или за обикновен побой. Няма скоро да бъде забравен и съветът на днешния син лидер Надежда Михайлова, отправен към ловешките активисти на СДС. Изпаднала в интелектуална възбуда пред очакващите с трепет съвети свисше ловчанлии, вдъхновената дама откровено ги посъветвала: Нахранете журналистите. Не че има нещо лошо в това да споделиш хляба си с ближния, но се чудиш как да постъпиш, когато се храниш предимно с хайвер. И двете прозрения обаче не успяха да помогнат много на тогавашните управници да спечелят доверието на избирателите. Като премиер Иван Костов съветваше всички сини кандидат-кметове да обещават да осигурят големи инвестиции. Но по-късно стана ясно, че голи обещания не пълнят нито общинската хазна, нито джоба на избирателя. Във Видин още не са забравили щедрите обещания на сини министри да вдигнат втори мост над Дунав, само и само да осигурят хиляди работни места за жителите на града. Явно тогава това обещание, подкрепено от някогашния чиновник на Пакта за стабилност Бодо Хонбах, е хванало дикиш, защото издигнатият от синята партия кмет бе избран. Лошото е, че и тази година ще трябва да дава същите обещания, но пък избирателят понякога е неочаквано доверчиво същество.Кампания 1999 обаче ще остане в аналите на българската политическа история не толкова с неизпълнените обещания, колкото с черната си хроника. Преди четири години едномесечната надпревара за кметове и общински съветници сериозно развълнува не само политици и избиратели, но и много от представителите на т.нар. силови групировки. Момчетата с яки вратлета бяха взели присърце състезанието и се включваха доста активно там, където любимците им не можеха да се справят само с политически аргументи. Неидентифицирани мутри биха кандидати за общински съветници из селата в Пловдивско. Около Пазарджик пък техни колеги нападнаха председателя на БЗНС-НС Анастасия Мозер. От цялата страна непрекъснато пристигаха съобщения за разбити партийни клубове и насинени активисти. Само месец преди да започне новата кампания вече сме свидетели на първите намеци, че сегашната надпревара няма да се играе с по-чисти правила. Преди седмица шефът на предизборния щаб на днешните управляващи Валентин Церовски смая журналистите с неочаквана компетентност и прозорливост. Според министъра на благоустройството и регионалното развитие не друго, ами политическо заиграване бави строителството на автомагистрала Тракия. Министърът се оказа идеално осведомен и за движението на мръсните пари у нас. Според негова информация те щели да се излеят в предстоящата местна кампания, подпомагайки опонентите на НДСВ. При тази ситуация най-вероятно в преброяването на бюлетините ще участват и представители на Бюрото за финансово разузнаване. А полицията ще привиква всеки победител, който не е от жълтата листа. Ето така най-после ще намерим цаката на мръсните пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във