Банкеръ Weekly

Общество и политика

МУРАВЕЙ РАДЕВ ЩЕ ПРИЮТИ ПОД КРИЛОТО СИ И ФИНАНСОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ

След известно затишие темата за мръсните пари отново завладя депутатското съзнание. Поводът този път не бе нито разкрит канал за трансфер за наркодолари, чийто край стига до някоя българска банка, нито съобщение за български финансови къщи, финансирали международния тероризъм. Просто миналата седмица парламентът прие на първо четене проекта на нов закон за мерките срещу изпирането на пари.


Разбира се, работата на депутатите е да приемат закони. Проблемът е, че подобен нормативен акт бе приет и през 1996 г., но това не попречи у нас да се преперат достатъчно големи суми и кредитни милионери и други перачи да уредят по най-добрия начин земното си битие. Според досегашния закон три месеца след влизането му в сила на НСБОП трябваше да се предостави информация за изпраните в минало време пари. В деветмесечен срок пък бе необходимо да се реорганизират институциите, за които са задължителни мерките за предотвратяване и разкриване на действията по прането на пари. Днес, две години по-късно, не е известно банка, застрахователно или инвестиционно дружество, органите по приватизацията, тези, които провеждат търгове, както и фирми, занимаващи се със забавни и хазартни игри, да са предоставили изискваната от закона информация. Близо 80 на сто от тях не са променили и вътрешните си правила на работа.


По думите на министъра на правосъдието Васил Гоцев, сега целта на новия проект е действително да се създаде необходимата организация за контрол и санкции. Статистиката обаче сочи, че в много, и то далеч по-уредени от нашата страна държави, подобни закони не успяват изцяло да изпълнят предназначението си. На всичко отгоре развитието на финансовите пазари у нас е такова, че даже и след приемането на новия нормативен акт


там, където е текло, пак ще тече


Банките и другите институции, определени от законопроекта да дадат своя принос в борбата с международната организирана престъпност, са само част от една дълга верига. А в България все още са малко хората, които са в състояние да проследят пътя на печалбите от криминална дейност през всички звена на търговския оборот. Разбира се, прането на пари не е само наш проблем. Страната ни пое ангажимент, включително и по силата на споразумението за асоцииране към ЕС, да оказва съдействие за разкриването на международните престъпни мрежи и в частност - на каналите за изпиране на пари, спечелени от наркотрафик, нелегална търговия с оръжие, проституция, финансови измами и др. Подписаните международни споразумения задължават България да приеме и специално законодателство, което дефинира прането на пари като отделно престъпление и създава механизми за неговото контролиране и санкциониране. Директивите на Европейския съюз дават обща рамка и определят основните елементи на това законодателството, които са задължителни за всяка страна - член на общността.


Съгласно изискванията на конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облагите от престъпление една от основните насоки на предлагания нов закон е да се накаже


първоначалното престъпление


довело до натрупването на мръсни пари. Известно е, че обикновено перачите са само посредници в трансфера на тези пари, но не и преки участници в бизнеса с наркотици, оръжие, проституция и т.н.


Новият нормативен акт няма да може моментално да посочи кои досега са били перачници на пари и по чия заповед е ставало това, но предоставя ефективна система за предотвратяване и разкриване прането на пари в бъдеще, заяви Васил Гоцев.


В проекта прането на пари е регламентирано като подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и придобитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопански оборот и резултатът от използването им се отчита счетоводно и се облага с данъци.


Малко смущаващ е обаче изключително дългият списък на лицата и институциите, които ще събират и предоставят информация за нелегални трансфери на мръсни пари и за които мерките за предотвратяване и разкриване на тези престъпления са задължителни. Той се разпростира от банките и небанковите финансови институции до застрахователите, инвестиционните дружества и посредниците, органите по приватизация и приватизационните фондове, борсите и борсовите посредници, лизинговите дружества, нотариусите, пощите, които приемат или получават пари или други ценности, политическите партии и организациите с идеална цел, одиторите... По този повод депутатът от ОНС Венцислав Димитров възкликна, че е далеч по-добре вместо този поменик да се запише всички физически лица и институции. Той възропта и срещу включването на нотариусите в групата, които по принцип са призвани да пазят тайна. Но по-съществената промяна е, че мерките за предотвратяването и разкриването на перачниците за пари вече ще са задължителни и за дружествата, които са обявени в несъстоятелност или ликвидация.


До четири месеца след влизането на закона в сила посочените в списъка лица и институции трябва да изградят свои специализирани служби, които ще отговарят за предотвратяването на съмнителни сделки и събирането на данни за тях. А иначе


съмнителни стават сделките над 15 млн. лева




Изискването за идентифициране на лицата, които ги извършват, навежда на мисълта, че досега българските банки са работили само с неидентифицирани субекти. Оттук нататък според проекта юридическите лица и едноличните търговци ще се идентифицират срещу представяне на официално извлечение от съответния регистър или заверен препис от учредителния акт. Физическите лица пък ще се легитимират само с документ за самоличност. Клиентите ще са длъжни да удостоверяват и произхода на парите си при осъществяването на по-голяма сделка.


Целият механизъм на проучване при съмнения за пране на пари ще започва от специализираните служби, които от своя страна ще уведомят специалния орган, наречен


Бюро за финансово разузнаване


Структурата му ще се определи с наредба на финансовия министър. Когато бъде създадена и службата за финансов контрол, Бюрото ще стане част от нея. В законопроекта е записано, че финансовите разузнавачи ще си сътрудничат с НСБОП и ще ползват експертното мнение на специалисти от БНБ, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, както и на други органи на съдебната власт.


Не е съвсем ясно обаче защо бюрото ще е под шапката на Министерството на финансите. В сега действащия закон от 1996 г. с цялата тази дейност трябваше да се занимава НСБОП. До този момент има създадена специална служба към МВР. Вътрешните министри - и предишният и сегашният, не са си свършили работата. Сега ни предлагат структура с ново име и ново седалище. Какви са гаранциите, че тя ще заработи и ще бъде ефективна? - попита депутатът от левицата Руси Статков.


Проектозаконът предвижда събраните данни да се обработват и съхраняват от Бюрото за финансово разузнаване в продължение на пет години. Обезпокояващо е, че по негово предложение министърът на финансите ще може да спира с писмено нареждане определена операция или сделка за срок до три работни дни. В случай че до изтичането му не бъдат предприети действия по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, по живо по здраво операцията ще продължи. За нанасянето на евентуални щети и дума не става, въпреки че поне досега се смяташе за нормално такива действия да се предприемат само по решение на прокуратурата или съда, и то ако има конкретни данни за извършено престъпление.


Наказателните мерки


За да заработи новият закон, са необходими някои допълнителни изменения и в Наказателния кодекс. Предвижда се например наказанието за финансови операции, извършени с пари, придобити чрез престъпление, да се увеличи от три на пет години лишаване от свобода. Ако средствата са в особено големи размери, наказанието ще е от три до дванадесет години затвор, глоба от 10 до 30 млн. лв. и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.


Длъжностните лица, които нарушат или не изпълнят разпоредбите на закона, ще лежат в затвора до една година и ще плащат глоби от 1 до 3 млн. лева. Същите лица ще плащат от 500 000 до 1 млн. лв., ако нарушат изискванията за идентификация на клиент или му съобщят, че се разследва негова сделка.


Средствата, послужили за осъществяване на престъпление, ще се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са те. Изпраните пари също ще се отнемат в полза на държавата. Ако липсват, на държавата ще се присъжда тяхната равностойност.


Може би по традиция, никъде в приетия на първо четене законопроект за мерките срещу изпирането на пари не се споменава за отговорностите на служителите в Бюрото за финансово разузнаване при допуснати грешки и нарушения, нито пък за санкциите срещу недобросъвестни лица, насочващи по погрешни следи. А дори обвиненият по погрешка да не претърпи преки имуществени вреди в резултат на разследването, подозренията срещу него могат да станат причина за осуетяването на бъдещи сделки.


Но в крайна сметка, ако и тази рожба на българските законодатели се окаже недоносена, нищо не пречи да се направи нов закон. Така или иначе голямото пране у нас май попреключи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във