Банкеръ Weekly

Общество и политика

МУРАВЕЙ РАДЕВ: БНБ ПОМОГНА ЗА КРАХА НА БЮДЖЕТ'96

В началото на 1996 г. парламентът ще разглежда доклада на правителството за неизпълнението на държавния бюджет за 1996 г. Според доклада, подготвен от министъра на финансите Муравеи Радев, значителна част от отговорността за провала на хазната преди година носи и Централната банка.


Изпълнението на държавния бюджет през 1996 г. зависеше и от провежданата парична и лихвена политика на БНБ.


През 1996 г. се проявиха всички наслоени деформации и изкривявания на банковата система. Ефектът от това беше дълбока криза, прераснала в дискредитация на доверието в националната парична единица. След като в цялата нова история на България нямаше нито една фалирала банка, само за 1996 г. бяха затворени 15. Това неминуемо доведе до лавинообразно теглене на пари от банковата система, обръщането им в чуждестранна валута, а оттам и до скок в курса на долара и инфлацията. Усилията на Централната банка да се справи с проблема доведоха до още по-голямо задълбочаване на кризата.


Сред ключовите предпоставки за случилото се могат да се откроят:


- Банковият надзор бездействаше. Пред неговия поглед бе извършена груба приватизация на държавни и обществени финансови ресурси. Допускаха се огромни вътрешни кредити за свързани с банките лица, които надхвърляха всякакви норми и не можеха да доведат до нищо друго освен до фалит. Безразборното кредитиране на проекти със съмнителна ефективност доведе до натиск върху бюджета да поема в държавен дълг възникващите по този начин дефицити във финансовия сектор. Отлагането на, изглежда, неизбежните радикални мерки през годините само оскъпи осъществяването им.


Продължи практиката да се кредитират лошо работещи държавни предприятия. Така предприятията не бяха поставени в условия на строги бюджетни ограничения. Толерираше се неефективността в цялата икономика.


В отделни случаи Банковият надзор не реагира срещу явно спекулативни банкови операции, целящи извличане на ресурси от съответните банки. След фалита на тези банки отново бюджетът пое техните дефицити, за да обезпечи спестяванията на граждани и фирми.


- БНБ водеше небалансирана парична и лихвена политика. Тя използваше всякакви форми на скрито субсидиране на банковия сектор за сметка на държавния бюджет.


Това ставаше с агресивно високите реполихви, които отклоняваха оскъдните ресурси от първичния пазар и тласкаха основната лихва още по-нагоре. Високите реполихви деформираха целия финансов пазар и обезсилваха усилията на бюджета да рефинансира своя дълг. Централната банка водеше доста произволна лихвена политика, която доведе до рязко оскъпяване на обслужването на държавния дълг. Високият номинален лихвен процент задълбочи проблемите на банките при управлението на т.нар. лоши кредити и превърна редовно обслужвани кредити в несъбираеми.


- Централната банка и властите не успяха да постигнат съгласие за единна политика. В определени моменти от криворазбраната самостоятелност на БНБ страната беше на ръба на мораториум по вътрешния и по-рядко по външния дълг. Стигна се дотам правителството да не плати на БНБ част от дължимите към нея погашения. В същото време Централната банка продължаваше да налива ликвидност в банковия сектор.


Дестабилизацията на банковото и финансовото посредничество направи неизбежно не само повишаването на лихвените проценти (от 42 на сто в началото на февруари, 108 на сто през май до рекордно високото равнище от 300 на сто годишна проста лихва през септември 1996 г.), но и прякото кредитиране на държавния бюджет от БНБ. Въвеждането и прилагането на процедурите по несъстоятелност на банки чрез специален закон допълнително натовари държавния бюджет с преразпределителни отношения, свързани с гарантирането на депозитите на физически и юридически лица в тези банки.


По данни от БНБ през първото полугодие на 1996 г. предоставените средства от Централната банка за рефинансиране на търговските банки чрез кредити и депозити възлизат на 57.6 млрд. лв., което е 2.85 пъти повече от обемите на рефинансирането в края на 1995 г., а в края на 1996 г. - 62.3 млрд. лева. От общо 48 търговски банки БНБ е рефинансирала в левове 13 банки. Поради рязко влошената ликвидност на редица банки БНБ е предоставяла на осем банки значителни обеми на необезпечено рефинансиране, без това да допринесе за трайното подобряване на тяхното състояние. През второто полугодие на 1996 г. във връзка с изпълнението на мерките по оздравяване рефинансирането на търговските банки значително бе ограничено.


Предвид че търговските банки са жизненоважна част от икономическата инфраструктура и играят важна роля във функционирането на икономиката, сривът в банковата система и обявяването под особен надзор и в несъстоятелност на 14 банки за по-малко от една година доведоха до негативни последици както в реалния и бюджетния сектор и населението, така и в банковата сфера, разграждайки банковата и платежната система и загубвайки доверието на клиентите.


В условията на финансова криза макрорамката, при която беше разработен държавният бюджет, престана да отговаря на реалното развитие на икономиката. Това направи възприетата фискална политика неизпълнима и дезориентирана. Правителството пое неизпълними социални ангажименти, лишени от реални възможности за реализиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във