Банкеръ Weekly

Общество и политика

МУРАВЕЙ И НЕГОВИЯТ МЪЧЕН СЛОН


В края на 1989 г., когато всичко се промени
до неузнаваемост, аз реших, че мога да бъда полезен - спомня
си Муравей Радев в тазгодишно интервю за в.БАНКЕРЪ.
Спомня си и първата проява на своята полезност - доклад за катастрофата
в България, с прогноза, че излизането от нея ще продължи петнайсетина
години.


В края на 1998-а Муравей Радев обитава кабинета на
финансовия министър на държавата, но се възприема по-скоро като


посланик на МВФ в нея


Когато държавата е във Валутен борд, сиреч лишена
от финансова самостоятелност - колко неща зависят от финансовия
министър? Още повече че премиерът има два мандата на този министерски
пост зад гърба си. Муравей Радев коментира тази ситуация и като
притеснителна, но и като съдържаща огромни преимущества:
често министър-председателят ми е подсказвал неща, които трябва
да се свършат, преди аз да стигна до такова решение.


Известно е, че най-важните неща за българските финанси,
особено след 1 юли миналата година, се подсказват
от Вашингтон, а най-отговорният ангажимент на ресорния министър
е да внимава за точното спазване на параметрите. Така се случи,
че в своя досегашен мандат той излезе от едно и влезе в следващо
споразумение с МВФ. За завареното нямаше заслуги, за постигнатото
тригодишно не изглежда тъкмо Муравей Радев да е свирил първа цигулка.
Въпреки това лично премиерът Костов при нужда слага именно


договореностите с Фонда като предпазен щит


пред фигурата на своя финансов министър.


Изпълни ли Министерството на финансите ангажиментите
си по стенд-бай споразумението с МВФ? Не е ли това първото министерство,
което изпълни такава тежка за България програма? И при невероятно
тежки условия... Тогава защо да бъде сменен единственият министър,
който е изпълнил програмата с МВФ, единственият, който си е записал
6.2% дефицит и е изпълнил 3.2 процента? И този човек трябва да
го изгоним - защо? - недоумява Костов.


Страстната премиерска апология бе произнесена през
лятото на 98-а, когато изгонването на този човек -
министър Муравей Радев, бе искано заради причинените несгоди
на данъкоплатците. Те извиха опашки при рекордните тази година
жеги, за да декларират имотното си състояние заради неспазените
от администрацията срокове, наемаха юристи да им тълкуват несръчно
съставените декларации. Но заради една бълха няма да горим
юргана, отсече министър-председателят, когато стана скандално
ясно, че държавата е унизила хората, които искат да са лоялни
към нея. Тогава извинение поднесе подресорният заместник-министър
Дора Андреева. От немай къде и Муравей Радев понечи да се извини.
Но го стори с половин уста и веднага посочи с пръст подвелите
го експерти, които недооценили мащабността на тази огромна
национално важна задача. Ами ако сега имаше избори - щеше да има
600 хиляди мъртви души? Така порасналият политик изчисли
веднага вероятните щети за демокрацията, не фактическите за нейните
поданици.


Може би се дължи на форсирания му растеж - Муравей
направи име и кариера за две депутатски години, в които с безподобна
охота ползваше парламентарните микрофони. Никога неглиже, никога
вял,




не пропускаше даже правото на реплика или дуплика


за да развенчава гибелната червена некадърност. Може
да се каже - Муравей Радев се закали като поборник за демокрация
благодарение на кабинета Виденов. Но не стана чак
толкова безспорна и популярна фигура, та да се приеме като естествено
назначаването му в кабинета Костов. Показвал е раздразнение
от внушенията, че дължи министерския си стол на пловдивския СДС,
но никой не можа да обоснове с логика защо Муравей Радев бе предпочетен
за шеф на държавните финанси пред Светослав Гаврийски например
- човека, който с голи ръце укроти хиперинфлацията като
служебен министър, според една оценка на Иван Костов.


Все пак пламенните филипики от времето на 37-ото
НС придадоха речовитост на Муравей, която бе от особена полза
за кабинета през миналата зима и пролетта. Излезе, че го бива
за парламентьор. В доста браншове отказваха да се примирят, че
трябва да карат дълго с доходите, с които ги е заварил Валутният
борд. Финансовият министър смени безупречните си ризи и вратовръзки
със зимно поло и слезе под земята при гладуващите миньори и семействата
им. Когато ситуацията ставаше опасно критична, и в неделите отиваше
в ГОРУБСО и убеждаваше. Доста страх бра, както личеше,
да не му легне на съвестта починал от глад стачник. Когато обаче
девет месеца по-късно в ГОРУБСО пак въстанаха и поискаха
по-достойни заплати - финансовият министър не им отиде на крака.
Покани ги в министерството, даде им ултиматум и го изпълни - в
уречения срок (20 ноември) подписа ликвидацията на дружеството.
Но в екзекуторство го обвини комай само редовният брифинг на БСП
- отчаяните стачкуващи миньори поделиха обвиненията си между министъра-ликвидатор
и собствените си водачи и бивши директори. Така, след като свиха
претенциите си четири пъти (от 200 на 50% увеличение на заплатите),
представители на стачниците дойдоха в София, но и сами не вярваха,
че ще издействат анулиране на министерската заповед. Получиха
единствено съвет от министъра - да претворят ликвидацията в...
приватизация.


Муравей стана първият, осмелил се да замахне със
скалпела на структурната хирургия. Виждахме го в ораторска поза
и посред столичната улица Раковски - с разрошена от
вятъра коса и с мегафон в ръка да увещава протестиращите от Оптикоелектрон.
Пак тогава ядове му отвориха и подресорните му данъчни служители.
Явно не е самохвалство твърдението му: Аз съм търпелив човек.


Ако обаче реши да се обяви и за последователен -
мнозина ще се амбицират да го опровергаят. И ще го сторят убедително.
Муравей не е първият, приказвал едно като депутат, а съвсем друго
като министър. И ред негови виждания от началото на министерския
мандат претърпяха корекции с отдалечаването от това начало. През
август 97-а Муравей обещаваше, че данъците ще са разумни,
за да се плащат. Но му хрумна толкова непосилен данък наследство,
че даже авторитетни негови съидейници заговориха за увлечение
във фискализъм, по израза на Светослав Лучников.


Когато падаше кабинетът на Виденов, Муравей Радев
предписваше, че една от първите грижи на бъдещия финансов министър
трябва да е тотална инвентаризация на всички задгранични
дружества, даже тези с чуждестранно участие, но в края на
98-а не се е чуло даже за грам предприети действия. Но се чу,
че търговският министър ще ги продава.


Данъчната реформа е слон


- твърди Муравей Радев. Заканваше се с помощта на
този слон да изкара сенчестата икономика на светло и да я постави
на тясно, така че тя да спре да заобикаля данъчното облагане с
ловки маньоври. Сенчестата икономика наистина има големи неприятности
от година насам, но не по линия на Муравеевия слон
- данъчното законодателство. Финансовият министър се бе засилил
да въведе със закон еднократно облагане на недекларираните доходи,
но идеята блесна за кратко и угасна от само себе си.


Преизпълнението на бюджетните приходи се експонира
като заслуга на ресорния министър, но остри опозиционни езици
обясняват този успех с приетата приходна част в тазгодишния бюджет,
която била твърде лесна за преизпълнение. Новият бюджет също отприщи
депутатските страсти и най-много благословии отново
отнесе финансовият министър. Въпреки това бюджетът мина леко на
първо четене.


С пренебрежителна категоричност Муравей обявява всичко
правено преди него за имитации, но никога не признава


забърканите по негово време конфузии


Примерно около патентния налог, който влуди таксиметровите
шофьори, отчая занаятчиите и събра на митинг екстрасенсите. Единствено
компаньонките се оказаха в изгодна позиция. Не е в стила на финансовия
ни министър да допуска, че опонентите му понякога може да са прави.
И тогава заклейми критиките като смехотворни, но бе
принуден да коригира патентната тарифа, която доби облагороден
вид, а виновни излязоха общините.


Аз съм чист- декларира министърът на
финансите по повод на най-скандалната досега конфузия в неговия
ресор - митническата, и отрече да се е заканвал за някакво късане
на някакви топки на един ревизор. Кофи с нечистотии се изливат
върху мен - оплака се Муравей след медийния дуел с ревизора
Емил Димитров, награден лично от своя министър за най-добър в
бранша и пак от него няколко месеца по-късно обявен за лъжец.
Чрез медиите министърът обеща да разясни на народа къде
е истината, но след като поотхвърли многото си работа по
бюджета и данъците за догодина. Муравей допусна главният прокурор
Татарчев да изземе ревизионния акт по служебен ред, което не е
безопасно - в залеза на своя мандат Татарчев няма какво да губи.
Но определено има за какво да потърси реванш от управляващите...
Комичен ефект на инцидента придаде разпоредената глоба
от 10 хил. лв. за лъжливия, недобросъвестен ревизор
Димитров. Един милион долара ще ги оправят за изборите
- подхвърли глобеният по адрес на синята партийна централа и митническото
й финансиране. При нормални обстоятелства министър, допуснал така
да бъде скандализирана управляващата сила, отдавна вече би бил
бивш...


Но както сам е споделял за себе си - Муравей Радев
не е човек за един ден и за един вид дейност. Сега е в най-добрата
възраст за един политик - около 50-те, изглежда добре, умее да
гледа и благо, и студено. Определено е възприемчив - научи се
да седи в пленарната зала, когато там гласуват финансови закони,
на моменти даже разрежда медийните си изяви и по-рядко се изказва
неподготвен. Въпреки това е любимият министър за медийните колажи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във