Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЪЛЧАНИЕТО ОКОЛО ДОГОВОРА С ЕС Е ТРЕВОЖНО

РЕШАВА СЕ СЪДБАТА НА НАЦИЯТА - А НИЕ СПИМАТАНАС СЕМОВ, ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВОГ-н Семов, до подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз остава малко повече от месец. Не е ли обезпокоително, че конкретните клаузи на бъдещото споразумение почти не се обсъждат у нас?- Това, за което говорите, не е просто обезпокоително, а е крайно тревожно. От една страна, странното затишие около текстовете на договора ни с ЕС за пореден път разкрива пълното пренебрежение на властта към сънародниците ни. Пренебрегнати са дори и членовете на кабинета, които по думите на някои министри щели да видят договора месец преди подписването му . От друга страна, случващото се е още едно доказателство за смирението, което е сковало българската душа. Със споразумението, което България ще подпише на 25 април в Люксембург, се решава бъдещето ни като държава за десетилетия напред. То има изключително важно значение за земеделието, промишлеността, екологията, за цялата икономика. Решава се съдбата на нацията - а ние спим. Не сте ли прекалено краен?- Не. Що за общество сме, щом почти няма кой да попита политиците защо водиха преговорите с Европейската комисия в такава тайна и защо и до днес крият текста на бъдещия договор...? Никой не се намери и да им потърси сметка за едно или друго действие в хода на разговорите с Брюксел. Българите сме патологично, бих казал дори непростимо търпелив и примирен народ. Вечно сме недоволни и едновременно с това чакаме друг да оправи нещата. А Европейският съюз е изгоден само за активните, за непримиримите, за борещите се. Той не е нещо, което просто да замени бившия Съветски съюз или пък да мисли за всичко, както в онази телевизионна реклама за електроуреди.Институтът по европейско право публикува в ИНТЕРНЕТ част от проектодоговора. Може ли от тази част да се правят сравнения с подхода на ЕС спрямо България и държавите, присъединили се през май 2004-а? - Поне на пръв прочит подходът изглежда един и същ. Но различията трябва да се търсят не толкова в принципите, а в детайлите, които се съдържат в анексите. Ние публикувахме някои от тях, и то на български език. За задълбочено анализиране на постигнатите договорености обаче е необходимо време. А такова - навярно съвсем неслучайно - не ни бе дадено от управляващите. И е странно, че никой не пита какво съдържа договорът. Опозицията мълчи като преяло циганче. Бизнесът не издава и звук - всеки си чопли фирмичката и погледът му не стига отвъд малкото джобче на данъчния или по-голямото джобче на чиновника по европрограмите. Мълчат и по-голяма част от иначе шумните медии... Сякаш влизаме не в най-голямата икономическа организация в света, а в Ордена на кармелитките.Освен за споразумението малко се знае и за новата евроконституция...- Това не е никак учудващо. Как би могло да е различно, след като държавната телевизия и радио например съобщиха , че през октомври миналата година министър-председателят Симеон Сакскобургготски е подписал Европейската конституция, редом с 25-мата лидери на държавите членки? А нашият премиер всъщност подписа само Заключителния акт на конференцията, която тогава се проведе в италианската столица, но не и самата конституция. Поради тази причина България не е страна по нея и няма да се наложи да я ратифицира. Конституцията (след като влезе в сила) ще стане действащо право у нас заедно с цялото останало право на ЕС.Неотдавна бе публикувано изследване на Евробарометър, според което 70 на сто от българите не знаят нищо за Евросъюза. Крие ли рискове това?- Разбира се. Страшното е, че политици, журналисти и дори държавни експерти все още бъркат имената на основни европейски организации и институции. Да не говорим за детайлите около евроинтеграцията. А последствията от това ще се усетят съвсем скоро. Щом администрацията ни не е готова за работа по правилата на ЕС, ще връщаме от парите, които ни се полагат. Ако фирмите ни не са готови за евростандартите и конкуренцията, просто ще фалират. Ако българските юристи не познават законодателството на общността, ще чиракуват на гръцките си колеги. С влизането ни в Европейския съюз гърците ще могат да работят у нас и понеже имат повече от 20-годишен опит, ще ни оставят без хляб. Ами транспортът, селското стопанство, търговията... Само изискванията към опаковките на стоките са толкова строги, че трябват седмици, за да се изчетат, камо ли да се спазват.Доста политически спорове предизвикаха последните поправки в нашата конституция, свързани с либерализацията на пазара на земя. Как бе решен този въпрос в новоприсъединилите се държави?- Най-общо казано, по същия начин, както и в България. Свободното движение на капитали е едно от най-важните условия, които Европейският съюз поставя пред страните кандидатки. Мисля, че се отдели прекалено голямо внимание на този проблем, и то без да бъде разбран. Големият въпрос е не дали ще отпадне забраната за чужденци да купуват българска земя. На практика тази забрана и досега се заобикаляше. Въпреки това голяма част от българската земя пустее. Кой ни е виновен? Кого чакаме? Уж си обичаме земята, а я се огледайте на какво прилича... Раздробена, запустяла, а където се обработва - изтощена. Другият дискусионен въпрос е можем ли да се окажем втората (след Кипър) държава от петото разширяване на ЕС, в която не се е провел референдум за или против членството ?- Можем - и така ще станем за смях. В Кипър проблемите са съвсем различни. Половината остров е окупиран. Ако в България не се проведе референдум, ние ще сме единствените недостойни да бъдат попитани - защо? Няма как да не попитам и за шумотевицата около реформата на досъдебната фаза на наказателния процес. Къде според вас все пак трябва да е следствието?- От доста време си мисля, че този въпрос е по-скоро изкуствен. Политиците и самите магистрати вече години наред не могат да намерят що-годе ясно решение по казуса със следствието. Проблемът е, че досега като че ли нямаше политическа потребност от работеща съдебна система. Днес пък вече няма достатъчно читави кадри. От многобройните ни правни факултети излиза същинско правно бедствие.А как гледате на идеята с конституционна поправка да отпадне Великото Народно събрание?- Струва ми се, че една такава промяна е неизбежна. Има и много други въпроси около функционирането на органите на управление, за които би могло да се помисли. Като например увеличаването на правомощията на президента и отпадането на фигурата на вицепрезидента, намаляването на броя на народните представители...

Facebook logo
Бъдете с нас и във