Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ Е НЕРАЗБИРАЕМО

Празничната атмосфера около Деня на освобождението остави в сянка една сериозна новина от политическите записки. Завършилата ревизия в Хлебна мая - Русе, не е установила действия на незаконна приватизация. Престъпление няма, следователно няма и престъпници.


В края на септември миналата година Националният изпълнителен съвет на СДС реши да предложи на Националния съвет на партията да изключи Юлиян Гарелов и Йордан Георгиев от съюза. Сините лидери на русенската организация бяха обвинени в участие в незаконна приватизация на Хлебна мая. Тогава Иван Костов с гордост каза пред медиите, че партията му няма да разтваря политически чадъри над никого. Изгонването на русенци се превърна в блестящо и ефектно потвърждение на думите му.


Пет месеца по-късно обаче констатацията на Държавен финансов контрол като че ли е на път да изиграе лоша шега на жертвоготовните сини лидери. Ако се окаже, че напъдените бивши седесари са наистина невинни, ще трябва да се дават неудобни обяснения за прибързаното решение. Може ли да бъде вина фактът, че си шеф на нечия местна партийна организация, пък била тя и на управляващите? Или ако все пак това е вина, колко скъпо трябва да бъде заплатена тя?


Христо Бисеров отказа да коментира пред в БАНКЕРЪ решението на НИС, но не спести забележката, че винаги е бил уверен в невинността на колегите си. Тогава излиза, че Юлиян Гарелов и Йордан Георгиев паднаха жертви на имиджа на собствената си партия. Същата позиция застъпва партийният официоз, но по-скоро с гордост, отколкото с угризения.


Христо Бисеров не успя да отговори и на друг въпрос - дали СДС ще поднови членството на невинните. Не пожела да сподели дори собствените си разсъждения по този повод. Явно ситуацията е конфузна и се изживява като такава.


Вярно е, че за осем години приватизация стана мръсна дума. Вярно е, че тя най-често означаваше далавера. Вярно е и, че тази далавера винаги беше под партийно попечителство. Вярно е, че на българския народ му омръзна от всичко това. Верните истини обаче не приключват с това. Партията не може да бъде мащеха за собствените си членове. Тя трябва да дава перспектива, а не да изисква жертви.


Разбираем е страхът на сините лидери да не опетнят името на СДС още в началото на управлението. Разбираем е и стремежът им да дистанцират съюза от всякакви нечисти афери. Неразбираемо остава сегашното им мълчание. Учудващо е колебанието им да изберат позиция. Няма ли времето на жертвите най-после да отмине?

Facebook logo
Бъдете с нас и във