Банкеръ Daily

Общество и политика

Мълчанието на ГЕРБерите

Александър МАРИНОВ

 

Висшият (по устав) ръководен орган на доминиращата в България партия – Националното събрание на ГЕРБ, счупи всички известни рекорди в политическата история на България (и то не само след 1989 г.). Например, за най-кратко заседание на партиен конгрес (около час), или за най-малко изказали се (двама, в т.ч. председателят на партията и ръководещият мероприятието). Също така, не е известен случай подобен форум да приключи без какъвто и да е политически документ, адресиран поне към членовете и привържениците на партията, ако не към обществото. Нямаше и никакви официални изявления за медиите, което е доста непривично в дадения случай.

Но това е само суха статистика. Истински интересният и важен въпрос е какво се крие зад оглушителното мълчание в залата на конгреса. А че нещо се крие, пролича от ескалиращата разговорчивост след проведената общонационална оперативка.

Някой би могъл да възрази, че в случая са били важни делата и те говорят достатъчно сами по себе си. Например, официалното низвергване на Цветан Цветанов от всички заемани постове, или промяната в устава, уреждаща новата чрезвичайна комисия, натоварена със задачата да възстановява доверието в ГЕРБ, чрeз „рязане до корен” на пороците на „новата номенклатура” (цитираме изразите на Борисов). Или поне наличието на тези двадесетина смелчаци, които гласуваха „против” и „въздържал се” по точката за политическата екзекуция на довчерашния Втори.

Някои наблюдатели отреагираха бързо, като видяха в станалото едно ново начало („ГЕРБ 2”, „завъртане на колелата към нова организационна култура” и прочие). Може би наистина ГЕРБ е на път да се прероди?

Да, ама не. Новото начало (ако е ново и начало) винаги поражда ентусиазъм или поне импулс на оптимизъм. Проследих внимателно оскъдното медийно отразяване на събранието и не забелязах дори следа от привичната атмосфера (сама по себе си доста театрална) за форумите на ГЕРБ. Имаше само напрежение, изнервеност и дори зле прикрито озлобление. По лицата на част от присъстващите като че ли бе изписано желание да кажат нещо, но в последния момент благоразумно са предпочели да замълчат. Засега.

Разбира се, нито един здравомислещ човек не е очаквал „драми, кръв и сълзи” от това мероприятие. Но липсата им на събранието – с която се похвали един от изказалите се представители на ръководството на ГЕРБ – съвсем не гарантира душевно спокойствие и политически комфорт в бъдеще. Напротив, буквално от следващия час започна да личи какво смущава видните фигури в управляващата партия.

Например, заваляха разяснения (или предупреждения) какво не е или не трябва да бъде новосъздадената Етична комисия. Очевидно, не са малко тези дейци на ГЕРБ, които се опасяват, че новият орган е предназначен именно за разправа с (част от) местните ръководства, най-вероятно тези, които досега не са пожелали да се отрекат от Цветанов. Тук лошите предчувствия са повече от основателни – още не бе изсъхнало мастилото на подписа на Борисов под изменения устав, а към новата партийна инквизиция заваляха „сигнали”, и то именно относно кметове, известни с близостта си до бившия Втори.

Това не означава, че няма основания за съмнения и проверки в дадените случаи. Напротив, някои от посочените вече се изявиха като „герои” в скандалите от последните месеци. Но само те ли са „грешниците”? И дали ще бъдем свидетели на такава експедитивност, ако „съзнателни граждани” сигнализират за золумите в София, Пловдив и десетки други безобразно управлявани населени места, които са пред очите ни?

Освен това, в официалните изявления на представители на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има един натрапчиво повтарян акцент, а именно, че мерките за прочистване от самозабравили се властници ще бъдат насочени единствено към „местните редици”. А кой ще проверява сигналите за прегрешения по високите етажи на управляващите? Етичната комисия по дефиниция не би могла, защото има статута на помощен орган на Изпълнителната комисия и не може да разследва началниците си. Тоест, предпоставя се, че проблемите с корупцията са само „долу”, в местната власт, а в министерствата и правителството всички са „в бяло”.

Но това не само, че не е вярно, а и ще породи съпротива. Вероятно в главите на мнозина от присъстващите в залата се е въртял поне един въпрос към сипещия огън и жупел от трибуната партиен водач: „А Вие, господин Борисов, къде бяхте през всичките тези години, докато Цветанов затъваше в  самозабравяне?” И най-големите лаици по въпросите на  българския политически живот са наясно, че в партия като ГЕРБ нито едно действие „долу” не става без санкция от високо, а който си позволи самоинициатива, бива жестоко наказан (примерът със „суджукгейт”).   

Както казват спортистите, за всеки фалц има контрафалц. Много бързо се очерта и една от възможните тактики на тихата съпротива срещу замисленото „очистване” чрез показни политически жертвоприношения. Тонът зададе кметът на Сандански, който светкавично поясни, че всъщност е подал сигнал срещу самия себе си, за да бъде направена проверка и „очистено името му”. Можем да предположим, че мнозина ще последват този пример. Но тогава ще бъде провален самият замисъл на предприетия от Борисов ход – да се отклони вниманието и общественото негодувание от върха на пирамидата, като се поощрят недоволните да подават сигнали и жалби срещу местни дерибеи.               

Не бива да пренебрегва и особеният момент, в който Борисов се опитва да си измие ръцете с прегрешили по-дребни риби. След три месеца предстоят местни избори, а започналата кампания на разобличения и селективно отстраняване на ненадеждните ще породи поне два неизбежни негативни процеса.

От една страна, ще се изостри борбата за влияние в местните партийни структури и чрез тях – за номинации на избираеми позиции. Мнозина си дават сметка, че това вероятно ще бъде последната възможност да осребрят активността си в ГЕРБ. Действащите кметове и съветници едва ли ще се предадат без бой, а имат и предимството да разполагат с административни и финансови ресурси. Но и конкурентите им ще имат силни козове – заклеймяване на „цветановистите” и разкриване на прегрешенията им под благовидния предлог за „очистване на партията” и „възстановяване на доверието на гражданите”.

От друга страна, срещу начина, по който ГЕРБ упражнява и консумира властта, вече се е натрупало повсеместно негодувание. Досега то бе сдържано чрез груб натиск, трудно преодолим най-вече в по-малките населени места. Сега самите управляващи открехват тази кутия на Пандора, вероятно водени от илюзията, че са в състояние да управляват процеса на контролирано изпускане на негативните настроения. По-вероятно е да се случи друго – започналото селективно „отстрелване” на отделни неудобни да прерасне във верижна реакция за цялостна промяна на статуквото. Съвсем не са за подценяване (като брой и като ресурси) местните фактори, които са били дълго време мачкани от машината ГЕРБ и няма да пропуснат възможността за реванш. Да не говорим за мнозина други, които просто ще преценят, че е време да напуснат потъващия кораб.

По всичко личи, че мълчанието на ГЕРБерите няма да продължи дълго. А скоро ще се чуе и гласът на обществото.         

Facebook logo
Бъдете с нас и във