Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЪЧИТЕЛНОТО РАЖДАНЕ НА ВТОРАТА ИРАКСКА ДЪРЖАВА

Първите свободни избори в Ирак, които се проведоха в началото на годината, дадоха повод за оптимизъм. Тогава милиони иракчани - въпреки бомбите и заплахите на терористите - за първи път от половин век насам отидоха до урните и дадоха свободно своя глас. Това бе огромно постижение, което с основание бе възприето като естественото послание на обикновения иракчанин срещу гражданската война и опит да се сложи край на хаоса и кръвопролитията. Тогава започна да се ражда оптимистичната теория не само за създаването на втората иракска държава. Първата бе създадена през 20-те години на миналия век от три османски провинции - Багдад, Мосул и Басра, и имаше трудна съдба, докато накрая се изроди в режима на Саддам Хюсеин и приключи с неговия крах. Надеждите имаха основание, защото самото провеждане на изборите се възприемаше като невероятен експеримент не само за политическия преход в Ирак, но и за целия регион. Този експеримент трябваше да потвърди легитимацията на следвойната. Това бе обаче само една оптимистична теория, която не разполагаше с достатъчно факти и единствено успя да потисне за известно време реалността на бомбите. И да даде воля на желаната перспектива за мирна действителност, независимо от факта, че сунитите отказаха да участват в изборите и се превърнаха в политическия аутсайдер при разпределението на властта. Отговорът на въпроса дали тогава изборите станаха повод просто за един гол оптимизъм или все пак създадоха началото на новата иракска реалност, започна да се получава едва сега, в края на август, когато трябваше да се приеме текстът на новата иракска конституция. Отговорът в крайна сметка би следвало да се получи на 15 октомври, когато ще се проведе референдумът, на който ще се приеме или отхвърли конституцията.Съгласно временната конституция, приета на 8 март 2004 г. проектът на новия основен закон трябваше да бъде внесен за обсъждане в парламента на 15 август. Работата над текста на конституцията бе формално приключена на 22 август. Както се очакваше, в последния момент иракските лидери отложиха гласуването му и прекратиха заседанието на парламента. За основна причина се изтъква съпротивата на сунитските араби, които твърдят, че религиозните шиити и сепаратистки настроените кюрди са се обединили около проект, който облагодетелства техните общностни интереси за сметка на иракския национален интерес. В драматизма на последния момент се огледа неразрешимостта на конфликтите между шиитите, сунитите и кюрдите. Даже избухнаха междушиитски сблъсъци, в резултат на които двайсет и един иракски депутати и двама министри се отказаха да изпълняват задълженията си за неопределен период от време в знак на протест. Твърде показателен е фактът, че конфликтът между шиитите възникна само часове преди иракските депутати да завършат работата си по проектоконституцията на страната и да я предадат за обсъждане в парламента. Както написаха анализаторите, залозите бяха такива, че до последно всяка група се бе вкопчила в исканията си: кюрдите във федерализма, шиитите във върховенството на исляма над закона, а сунитите - в силно и централизирано правителство, приличащо доста на стария режим. Всъщност списъкът от проблеми е твърде голям - от федерализма през определението за държава и правилата за провеждане на избори до разпределението на властта между президент, парламент и правителство. И до бъдещето на остатъците от партията БААС на Саддам Хюсеин, които продължават да образуват достатъчно нерви. Всеки един от тези проблеми може да изиграе ролята на снежната топка или на доминото. В проектоконституцията се посочва, че отделни провинции могат да се обявят за райони и да се обединят с други райони. Това означава, че населените с шиити провинции в южната част на страната могат да се обединят в гигантски шиитски федеративен район. Това положение пък дава възможност и на кюрдския самоуправляващ се район да се разшири за сметка на населените с араби земи. Кюрдите държат на федерализма, за да запазят самоуправлението си в трите северни провинции, а сунитите араби са против, подозирайки ги, че ще обявят независимост и ще се отцепят, изолирайки ги от петролното богатство на страната... Парламентът на иракски Кюрдистан между впрочем побърза да одобри проекта за иракска конституция по настояване на президента на автономния район Кюрдистан Масуд Барзани. Арабите сунити се опасяват, че това би довело до разпад на страната и до отваряне на голяма част от нея за влияние от Иран. Сунитите настояват президентът и премиерът да бъдат избирани от парламента с мнозинство от двете трети. Те изтъкват, че огромният брой на депутатите шиити прави почти автоматично образуването на обикновено мнозинство, и така сунитите ще бъдат лишавани от глас. В конституцията се казва, че Ирак е част от ислямския свят, а арабите са част от арабската нация. Този текст е отстъпка пред кюрдите и тюркмените, които не са араби. Арабите сунити смятат Ирак за водеща арабска страна с богата арабска история и гледат на всяко друго определение като на обида за всички араби. Те смятат, че проектът за конституция е неприемлив, защото прави от Ирак ислямска държава, а не ислямска арабска страна. Това е един от най-големите проблеми, защото залага възможността да се засили неимоверно влиянието на исляма и на ход да дойдат моллите. Ислямът е официалната държавна религия и основен източник на законодателството. Това го пише в член втори на проекта за конституция. Във временната конституция от пролетта на 2004 г. стоеше друг текст, в който ислямът бе само един от източниците на законодателството. В момента в Южен Ирак е забранена консумацията на алкохол, а жените са принуждавани да се обличат, меко казано, консервативно. Проектодокументът повишава статута на кюрдския език, като го приравнява с арабския. Накрая конституцията забранява партията Баас и всички нейни символи и слага знак на равенство между нея и расистка или терористична организация. Някои сунити искаха в документа изобщо да не се споменава за партията Баас. Конституцията дава нов статут на комисията, сформирана с цел да прочисти правителствените структури от бивши членове на Баас. В миналото ръководните постове в тази партия се заемаха от сунити. Излиза така, че подкрепата на сунитското арабско малцинство е от най-съществено значение и то е ключът и за приемането на конституцията, и за прекратяването на бунта. Факт е, че шиитите и кюрдите разполагат с достатъчно места в парламента, за да приемат основния закон и без сунитите, но сунитското арабско малцинство би могло да го провали на референдума на 15 октомври. Според сегашните правила конституцията няма да мине, ако бъде отхвърлена от две трети от избирателите в три от 18-те провинции, а арабите сунити са мнозинство в поне четири. За сунитските араби компромисът изглежда най-труден. Те някога образуваха ядрото на режима на Саддам Хюсеин, те сега са в първите редици на бунтовниците. Най-големият им проблем не е толкова в това, че кюрдите и шиитите могат да образуват автономни райони, а в това, че те ще контролират богатите петролни полета. Има голямо основание в прогнозата, че новите центрове на властта в Ирак ще бъдат в Басра и Киркук, а не в Багдад, както е било досега. В крайна сметка повече от очевиден е фактът, че без сунитите Ирак трудно може да има бъдеще като единна държава и със сигурност го очаква разпад. А той ще бъде кървав и няма да взема предвид кой колко права ще има и колко петрол ще контролира. Изобщо е много трудно в момента и за най-необременения наблюдател да си представи как Ирак ще бъде управляван от президентство, ръководено от кюрд, от правителство, поверено на шиит, и от парламент, председателстван от сунит. Съдбата на иракската конституция е един голям залог за всичко, което се случи в тази страна, и за всичко, което се очаква да се случи. Тя е политическата сделка, която може да предопредели или да отхвърли възможността за запазването на Ирак изобщо като единна държава и за създаването на някакво равновесие между религиозните и етническите общности в нея. От нея ще зависи доколко военната намеса си е струвала и дали тя за дълго ще определя състоянието на тази страна, или все пак ще отвори вратата към нормалността за целия регион. От това, дали политическата сделка за иракската конституция ще се състои, зависи и обликът на американската външна политика за години напред. От нея ще се определя и състоянието на световната политика от Вашингтон през Брюксел до Москва и ще определи дали големите играчи имат шанс да измъкнат настроенията и интересите си от капана на иракските пясъци. Засега единственото сигурно нещо, което създава реалистичната картина за бъдещето на Ирак е не политическата сделка за конституцията, а простият факт, че под иракските пясъци има много, твърде много петрол...

Facebook logo
Бъдете с нас и във