Банкеръ Weekly

Общество и политика

МРЕЖАТА Е РЯДКА ЗА ЦАЦАТА В ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО

В много отношения България е уникална държава. В тежки икономически моменти навсякъде по света се активизират левите движения. У нас обаче, напук на всякаква политическа логика, след четири години икономически реформи и затягане на коланите като сапунен мехур набъбва дясното политическо пространство. До края на 1996 г. дясно беше мръсна дума в българския политически речник. На миналите парламентарни избори като десни се идентифицираха единствено партиите от коалиция ОДС. Днес само най-познатите десни организации са поне шест. А колко още ще се родят до изборите, никой не може да прогнозира.


Най-странното всъщност е не толкова роенето на десните партии, колкото високите проценти обществено одобрение, с което се ползват те според твърденията на социолозите. Освен СДС и Народен съюз проучванията показват, че и ВМРО и Движение Гергьовден също имат реални шансове да прескочат четирипроцентовата парламентарна бариера. Засега социологическите агенции избягват въпросите, с които да идентифицират откъде идва този нов електорат, какъв е социалният му статус, какви са мотивите му и как звучат очакванията му? Няма обяснение и за липсата на любопитство от страна на партийните лидери Красимир Каракачанов и Любен Дилов. Изглежда, неизвестността, поне на този етап, им е по-изгодна. А на благодатната й почва започнаха да покълват и различни версии и обяснения. Например, че комитите и гергьовци обирали разочарованите от СДС гласоподаватели и в синята партия вече пълзял страхът от откъсването на гласове от дясно.


Дали обаче наистина става дума за електорално откъсване, или за обикновено структурно отцепване? Дали социологическите изследвания засичат реални обществени тенденции, или сме свидетели на тенденциозно изкривяване на политическата картина в страната и създаването на социологически митове? Как е възможно шефката на една от най-големите агенции за проучване на общественото мнение Мира Янова да твърди, че значителната част от българите съвсем съзнателно се обявяват за дясно управление и едновременно с това настояващите за намаляване на данъците да са само някакви си мижави и неубедителни 6 процента? Кой кого подвежда? И най-важното - защо?


Десетгодишна е традицията у нас да се манипулира със социологическата информация. Доколко може да се разчита на нейната обективност се убедихме и миналия октомври след общинските избори. Възможно ли е социолозите и днес да създават някаква привидност в услуга на едни или други платежоспособни политици?


ВМРО и Движение Гергьовден са млади политически формации, които нито веднъж досега не са участвали в парламентарни избори, и все още не могат да разчитат на свой установен електорат. Тепърва им предстои да се преборят за тази чест. А какво ще покажат крайните им резултати, днес е твърде рано да се прогнозира. В този смисъл никакво смислено политическо обяснение не могат да имат и цифрите, с които се отчита високото ниво на общественото им одобрение.


Версията, че става въпрос за разочаровани от сегашното управление, е откровено тенденциозна и незащитима. От една страна, световната практика категорично доказва, че разочарованите от собствения си политически избор не пренасочват с такава лекота доверието си към други политически сили, а просто отказват да гласуват за когото и да е било. От друга страна, колкото и да сме уникални, по леснообясними причини вотът срещу сегашното управление ще е или ляв, или центристки. Но в никакъв случай не по-десен. А точно като такива се възприемат от обществото и ВМРО и Движение Гергьовден. Във всеки случай днешните претенции към правителството, които се свеждат предимно до социални искания, трудно ще мотивират толкова откровено десен избор.


Посочените противоречия могат да се обяснят единствено с опити за реализиране на не дотам почтени намерения. В сините среди отдавна се знае, че и ВМРО, и Гергьовден имат силни лобита сред парламентарното мнозинство. Вярно е, че лобистите им вече не са членове на ръководството, но това не ги прави по-малко активни. След като не могат да влияят директно върху решенията на партийното ръководство, сега те заплашват да отцепят цели местни структури от синята партия в полза на младите формации. А какъв по-добър параван за действията им от насажданите предварителни очаквания за реална обществена подкрепа към двете десни алтернативи?


Извън този контекст и ВМРО, и Гергьовден имат своите основания да се надяват, че ще привлекат най-вече младите избиратели. Но никак не е сигурно, че днешният младежки ентусиазъм утре ще се трансформира в реален политически вот. В политиката да харесваш и да се доверяваш са две безкрайно различни неща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във