Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОСКОВСКАТА ПЕРАЛНЯ ЗА АФГАНИСТАНСКИ НАРКОДОЛАРИ


Москва вече е център за пране на афганистански наркодолари,
твърдят следователи от Градското управление на вътрешните работи
в руската столица. Те предадоха на съда углавно дело срещу международна
престъпна групировка, занимаваща се с незаконна банкова дейност.
Само през московския клон на създадената от бандитите структура
са преминали около 400 млн. долара.


Афганистанският трансфер


На следите на афганистанската банка първи
попадат сътрудниците на Московското управление за борба с наркотрафика.
Проследявайки дейността на местни дилъри на дрога, те забелязват,
че тяхната печалба винаги се предава в едно и също бюро за обмяна
на валута. Обектът е поставен под наблюдение и скоро става ясно,
че зад него се крие незаконна финансова структура, която няма
лиценз за банкови операции.


В хода на разследването детективите установяват,
че уличните банкери имат широки международни връзки.
Организатор на бизнеса е афганистанският гражданин Мухамад Шерхан,
известен в криминалните среди с прякора Фарнуд (тигърчето).


През 80-те години Шерхан учи в един от московските
ВУЗ-ове. Завръщането му в родината съвпада с оттеглянето на руските
войски от Афганистан. В Кабул Шерхан създава строителна фирма
Шерхан ЛТД, но започналите междукланови войни пречат
на бизнеса му. През 1992 г. той открива представителство на фирмата
си в Москва и се прехвърля в Русия. Така се ражда идеята му за
създаване на собствена банка. По време на гражданската война банковата
система на Афганистан е напълно разрушена. В същото време потенциалните
клиенти, желаещи да прехвърлят пари в Афганистан, а оттам зад
граница, са предостатъчно. Шерхан разчита преди всичко на афганистанци,
които са били принудени да напуснат родината си.


Той организира система за трансфер, позволяваща прехвърлянето
на пари за броени дни. Схемата изглежда така: всеки, желаещ да
изпрати парите си в Афганистан, ги дава на Шерхан. Той поставя
шифър на всеки паричен превод, който съобщава само на клиента
си. След това клиентът звъни на бъдещия получател и му казва съответния
код. На следващия ден получателят взима парите от човек на Шерхан
на един афганистански базар срещу уговорения шифър. Сметките са
само в американски долари. За услугата банкерът взима
1% от преведената сума.


Първоначално към Шерхан се обръщат афганистанци,
които искат да подпомогнат парично свои близки, останали в родината,
и прехвърляните суми са незначителни. Но по-късно от неговия бизнес
започват да се интересуват наркотърговците, които търсят най-безопасния
начин да се разплатят с доставчиците на хероин (по оперативни
данни над 70% от всички доставки на наркотици в Русия идват от
Афганистан). Скоро обемът на паричните операции рязко се увеличава
и Шерхан започва да се нуждае от официално прикритие.


Доларите - на юг, хероинът - на север


През 1995 г. Шерхан регистрира в Москва фирмата си
АОЗТ Шерхан и взема под наем от Главното управление
на дипломатическия корпус два апартамента на улица Большая
Переяславская. В единият от тях настанява офиса на фирмата
си, а другият използва като бюро за обмяна на валута. Тъй като
не успява да получи лиценз за банкова дейност, Шерхан решава да
действа чрез посредници. Отначало открива обменно бюро от името
на Магаданска банка, а после става представител и
на една от московските банки. Но там работят хора на Шерхан. Те
не само обменят рубли срещу валута, но и организират прехвърлянето
на огромни суми зад граница. По данни на следствието за това са
използвани дипломатически връзки и военна авиация. Самолетите
откарват доларите в Таджикистан, а оттам парите се пренасят с
кервани в Афганистан. По обратния път се внасят наркотици, но
следователите твърдят, че Шерхан няма отношение към тези доставки
- той работи само с парите.


От 1996 г. Шерхан започва да организира международна
мрежа от клиенти. Той установява връзки с афганистанските диаспори
в петдесет страни от целия свят и открива там свои филиали.


Нелегалната банка често е обект на посегателства
от страна на криминалните структури. Бандитите предлагат на Шерхан
покровителството си, но той всеки път отказва. През 1995 г. се
опитват да взривят негово обменно бюро с граната, а в началото
на 1996-а го ограбват и убиват охранителите му. Шерхан наема нова
охрана, състояща се от бивши офицери от специалното подразделение
на Министерството на вътрешните работи. В средата на 1996-а те
успяват да отбият поредната атака, при която десет въоръжени чеченци
се опитват да отнемат парите от инкасаторите на неговите обменни
бюра. Охранителите застрелват един от нападателите, раняват двама,
а трима успяват да задържат.


Бягството на Шерхан


През 1997 г. Шерхан вече усеща, че е попаднал в капана
на руските специални служби, и забягва към Обединените арабски
емирства заедно с най-близките си съратници - Шариф Ахмад Шах
и Ахадиар Шариф Ахмад. Тук той пренася своя щаб. Останалите в
Москва сътрудници се опитват да заличат следите, като ежедневно
унищожават документи от офиса.


Той продължава да работи до средата на 1997 година.
Сътрудниците на правоохранителните органи успяват да арестуват
единадесет от неговите служители, шестима от които са афганистански
граждани. От тях са иззети 2 млн. долара. На всички задържани
е предявено обвинение за създаване на престъпна организация, за
легализация на незаконни доходи и незаконна банкова дейност. Шерхан
и двама от помощниците му са обявени за международно издирване,
но още не са задържани.


След като узнават подробностите за добре разклонената
финансова мрежа, създадена от афганистанците, специални служби
уведомяват за нея западните си колеги. В Германия незабавно бяха
възбудени три углавни дела срещу хората на Шерхан. Аналогични
разследвания се провеждат в момента в САЩ и Колумбия. Няколко
колумбийски наркобарона, ползващи услугите на афганистанската
банка, вече са арестувани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във