Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОРСКИЯТ ФЛОТ ВЕЧЕ ГУБИ ОТ ОБЯВЕНАТА ПРИВАТИЗАЦИОННА ПРОЦЕДУРА

Непълно тенденциозно или пък без да иска, но Агенцията за приватизация вече се превръща в опасен подводен риф за параходство Български морски флот (БМФ). С решението й за откриване на процедура за приватизация на параходството, публикувано на 4 август в Държавен вестник, се забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, сключването на договори за дялово участие, за наем, за извършване на съвместна дейност, за обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит.


Безспорно, рано или късно, раздържавяване на БМФ трябва да има - заяви за в. БАНКЕРЪ новоназначеният изпълнителен директор на Главна дирекция Морска администрация към Министерството на транспорта и съобщенията капитан далечно плаване Марин Петров. - Друг е въпросът как да стане това, за да се запазят интересите на държавата. Мисля, че не съществува правителство, което да е безразлично към морския си флот, та дори и само от гледна точка на държавния суверенитет. Държавата трябва да запази свой контрол върху флота, независимо под каква форма. В Белгия например този въпрос е решен чрез запазване на държавно дялово участие. Държавата може да контролира флота и като даде такива данъчни и други облекчения, които да накарат корабособствениците да работят в нея, да регистрират корабите си под неин флаг - смята капитан Петров.


Решението на АП доста изненада и ръководството на самото БМФ. Наистина то бе публикувано по стандартния за приватизационната агенция модел - със забраната за сключване на договори. И ако се отнасяше за консервна фабрика или за цех за производство на мебели, може би щеше да се възприеме съвсем нормално. Но за параходството, в което подобни договори се сключват всеки ден и даже всеки час, това се тълкува едва ли не като нож в гърба.


БМФ не може да работи без тези договори - обяснява Марин Петров. - И за да се избегне сривът в дейността му, вече поискахме от Министерския съвет да издаде разрешение за сключването на сделки. Все още обаче търсим точната формула, тъй като не става дума за еднократен договор, а за ежедневие. Освен това теоретически процедурата за приватизация може да трае една година, но на практика да отнеме и повече от две. И ако през това време параходството не изпълнява нормално дейността си, то просто ще се срине. Затова и решението за раздържавяването му трябваше да се вземе след малко по-голяма координация между АП и Министерството на транспорта и съобщенията.


Без да изпада в подробности, капитан Петров разказва и как неотдавна бил обявен конкурс за доставка на ново радиолокационно оборудване, с което да се подменят овехтелите радари на част от корабите на параходството. На търга се явили доста фирми, преговорите напреднали и тръжната комисия дори вече се била спряла на един от кандидатите, предложил доставка на оборудването с отложено плащане след 36 месеца. Но веднага след като изтекла информацията за обявената процедура за приватизацията на БМФ, компанията оттеглила опцията за отложеното плащане. И са прави - коментира Петров - откъде да знаят какво ще стане с БМФ след 36 месеца.


Не навежда на светли мисли и натрупаният негативен опит от раздържавяването на флотовете на Румъния, Украйна и Грузия, които се разпродадоха на парче. Голяма част от корабите им бяха арестувани по пристанищата в света за неплатени дългове и в крайна сметка тези държави загубиха силните си пазарни позиции. Каква е гаранцията, че и БМФ няма да поеме по същия път?


Мнението на повечето морски експерти е, че целта на МТС и АП в предстоящата приватизационна процедура трябва да е запазването на целостта на флота. И то независимо каква форма на раздържавяване ще бъде избрана - чрез пускането на акции на някоя от световните борси или чрез търг за избор на стратегически инвеститор. Друг важен въпрос е процесът на приватизация да е прозрачен и ясен още от самото му начало. Не бива да се пренебрегва и фактът, че търговската марка БМФ е достатъчно ценна, за да бъде пренебрегната при определянето на бъдещата оценка на дружеството и пресмятането на стойността на корабите, на останалата техника и сградите.


Който и да е новият собственик на БМФ, съдбата на флота до голяма степен ще зависи и от морското ни законодателство. Освен промените на Кодекса за търговско мореплаване (КТМ) и свързаните с тях изменения на неотдавна приетия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, се подготвя и предложение до финансовото министерство и Министерския съвет за данъчни облекчения на корабособствениците. Преобладава становището, че те трябва да залегнат в Закона за корпоративното подоходно облагане. А иначе идеята е и в България да се въведат тонажните такси. От няколко години в Западна Европа традиционното облагане на корабособствениците с данък печалба и други налози се заменя именно с тонажните такси. Това означава еднократно заплащане на годишен налог, чийто размер зависи единствено от тонажа на корабите, без значение дали собственикът им отчита печалба или загуба. Тонажни такси се плащат и за наетите плавателни съдове. Така държавата получава своето, без да се интересува от дейността на корабоствениците, а те от своя страна престават да правят счетоводни лупинги, за да крият данъци. Смята се, че с въвеждането на тонажните такси ще отмре и практиката корабособствениците да регистрират съдовете си под удобен флаг.


Намерението е този облекчен налогов режим у нас първоначално да се дава на отделни компании и да е с продължителност 10-15 години. Успоредно се предвиждат и големи санкции за корабособствениците, които не спазват новия режим.


Интересно обаче дали припряното откриване на процедурата за приватизацията на Български морски флот няма да секне ентусиазма за модернизирането на морското законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във