Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОРСКАТА ПЕХОТА ПОГЛЕЖДА КЪМ ИРАК

Преди повече от година една руска подводница потъна в Баренцово море. Загинаха 118 мъже и трагедията все още е в спомена не само на руснаците. Почти една година след потъването на Курск се случи трагедията в Ню Йорк. Споменът за смъртта на хиляди невинни хора в Световния търговски център ще тревожи дълго време не само американците, но целия свят и ще влияе на всичко, което ще се случи и което няма да се случи в международната политика. Когато потъна Курск, се появи въпросът: А потъва ли и старата геостратегия?. Събитията в Манхатън и Баренцово море не са в пряка връзка, но си струва да се сравняват, докато не стане видно, че последиците от тях странно се събраха в Афганистан и оттам започнаха да обръщат геостратегическите представи за света.Преди да удари часът на терористите, още в началото на мандата си Джордж Буш ясно показа, че плановете за противоракетна отбрана и режимът на Саддам Хюсеин са най-големите предизвикателства за американската външна политика. По-късно, след атентатите на 11 септември, противоракетният щит, изглежда, отстъпи позицията си на основен дразнител в отношенията на САЩ с Русия и Китай, въпреки че за тази събота бе предвидено още едно изпитание на проекта за 100 млн. долара. Информацията за този тест, проведен в една американска база на Маршалските острови в Тихия океан, обаче внимателно се гарнира с уточнението, че опитът с ракетата-прехващач не нарушава разпоредбите на Договора за противоракетна отбрана. Това би могло да означава едно послание на Буш от следния вид: не съм забравил идеята си, но няма да правя рязко движение в тази посока. Много по-категоричен Буш-младши изглежда в другата посока - Ирак на Саддам Хюсеин.Традиционната дилема на САЩ - Ирак, за малко сякаш отстъпи заради операцията в Афганистан, но през последните дни отново става важен елемент от новия реализъм във външната политика. Основната причина са едно съмнение и поне два факта. Има сериозни предположения, че Багдад по някакъв начин е забъркан в контакти с мрежата на Осама бин Ладен. Стана известно, че в чешката столица Прага са засечени такива срещи. Един от атентаторите - Мохамед Ата, е разговарял с представител на иракското посолство, за когото се твърди, че е от иракските тайни служби. Фактите обаче са по-добрата изходна база за предположения. Ирак не допуска от три години насам проверки на инспектори на ООН за химически и биологически оръжия и според разузнавателни данни продължава да ги разработва и да попълва арсенала си. Това няма как да не предизвика реакция. Вторият и по-сериозен факт е, че след Саудитска Арабия Ирак притежава най-големите залежи на петрол в света. Още в началото на своя мандат президентът Джордж Буш не остави никакво съмнение по отношение на Ирак. САЩ трябва да мобилизират всичкия си ресурс, за да го (Саддам Хюсеин) свалят, заявяваше Буш на генералите. А вицепрезидентът Дик Чейни допълваше, че дупките по швейцарското сирене - санкциите на ООН, трябва да се запълнят. Въпросът Какво ще предприеме Буш срещу Саддам Хюсеин? бе една от големите интриги около поведението на американската администрация. Сега макар сюжетът да е преработен заради новата ситуация след 11 септември, промени по същество няма. Режимът на Саддам Хюсеин е трън в очите на Вашингтон и е въпрос на време как той ще бъде изваден. Той ще види!, бе късият отговор на Джордж Буш, когато трябваше да отговаря на журналистически въпрос какво би се случило, ако Саддам Хюсеин не допусне проверки на инспекторите на ООН. Американският държавен секретар Колин Пауъл разясни думите на Буш кратко: Президентът бе много ясен. Говорителят Ари Флаъшър пък интерпретира казаното като дългосрочна американска политика. Това засили очакванията, че Буш подготвя света за втората цел в глобалната война - Ирак. Посланието може да се тълкува всякак, но всъщност е ясно и категорично - с края на талибаните и военния край на Осама бин Ладен започва да изтича и времето на Саддам Хюсеин. Военните също си позволиха да коментират бъдещето, естествено като избягват географията. След като Ал Кайда бъде прогонена, каза командващият американските сили в Тихия океан адмирал Денис Блеър, ние ще извършим съгласувана и прецизна акция в други страни. Едва ли някой може да се съмнява в готовността на военните. Съмненията засега са по повод на дипломатическата съгласуваност. И първият естествен въпрос е, ако Ирак последва Афганистан, как ще реагира създадената международна коалиция и какво ще е поведението на Русия и европейските съюзници в НАТО. Историята с Афганистан е много по-различна. Тук влияят много по-малко политически и икономически интереси. Тези дни руският министър на отбраната Сергей Иванов направи многозначително изявление. Има други страни освен Афганистан, които дават подслон на терористи и спрямо които цивилизованият свят не е предприемал нищо, каза той пред телеграфните агенции. Очевидно в Москва допускат следващите цели, но не реагират твърде чувствително, както бе до неотдавна. Позоваването на това изявление е в подкрепа на оптимистичния за Буш сценарий. Много по-вероятно е обаче САЩ да имат сериозни трудности с Москва по проблема Ирак. Имат основания предположенията, че нито Вашингтон, нито Москва ще рискуват сегашните си отношения чрез груби действия. Пример за това е, че те най-после се разбират за санкциите на ООН срещу Ирак. Досега Русия три пъти се противопоставяше на предложените умни санкции на САЩ и Великобритания. Според тези санкции програмата Петрол срещу храна трябва така да се промени, че Ирак да бъде максимално затруднен да се снабдява с военна продукция. Сега просто се предвижда ревизия на ембаргото в шестмесечен срок, в който да се направи конкретен списък на стоките, които Багдад може да внася отвън. По същество това може да означава, че САЩ и Русия отлагат и си дават време за проблема. Те не искат точно сега да се появяват рецидиви в отношенията. Междувременно докато в ООН се преговаряше за санкциите, самолети на САЩ и Великобритания пуснаха няколко ракети по цели в Южен Ирак в отговор на възникнала заплаха срещу патрулиращи самолети над забранената за полети зона.На перспективата Ирак като следваща мишена някак много по-емоционално реагираха европейските съюзници. От управляващата в Германия социалдемократическа партия казаха, че евентуално нападение на Ирак ще срине с един удар напредъка в отношенията между САЩ и Русия. Канцлерът Герхард Шрьодер директно се обяви срещу призивите за разширяване на афганистанската война в страни като Ирак и поиска предпазливост изобщо, когато става дума за Близкия изток. Външният му министър Йошка Фишер пък заяви в Бундестага, че германското правителство и ЕС гледат скептично на разширяването на войната към Ирак. Британският премиер Тони Блеър избягна категоричността, но поиска съгласуваност. Той дипломатично се съгласи с изявленията на американския президент, но подчерта, че след кампанията в Афганистан са необходими обмислени действия срещу международния тероризъм във всичките му форми. Много по-конкретен бе парламентарният секретар на британското външно министерство, който каза, че докато няма неопровержими доказателства, че дадена страна е замесена в атентатите, войната не трябва да се разширява.Когато става дума за Ирак, особено внимание заслужава поведението на Турция. Наблюдателите забелязаха, че първоначалната отрицателна реакция на Анкара бързо бе омекотена. Турският военен министър не изключи нова оценка по адрес на Багдад. Турция винаги е казвала, че не желае операция в Ирак, но сега, изглежда, акцентира върху новите условия. Американският държавен секретар ще бъде тази седмица в Анкара за първи път след атентатите от 11 септември. Това показва, че не е за пренебрегване дисциплиниращото въздействие на изявленията на Джордж Буш към съюзниците.До 11 септември САЩ можеха да търпят режима на Саддам Хюсеин по много причини. В момента, когато преди месеци администрацията на Буш определяше Ирак като най-опасния регион, на практика имаше една основна причина да се намесят с военна сила. Само ако сериозно се заплаши снабдяването на света с петрол. Сега след кошмара на 11 септември и на фона на войната в Афганистан е по-мъчително, но съвсем реално, да се разглежда повече другата причина - потенциалната възможност с една чаена лъжица зарин да се погубят хиляди хора. Ако трагедиите с подводницата Курск и атентатите в Ню Йорк показаха, че старата геостратегия започва да потъва, сега след края на Афганистанската война трябва да стане ясно дали новата геостратегия се е появила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във