Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОНОЛОГ НА КРИТИКА АРХ. ЙОРДАН ТАНГЪРОВ

Идеята за благоустройството
на пл. Славейков и прилежащите му градски пространства
не е нова. Още през 1978 г. арх. Атанас Агура и колектив (в който
работеше и сегашният проектант Станислав Константинов) направиха
проект за ново урбанистично решение на площада, който трябваше
да реши и задачата за ситуирането на паметник на Петко и Пенчо
Славейкови. Алтернативният проект беше мой. Тогава за първи път
стана актуален не въпросът за уличното благоустройство, а за цялостното
решение с използване на исторически оформилите се пасажи в посока
юг, север и изток.


За втори път темата стана
актуална през 1994 г., когато Съюзът на архитектите със собствени
средства проведе конкурс за преустройството на пл. Славейков.
Спечели го проектът на арх. Димитър Кръстев с колектив. Както
се вижда, идеята за урбанистично преустройство на пл. Славейков
не е нова, а днешният ден само я актуализира.


В момента съм смутен от
това, че и този път не са третирани възможностите на подземната
структура, която така или иначе след време ще трябва отново да
се осмисля. В това отношение пл. Славейков предлага
много голямо богатство и разнообразие от вътрешни пасажи, мецанинови
пространства и мазета, които като цяло се включват в разработката
на подземния и надземния урбанизъм. Един от многото великолепни
примери в Европа са подземните решения на пл. Испания
в Мадрид, които са дори по-атрактивни и привлекателни от отворените
пространства около паметника на Сервантесовите герои. Друг пример,
този път неудачен, е двукратното урбанистично преустройство на
площада край градския театър във Варна. Втория път то струваше
8 млн. щ. долара (в българска левова равностойност), но доведе
само до козметично-естетизираща реализация. И някой ден, а той
не е така далечен, ще се наложи всичко да се разбие, за да може
пространствата да бъдат обобщени и да включат огромните възможности
на подземните и приземните пространства.


Не оспорвам качествата
на проекта на арх. Константинов, който е добър и доказал възможностите
си проектант. Но не мога да подмина факта, че далеч по-неопитният
млад колега арх. Панталеев, автор на другия конкурсен проект,
поне подсказва желание да се разшири проектантската задача до
нейната логична цялост. Неотдавна кметът Софиянски обяви, че общината
ще участва във финансирането на преустройството с около 200 хил.
щ. долара (в левова равностойност), което силно стеснява възможностите
на реализацията. Възможно е да се открият и допълнителни източници
на субсидиране. Но се опасявам, че на този етап няма да се решат
урбанистичните проблеми, а само ще се нанесе козметична поправка
и ще се естетизират чрез елементите на градския дизайн откритите
пространства.


Учудва ме и фактът, че
собствениците на околните търговски обекти, изглежда, не са приобщени
към преустройството. Тяхното финансово участие, особено на по-заможните,
би допринесло извънредно много за цялостното решаване на урбанистичната
проблематика. От друга страна, участието им би подпомогнало бързата
възвръщаемост на средствата. В този смисъл всичките прилежащи
към площада пространства - пасажи, партерни и мецанинови етажи,
мазета и т.н. - на този етап остават извън разработката и не могат
да участват с търговската си площ за бърза възвръщаемост на вложените
в ремонта средства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във