Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОНЕТАРНАТА СТАБИЛИЗАЦИЯ Е ПОСТИГНАТА

Здравко Бальозов, началник на управление Икономически

и паричен анализ в БНБ, коментира баланса на управление

Емисионно на БНБ

Първото, което се набива на очи в поредния седмичен

баланс на Емисионно управление, е нарастването на

резервните пари. Към 31 юли те достигнаха 640 млрд. лв., или 640

млн. марки. Този ръст представлява число, равно на една четвърт

от активите, с които Валутният борд започна да функционира.

Особеност на този ръст е нетният му характер, осигурен

от външното финансиране по линия на МВФ, който отпусна втория

транш от петото стендбай споразумение - 100 млн. СПТ, или около

235 млрд. лева. Същевременно бяха погасени и всички падежи по

дълга към международните кредитори. Най-големите лихвени плащания

през юли се падаха на брейди-книжата - 131 млн. щ. долара.

Стабилизиращ фактор с дългосрочно въздействие е ниският

риск, характерен за активите на Емисионно управление,

които се поддържат в стабилни валути и са депозирани в първокласни

банки.

Не всички активи на борда обаче са деноминирани в

германски марки. Законът за БНБ разрешава до два процента временно

разминаване между пасивите и активите на борда. Следователно част

от депозита на правителството може да бъде деноминиран и в долари,

което повишава стойността му при погасяване на текущи външни задължения.

Затова опасенията, че администрацията ще претърпи големи загуби

от трансформирането на всички валутни активи в германски марки,

се оказват неоснователни. Отделни позиции продължават да са деноминирани

в щатски долари. Например в американска валута е деноминиран ресурсът,

постъпил в БНБ по втория транш от МВФ.

Следователно последиците от процесите, които се наблюдават

по световните финансови пазари, няма да повлияят върху всички

позиции във валутния резерв. Определена динамика демонстрират

активите на управление Емисионно и по позиция Пари

по текущи сметки и търгуеми ценни книжа, но те са породени

от желанието за рационално управление на резервните пари.

Повече внимание заслужава динамиката в пасивите на

Емисионно управление, защото тя хвърля определена

светлина върху процесите, протичащи в българската финансова система.

С повече от 240 млрд. лв. са нараснали банкнотите

и монетите извън БНБ. Това е свидетелство, че нараства търсенето

на налични пари за разплащания поради порасналите цени, които

се нуждаят от много повече книжни пари. Впрочем това е сигурен

индикатор и за неугасените предпочитания на отделни икономически

агенти към разплащанията в наличност и без документ за избягване

на данъчните задължения.

Миналия месец нараснаха и средствата, които търговските

банки поддържат в БНБ. Към 1 август те са били 225 млрд. лева.

Причината е както в увеличаването на МЗР, така и в стремежа на

финансовите институции да поддържат значителни средства в БНБ

поради високата си ликвидност. В края на юли тя бе среднодневно

около 300 млрд. лв., защото банките трудно пласират свободните

си средства.

Важен дял в пасива на Емисионно управление

заемат средствата на републиканския бюджет, извънбюджетните сметки

и ДФРР, концептуално обединени във Фискална резервна сметка.

С този ресурс правителството покрива всички свои плащания. Те

са и единственият компонент, който спада само с около 30 млрд.

лв., въпреки че това число не съответства на извършените плащания

по външния дълг. Затова можем да заключим, че администрацията

е в добро финансово състояние, а събираемостта на данъците през

юли е достатъчно висока. Този извод обяснява и ниските нужди от

заемно кредитиране, довели до спад в обема на поредните емисии

ДЦК - до 12 млрд. лв. седмично.

В края на юли депозитът на Банково управление

в Емисионно бележи ръст от близо 300 млрд. лв. заради

отпуснатото външно финансиране от МВФ. Правителството има право

да изтегли тези пари в срок от 90 дни, след което ги губи. Смятам,

че администрацията ще използва този ресурс най-вече за покриване

на предстоящи плащания към Лондонския клуб. Причината е в цената

на заетите средства: единствено лихвите по 3-месечните ДЦК са

по-ниски от процентите по заемите на МВФ. Доходът по 6- и 12-месечните

бонове все още остава по-висок. Това е сигурен сигнал, че дори

при сегашните ниски лихви вътрешното финансиране остава по-скъпо

за бюджета в сравнение с външното.

Възниква естественият въпрос: Кой от тези елементи

е най-рисков. Според мен от тази гледна точка интерес предизвикват

няколко позиции в баланса на Емисионно управление.

На първо място - резервите. Прието е те да се оценяват в месеците,

необходими за тяхното формиране от приходите от износ (според

стандартите на МВФ това време е 3 месеца). По-важно е да изясним

дали ресурсът, с който правителството разполага, е достатъчен,

за да покрие неговите плащания. Ясно е, че ако администрацията

прояви слабост, равнището на вътрешните лихви ще се повиши, оказвайки

депресиращо въздействие върху реалния сектор и върху вътрешните

цени.

Друг проблем е ликвидността на банките. Наличието

на свръхрезерви в БНБ води, при равни други условия, до генериране

на нарастващи загуби, защото банките продължават да плащат лихви

по привлечените средства. Тази загуба, прибавена към оперативните

им разходи, неизбежно ще доведе до поява на силен системен риск

във финансовата сфера.

Парите в обращение най-вероятно ще продължат да нарастват,

защото вътрешните цени все още не са достигнали максималните си

доларови стойности, отчетени в началото на годината, за което

сигнализира и преходът към банкноти с по-висок номинал.

Особено актуална занапред ще бъде ролята на депозита

на Банково управление в Емисионно. При

нормално функциониране на борда той остава постоянен, доколкото

другите монетарни движения не го засягат. Затова най-голяма тежест,

като аналитични индикатори, придобиват 2 компонента в пасива на

Емисионно управление: депозитът на Банково

управление и ресурсът на правителството по Фискална резервна

сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във