Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ПОЧТИ ЩЕ ВИ ПЛАТЯ

Гафове и абсурди съпътстват продажбата на двете водноелектрически централи Пасарел и Кокаляне, обединени в каскадата Искър. Изводът се налага от само себе си след анализа на някои документи по сделката. Сред тях като бисер между мъниста изпъква информационният меморандум за каскадата, изготвен от консултантите БРИБАНК и Делойт и Туш.


В глава 2 Описание на производствената дейност, например е записано: Като ограничително условие за пълното оползотворяване на водите от ВЕЦ Кокаляне е използването на водите на язовир Искър за водоснабдяването на гр. София. Поради тази причина по-голямата част от водите се отклонява непосредствено под ВЕЦ Пасарел. В бъдеще водите ще се отклоняват от апаратна камера на ВЕЦ Пасарел към пречиствателна станция Бистрица, като работата на централите ще бъде сведена до минимум.


От тази информация излиза, че на практика се продават не два от най-големите веца у нас (с обща инсталирана мощност 54.65 МВт), а едва ли не куп старо желязо. И всеки здравомислещ човек би следвало да се запита защо изобщо се продават, след като работата им ще бъде сведена до минимум.


По-нататък, като извод от правния анализ на ВЕЦ Пасарел, в меморандума е записано: ... може да се каже, че почти не съществува вероятност от наличие на основателни реституционни претенции относно имущество на ВЕЦ Пасарел. Същият текст го има и в съседство - за ВЕЦ Кокаляне.


Как да се тълкува това може да се каже и почти не съществува, и дали по същата логика определеният за купувач за вецовете не е в правото си да заяви: Може да се каже, че почти ще ви платя?


Ако гафовете на Агенцията за приватизация се изчерпваха само с информационния меморандум, съставен от такива странни текстове, които по-скоро отблъскват, отколкото привличат инвеститори - да махне човек с ръка. Те обаче продължават и в проведената приватизационна процедура.


Първоначално АП събра 46 оферти от 31 фирми, избра част от тях, върна ги за подобряване на заложените в документите параметри и на 25 май избра потенциалните купувачи, с които започна да провежда преговорите. За каскада Искър предпочетеният купувач е фирма Ел Ем Импекс. Както вече писа в. БАНКЕРЪ (бр. 21 от 29 май 2000 г.), тя е регистрирана през 1998 г. с уставен капитал от 5 хил. лв. и със седалище и адрес административната сграда на бившето ТКЗС в с. Продановци, Софийско. Фирмата е предпочетена пред сформираното местно РМД Искър електрик АД, което отпада още след първия тур, и чуждестранен консорциум, включващ две неизвестни фирми - Монопрос холдинг и Окада.


По този повод вътрешен човек от АП, следящ отблизо процедурата, сподели някои странности. Първата е, че Ел Ем Импекс е предложила цена само с осем долара по-висока от класирания на второ място чуждестранен консорциум - също удивително съвпадение.


След като РМД-то отпада от играта, останалите двама кандидати - Ел Ем Импекс и консорциумът Монопрос - Окада, подобряват офертите си. Чужденците вдигат предлаганата цена с 33.7%, а обещаните инвестиции четири пъти. Увеличената цена идвала от включеното в нея ново предложение за трансформирането на двата веца в помпено-акумулиращи централи. Изглежда, в концсорциума са се запознали по-внимателно с информационния меморандум и са решили при очертаната им липса на стабилен воден поток да използват една и съща вода на принципа на ПАВЕЦ.


Ел Ем Импекс увеличава почти два пъти предлаганата цена и с 33.7% обещаните инвестиции. Според специалист от АП, ако предложените в офертите суми се сметнат по таблицата за относителните тегла на самата агенция, офертата на чуждестранния холдинг излизала с около 10 хил. долара по-добра.


Относителните тегла обаче са си относителни. А и се подмята, че зад неизвестната Ел Ем Импекс стоял съвсем стабилен народен избраник от Самоков. Освен това българската фирма явно имала по-добри консултанти, които са я посъветвали да вдигне кешовата цена, а не инвестициите, тъй като именно тя ще е най-силният показател при определянето на победителя.


Както и да е, Ел Ем Импекс е обявена за потенциален купувач и на 25 май сяда на масата за преговори. Сяда и още първата обсъждана точка буди недоумение. Малко суховато в двустранния протокол е записано: Ел Ем Импекс поиска разсрочване на плащането на покупната цена за период от два месеца. АП отхвърли искането.


Интересно как няколко дни по-рано купувачът вдига предложената цена два пъти, а после моли тя да се разсрочи? И то в нарушение на условията на конкурса, в които пише, че предлаганите оферти са безусловни. Юристи са на мнение, че дори само това е достатъчно за декласирането на Ел Ем Импекс. Но нищо подобно не се случва и следващите преговори са насрочени за 29 май.


На първата среща приватизационната комисия иска от кандидат-купувача да представи документ за регистрация на своя кредитор Уиснер груп, тъй като Ел Ем Импекс е представила нещо като договор за отпускане на кредит от 2 млн. щ. долара. Така нареченият договор представлява една страничка, разделена на две: от едната страна е текстът на български, а от другата - на английски език.


На 29 май удостоверението за регистрация на Уиснер груп в щата Делауер е представено, но независимо от това, по незнайни причини, Ел Ем Импекс представя договор за отпускане на заем от 2 млн. долара от друга фирма - Сминк фууд Б.В. Както е записано в съвместния протокол от срещата, кредитът се отпуска за съвместни инвестиционни проекти в областта на производството на екологично чисто месо, картофи и екологично чисто производство на електроенергия от ВЕЦ. Тази разностранност, естествено, е малко смущаваща. Но все пак, освен договора, е представена и референция за посочената фирма, издадена от АБН Амро Банк - Холандия.


Вестник БАНКЕРЪ успя да открие някои от представителите на отхвърления чуждестранен консорциум у нас. Те обаче отказаха да коментират случая с мотива: Това са чуждестранни инвеститори. Те все още разчитат на здравия разум на хората в АП и са категорични, че ще опрат до адвокати и журналисти чак когато установят, че надеждите им са били напразни.


От предоставените ни проспекти пък научихме, че консорциумът Монопрос холдинг - Окада е създаден специално, за да участва в приватизацията на каскада Искър. Монопрос е дъщерна компания на израелския концерн Ниско Ардан груп, който е основен представител на Сименс за Източното Средиземноморие. Концернът работи в областта на високите технологии, енергетиката, индустрията и търговията. Оборотът на Ниско Ардан груп за миналата година бил 300 млн. долара.


Окада пък е офшорна компания, регистрирана на о. Ман с цел да бъде търговски партньор на руската СГЕМ при операциите й извън Русия. От 1990 г. СГЕМ е изцяло частна. За целия период на съществуването си тя е изградила и пуснала в експлоатация над 1000 турбини на повече от 220 ВЕЦ-а в целия свят, чиято обща инсталирана мощност е 80 млн. киловата.


Сами по себе си проспектите не са достатъчно основание за определянето на купувач даже за ВЕЦ-ове без вода. Но нищо чудно, ако в близките дни около каскада Искър започнат да прехвърчат искри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във