Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО ВЪПРОСИТЕЛНИ ЗА БСП

Дали новата година ще донесе нов късмет на БСП е добро пожелание, но още не е прогноза. Сигурно засега е само, че на Позитано 20 ще трябва да се заемат с решаването на някои неотложни вече задачи. До края на месеца социалистите ще се съберат на заседание на Висшия съвет. По думите на заместник-председателя на партията Румен Овчаров висшето партийно ръководство ще обсъжда дали БСП да поеме курс към предсрочни парламентарни избори. Но заплахите на социалистите, че ей сега - ако пожелаят, и ще вземат властта, май вече не плашат никого. Да не говорим, че в партийната централа и бездруго все още нито искат това, нито пък са убедени, че са готови да управляват. На повечето трезвомислещи политици вероятно отдавна им е станало ясно, че предсрочните парламентарни избори стават все по-малко възможни. До края на мандата на управляващата коалиция НДСВ-ДПС остава година и половина, през която основните партийни централи ще трябва да се готвят за редовните парламентарни избори. В момента нито една политическа сила не би могла да събере достатъчно мнозинство, за да управлява сама. Въпреки полученото през миналата година международно признание за БСП с приемането й за член на Социалистическия интернационал лидерите на партията не са приключили с реформите. Все още на социалистите им предстои да убеждават външните си партньори, че трансформацията на БКП в БСП е реална и, по-важното - необратима. Изявленията на председателя на червената партия Сергей Станишев след конгреса на Социнтерна в края на миналата година, дето всички вече се били убедили, че БСП е модерна социалдемократическа партия, са едва половината от истината. Само признанието на Социнтерна не е достатъчно. Западните правителства, и особено американското, все още хранят доста сериозни резерви към българските леви. Опитите на лидера на БСП да впръска повече лъчезарие в отношенията посредством сравнително чести срещи с представители на американската дипломатическа мисия у нас, а и на другите западни посолства, засега не са достатъчен мотив за укрепване на взаимното доверие. Идеите, а и най-обикновени препоръки на западните партньори, отправени към БСП, нерядко остават неразбрани и неприети вътре в партията. Плахите опити на Станишев да води проамериканска политика по някои от ключовите за страната въпроси не дават особени резултати, защото срещат сериозната съпротива на партийните активисти. БСП например прие с резерви подкрепата на България за действията на САЩ в хода на иракската криза. В средите на партията е широко разпространено мнението, че не е необходимо всички основни организации у нас да подкрепят прозападната политика. Някои от лидерите на столетницата разбират, че без благословията на западните държави пътят на БСП към властта ще бъде все така затворен, но тепърва ще трябва да се справят с вътрешнопартийното разделение.Въпреки тези противоречия шефовете на Позитано 20 се радват на вътрешнопартиен комфорт за разлика от всички други основни политически сили. През следващата година и половина обаче ги чака и най-сериозната работа. Дори и през предстоящата 2004-а да се стигне до промени във формата на управляващото мнозинство (каквито очакват някои политици), те ще бъдат с краткотрайно значение, а истинската битка тепърва предстои. Социалистите ще трябва да работят в няколко посоки. Официално пропагандираната от лидерите на столетницата теза е, че за БСП най-важно е да се докаже като алтернатива на сегашното управление. Това обаче трудно ще стане само чрез обичайните управленски програми, които на Позитано 20 са свикнали да произвеждат на килограм. (Впрочем най-новата икономическа алтернатива на социалистите, която отдавна трябваше да е готова, все още не е видяла бял свят.) Извън стандартните фрази Станишев и екипът му имат да решават други проблеми. Във вътрешнопартиен план социалистите трябва да се справят отсега с многобройните апетити за власт вътре в партията. На местните избори отново много ясно пролича колко е сериозен този проблем за БСП и ако водачите й не го решат максимално бързо, дойде ли време да се редят депутатските листи, рискуват сами да обърнат колата си. Според някои мнения на партийни активисти от Позитано 20 БСП всъщност трудно би могла да разшири кой знае колко подкрепата, с която разполага в момента. Просто защото няма откъде да дойдат още гласове за социалистите, въпреки че това не се признава официално от партийните шефове. Социологическите проучвания показват, че червената партия не привлича гласовете на разочарованите от управлението на НДСВ. Затова колкото повече наближават следващите парламентарни избори, толкова по-належащ за БСП става въпросът с кого би могла да управлява. За съжаление на лидерите в червената централа засега единственият реалистичен вариант си остава ДПС, обявено преди време от Георги Първанов за стратегически партньор на БСП. Оттогава обаче изтече доста вода и след местните избори настоящият председател на социалистическата партия Сергей Станишев използва друг епитет за Доган - политически брокер. С две думи отношенията БСП - ДПС далеч не са онова, което бяха, въпреки опитите на заместник-председателя на червената партия Румен Петков да ги поддържа на предишното равнище. А и социалистите никак не искат да стават заложници на Доган, чийто стил в политиката добре познават. Опитите му да заиграва еднакво и вляво, и вдясно доста притесняват червените. Затова в централата на БСП трескаво търсят друга алтернатива. Засега единственият вариант е част от НДСВ да си сътрудничи със социалистите, ако царската партия се разпадне. Това обаче едва ли би могло да осигури достатъчна подкрепа за следващо правителство и социалистите пак ще опрат до рамото на Доган. В средите на БСП отдавна битува идеята да спомогнат за създаването на нова, левоцентристка формация, която да гравитира около президента. Така влиянието на ДПС като на основен балансьор и на практика единствен потенциален партньор ще бъде намалено. Проблемът е, че в пренаситения ни откъм партии политически живот няма нито място, нито подходящи лица за успешното реализиране на идеята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във