Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО СТРАННА ШПИОНСКА АФЕРА

България и Германия бяха замесени в шпионски скандал. Служител на германското разузнаване предавал от 1999 до септември 2003 г. информация на българските тайни служби. Секретната информация получавала дипломатка от генералното консулство на България в Мюнхен. Всъщност дипломатката е официалният представител на българските секретни служби, a служителят на германското разузнаване, с когото се поддържа официалното сътрудничество, е специалист по балканските въпроси, години наред е работил в Югоизточна Европа и му предстояло пенсиониране. Освен това бил алкохолик.Дали случаят е точно шпионски, а не просто нарушение на правилата за нормална дейност между две партньорски служби, е много трудно да се прецени. Лесно за преценка обаче е предположението, че някой много иска не само да скара две приятелски служби, но и да влоши германо-българските отношения заради този случай на шпионаж между приятели. Естествено е Германия да се чувства обидена, ако се докаже, че кандидатката за членство в НАТО и ЕС България се опитва да надзърта в нейните тайни. Естествено е, че България трябва да е луда, ако е шпионирала съюзник, на когото много разчита за евроатлантическата си интеграция. Най-неестествено обаче ще е, ако и едното, и другото е вярно, защото би следвало, че и в Берлин, и в София са си изпили мозъка. Германия рискува влиянието си в България, а България - да си развали връзките с влиятелен европейски партньор, с когото има традиционно добри политически и икономически отношения.И малкото информация за случая е пълна с, меко казано, недоразумения. Твърди се, че служителят на германското разузнаване, алкохоликът пред пенсия, е предавал тайните информация още от 1999 година. Тогава той би трябвало да е вършил тази дейност далеч преди да се разстрои от мисълта за пенсия. Твърди се, че преди това е работил в Югоизточна Европа, както напоследък евфемистично наричат Балканите, което трябва да показва, че е бил опитен човек, който по невероятен начин би си позволил на 64 години да започне да предава информация от любов или за пари.Междувпрочем малко е неудобно точно специалист по Балканите да изненада толкова много българските служби със... сведения за Балканите. Би трябвало да е точно обратното, както беше през 1999 г. с т.нар. план Подкова. Списание Шпигел (10.01.2000 г.) тогава го хвърли в отровната кухня на българските тайни служби. Този план Подкова всъщност бе операцията на сръбския режим на Слободан Милошевич за етническото прочистване на Косово. По онова време, през 1999/2000 г., по този случай възбудени бяха не само немските медии, но и австрийските и най-накрая българските медии. Спорът бе кой на кого е предал информацията за плана Подкова. Най-засегнатият нерв от цялата случка бе... австрийският неутралитет относно Югославия и политиците във Виена трябваше да обясняват, оправдавайки се дали военното разузнаване на австрийската армия е погазило неутралитета и е предало нералагментирано информацията на НАТО.Голямото нещастие в германо-българската случка в Мюнхен е фактът, че германският агент е предавал тайните на официален представител на една приятелска държава, който има добре регламентирана дейност. Всъщност срещите, разговорите и информацията, която се споделя между официални представители в подобни случаи, би трябвало да е най-уреденото нещо. Още по-голямо нещастие би било, ако българските и германските власти да не могат да си уредят проблема по-тихо, поне докато не се намерят доказателствата или и двете страни не са 100% сигурни, че номерът не е на трета заинтересована страна. Подобни случаи има прекалено много. Освен това т.нар. тайни служби сигурно трябва да са сметнали, че и най-малкият показ на взаимни неприятности, пък камо ли на взаимен шпионаж, може да устройва само престъпните елементи, които търгуват с хора и дрога или, не дай Боже, тези, които се изхранват с тероризъм. За да има сериозен шпионски скандал, би следвало задължително да има една много сериозна причина. Това е аксиоматично положение от библейски времена. Отношенията между две страни, които нагло се шпионират, трябва да са толкова влошени, че политиците им да си нямат капка доверие. Такъв ли е случаят с България и Германия? Очевидно не е. Според посланика на Германия у нас Харалд Киндерман шпионският скандал в Германия няма да се отрази на отношенията с България. Посланик Киндерман заяви, че отношенията между Германия и България са много силни и подобен факт от маловажно значение не би могъл да повлияе негативно върху тях. Харалд Киндерман подчерта, че трябва да се гледат фундаменталните неща при двустранните отношения и че скандалът няма да се отрази на отношението към България при приемането на страната в НАТО и Европейския съюз. Това са верни и дипломатични думи. Но те не спестяват и очевидното - че в двустранните отношения има и неизрядности. Например България все още няма посланик в Берлин, което освен че е липса на добра дипломация, е и обидно на фона историческите отношения между двете страни. Берлин съвсем наскоро изпрати нов посланик, който вече успя преди седмица да посрещне вътрешния министър на Германия Ото Шили, който подари на българското МВР руски автомобили. Също така е очевидно, че проблемите, които имат България и Германия, не са в двустранните връзки, а трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на международната политика и всичко, което й се случи преди, по време и след войната в Ирак. Точно проблемът Ирак вкара Германия и Съединените щати в най-голямата криза, която двете страни преживяват от Втората световна война насам. Не са съвсем забравени приказките за новата и старата Европа, които поставиха не само България, но и другите страни кандидатки за членство в НАТО и ЕС в драматично положение. Скандалът с българската къртица в БНД (Бундеснахрихтендинст) стана точно когато България и Съединените щати са в оживен разговор за американски военни бази на българска територия. Това няма как да не създава дискомфорт и в отношенията с Русия, която впрочем съвсем наскоро обяви, че Черноморският регион е в зоната на стратегическите й интереси.Правителството на Германия и правителството на България очевидно имат също така нужда от добри съветници по деликатните теми на тихата дипломация, чиято тъмна страна понякога е шпионажът. Иначе и двамата няма да са сред печелившите от тази твърде странна история.

Facebook logo
Бъдете с нас и във