Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО ЩЕ СЕ ПЛАЧЕ ЗА НЕПОЗНАТ ПЕТКО

Започваме да пишем договора с Европейския съюз за нашето присъединяване. В този процес основното е да си държим на думата, отбелязва министър Кунева. Това, разбира се, не се отнася толкова за чиновниците от ЕС. Става дума основно за българската страна. Трябва ли да мислим, че има повод да не си държим на думата, или, другояче казано - има ли нещо, което в тези последни месеци можем да предоговорим.Ако се опираме на процедурите в ЕС - да, имаме възможност и това е една от последните възможности да преформулираме онова, което вече е договорено. Първо, защото с изминалите години са се променили доста неща, включително и изисквания и норми в ЕС. Така имаме императив да се съобразим с всичко, което засяга европейските промени. Второ, защото и в България нещата се променят, следователно би трябвало да можем да преосмислим и преформулираме някои от собствените си позиции. Само че това за управляващите не се явява императив. С други думи - ЕС се чувства в правото си да отрази в договора с България новите си интереси, докато българските политици обратно - смятат, че трябва да продължим по избрания път на пълно покорство.Има добро обяснение на българската позиция. От една страна, за развитието на страната ни - както политическо, така и икономическо, е от съществено значение интеграцията в европейските структури да стане възможно най-бързо. Това гарантира спазването на наложени стандарти и функционални цели на всяка институция и на дейността на политическите партии. Българите ясно демонстрират убедеността си, че това е пътят, чрез който можем да постигнем ефективност и обикновено приличие в редиците на политическия елит. Докато в икономиката имаме надежда за реално функциониране на пазарната икономика, стандарти на договаряне и добри практики. Не на последно място е и очакваното оживление в инвестициите, в потреблението и стандарта на живот. Всички тези очаквания, които не са безсъдържателни, естествено водят по необходимост до отстояване на датите за присъединяване. В този смисъл опасенията от уговорения мониторинг над страната и евентуалното едногодишно отлагане на пълноправното й членство в организацията изглеждат пресилени. От друга страна са националните интереси и виждането каква България искаме да сътворим. Извън общоприетото определение европейска трябва да си признаем, че нищо повече не можем да предложим като определение. Липсата на информация, пълното затъмнение относно конкретните детайли на преговорите, неяснотата на поетите ангажименти покриват със сянката на съмненията европейското ни бъдеще. Нещата не са никак сложни. Необходимо е само да се даде възможност българското обществено мнение да бъде информирано. Това естествено ще намали възможностите за манипулации, както и опасността от нарастване на евроскептицизма. Нека се поучим от опита на новоприетите страни членки от третата вълна. Тяхното общество далеч по-пълно и коректно беше информирано за предстоящото и въпреки това процесът на присъединяването доведе до сериозни проблеми. Достатъчно е да цитираме правителствената криза и нарастването на безработицата в Полша, както и политическото обезверяване в Словакия - страни с далеч по-добри икономически показатели от България.Каква е най-сериознатазаплаха от липсата на дебати в българското общество? Основното е предстоящото приемане на всеки факт за поети ангажименти като изненада, и то неприятна. Резултатите ще повлияят най-вече на гражданството - като статус и като поведение. Става дума за това, че в България споровете около това дали е завършил преходът не са в сферата на макроикономическите показатели, а по-скоро в областта на функционирането на гражданското общество. Демокрацията не е и никога не е била предимно икономика. Всъщност в икономиката е основното отношение, което определя демократичността на едно общество - отношението към собствеността. Но онова, от което зависи функционирането на демокрацията, е отношението между гражданското общество и управлението, властта. Логиката на тази социална връзка е в това, че тя не може да се конструира, ако един от елементите не съществува във форма и по начин, позволяващ му да работи. Простичко казано - няма възможност управлението да функционира добре, ако гражданското общество не функционира добре. През всичките години на промени нашето внимание бе фокусирано в управлението- какви са партиите, политиците, институциите. Сега е време да се съсредоточим в гражданското общество. Най-важният елемент тук е общественото мнение. И точно то е проблемът, който предстои да се задълбочи по повод присъединяването ни в ЕС. Защото общественото мнение е резултат от наличието на информация и дебати. У нас няма нито информация, нито дебати относно преговорния процес. Очертава се да няма и по повод договора на присъединяване към ЕС. Затова примерът с АЕЦ Козлодуй е показателен. В него наблюдаваме разрив между управляващи и обществено мнение. В разлома между тях се настанява всеки факт, който хората - правилно или не, привиждат като израз на проблема. Например - повишаването на цените на електрическия ток. Това е неизбежното и неособено радостно близко бъдеще по отношение на обществените настроения към европейската интеграция. Недалновидността (във вътрешнополитически план) на преговарящите и по-специално желанието им, блокирайки информацията, да си осигурят пълен комфорт при преговорите (липса на всякаква съпротива вътре в страната, която би предизвикала притеснения в европейските институции и колебание в бързината на преговорите) доведе до невероятното постижение на България в преговорния процес. Това е ситуация, която с най-голямо съжаление бих сравнила в начина ни да играем футбол - първото полувреме се хвърляме с всички сили и възможности и показваме кондиция, която при първите голове в нашата врата се оказва химера.Трябва да се подготвим за това, че всяка реална стъпка в интеграцията ни ще води до все по-остър сблъсък между общественото мнение и политиците. Българите ще започнат неизбежно да откриват истината за договореното, а политиците ще трябва да отговарят за направеното. Лошото е, че едновременно с това те ще трябва и да обясняват какво трябва да се направи. А когато убеждаването и информацията вървят заедно с търсенето на отговорност и виновник, нещата винаги са безрадостни. Обикновено за гражданите. С две думи - очакват ни много работа и твърде много неприятни изненади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във