Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО ЯД И НИКАКВА ПОЛИТИЧЕСКА СТРАСТ

Добре, че е Бойко Борисов. Иначе политическата интрига щеше съвсем да излинее. Ако не беше пируетът около оставката му и докладо-докладната записка на МВР, нещата щяха да са направо скучни. Няма криза отникъде - ако не броим медиите и общественото мнение. Управляващите бодро рапортуват за снижаване на равнището на безработицата; кризата с войната в Ирак поотшумя и остави след себе си отрадни доказателства, че правителството е избрало относително прозорлива линия; митниците събират мита и такси; данъчните - данъци, и въпреки играта с тока турците копнаха първата копка по магистрала Тракия. И още - САЩ ни подпечатаха визата за НАТО; пенсиите пропълзяха леко нагоре, а икономическите, статистическите и социологическите анализи сочат оттласкване от дъното. Шумно дискутираните провали - БТК и Булгартабак - едва ли могат да бъдат смятани за истински провали, доколкото данните сочат, че в случая се играе преди всичко политическа, а не икономическа игра. Ерго, и измеренията на провала тук са други. Накратко казано - премиерът Симеон Сакскобургготски се подготвя да рапортува успешно изпълнение на обещанието за 800-те дни. Тоя път обаче голямото мнозинство от хората няма да му повярва - въпреки макроикономическите показатели, интеграцията и статистиката. Това засега сочат данните от допитванията до общественото мнение. Две трети от населението заявява, че в последно време жизненият му стандарт е спаднал и то живее по-зле. Все повече са хората, които биха желали промяна на властта, ново правителство и нов премиер (до първите дни на май 40% от пълнолетните споделят тази идея). Парадоксът на това разминаване на позитивните макроикономически и статистически показатели с нарастващото недоволство в низините е вече обяснен. Причината е в разпада на множественото числона идеологически заклинания и удобни изравнители като ние, българите, средния гражданин. Просто хората се разделиха на проспериращи (успешно вписващи се в пазарната среда) и губещи. В първата група попадат вече около 40% от населението и данните сочат, че постепенно се увеличават. Във втората обаче подадат около 60% от населението - една огромна маса от недоволни, чувстващи се предадени и излъгани от политиката и политиците избиратели. Достатъчно количество хора, които могат да пометат всяко управление и да изтласкат на върха всяка политическа формация. Но независимо от това политическа интрига няма. Въпреки недоволството и напрежението в низините, въпреки наближаващите местни избори. Всъщност, колкото и парадоксално да изглежда, именно местните избори до голяма степен тушират политическата конфронтация. Започналите проучвания по места показват на партиите следната тревожна картина - недоволство има, подкрепа за НДСВ няма, но избирателите като цяло не са склонни да следват чиято и да е политическа оферта. Нямат намерение да се доверят на която и да е от традиционните политически сили. Няма политически вотСъщото показват и данните за положението в страната като цяло. Общото звучене на общественото настроение (по-специално на тези 60% губещи, на които традиционно разчитат опозиционните партии) изглежда така - тия не стават, излъгаха ни като предишните, трябва нещо друго, но не ми говори за БСП, СДС, БЗНС и прочие... При това положение е естествен страхът на политическите елити и преди всичко на опозицията да не разклатят лодката на Симеон Сакскобургготски прекалено, да не инициират вълна на напрежение отдолу. Защото тя би могла да срине НДСВ, но определено може да отнесе и самите опозиционни партии, както това се случи през 2001 година. Защото радикализмът на недоволните определено не се излива към съществуващите партии, а пак сочи желание за търсене на нещо ново извън тях. Оттук следва и картината на това, което наблюдаваме в момента - яростни политически (и медийни) нападки срещу управляващите и учудващо спокойствие на самите управляващи и на премиера Симеон Сакскобургготски. На него дотолкова не му пука, че не проявява и най-малкото желание да хвърли някого на лъвовете, за да тушира напрежението. Просто защото реално политическо напрежение няма. Недоволните (възможната, потенциална политическа сила) са без партия и политическа структура, а партиите не са спечелили доверието на недоволнитеПричината за това разминаване между политическия елит и избирателите е очевидна - срещу желанието на низините за радикални икономически промени е изправена невъзможността на елитите да оферират нещо подобно. Логично и политическата игра се изчерпва с дреболии (най-малкото те са такива в очите на общественото мнение) от типа на Едвин Сугарев, оставката на Бойко Борисов, провалите с БТК, докладо-записката на МВР, вота на недоверие от СДС и прочие. Единствената реална битка, която управляващите имат да водят - борбата със и за съдебната система - остана извън публичния интерес и съответно с по-голям шанс да бъде спечелена. Оптимистите дори смятат, че първата крачка бе направена в сряда с приемането на промените в Наказателнопроцесуалния кодекс. Ако на този фон трябва да се правят прогнози в краткосрочен план, то би следвало да прогнозираме политическа скука. Управляващите ще си управляват, опозицията ще демонстрира опозиционност на парче - каквото подадат медиите, ще се надува до изчерпване на ресурса. Още повече че по всичко изглежда, Бойко Борисов вече е осъзнал, че колкото и да желае да се прави на полицай-професионалист все пак постът му е политически и на него той трябва да е роб на мълчанието си, а не на думите си. Така че и по тази линия надали ще имаме възможност да се наслаждаваме на някаква освежаваща политическа тръпка и нови публични битки с лошите. И все пак не трябва да се забравя, че тази политическа скука е върху тлеещата лава на нарастващото недоволство на губещите. Ако Симеон Сакскобургготски не намери ход за отпускане на напрежението сред тези маси, то определено има вероятност от взрив, който може да помете не само управляващите, но и опозицията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във