Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО АГИТАЦИЯ, ХИЛАВА АКТИВНОСТ

Така стана, че повишаването на избирателната активност се превърна в една от основните теми на настоящата предизборна кампания. Като че ли за първи път толкова много организации, че и държавни институции се нагърбиха със задачата да обясняват на българина колко важно е той да гласува. Логично голяма част от агитационните акции са насочени към най-младото поколение, което традиционно демонстрира неглижираност към политическия живот у нас. Дали и доколко ще повлияят всички тези инициативи върху броя на сънародниците ни, които ще се запътят към избирателните урни, засега можем само да гадаем. Така или иначе, покрай подготовката за вота на 25 юни за първи път в България се появиха техники, които досега бяха познати само в страни от Западна Европа. Сред тях е добилият популярност електроен тест Гласоводител. На последните парламентарни избори в Холандия той успява да привлече над 2 млн. граждани. По време на вота за представители в Бундестага на Германия през 2002 г. пък над 3.6 млн. граждани на федералната република се подлагат на същия тест. Засега в България едва 21 476 хил. души са пожелали да сравнят това, което мислят, с написаното в политическите платформи на партиите. Абсолютен прецедент в политическия ни маркетинг е и прословутата изборна лотария, която Министерският съвет ще организира с парите на данъкоплатците. По тази тема се изписа и изговори много през последните седмици, а по законосъобразността на лотарията предстои да се произнесе и Върховният административен съд. Сигурното обаче е и че този път ще шашнем чужденците. Севделина Войнова, директор на Националния демократичен институт (НДИ), сподели пред БАНКЕРЪ, че е разговаряла с над 60 специалисти от международни организации, занимаващи се с повишаване на избирателната активност, но никой от тях не е чувал за подобен хазартен прийом. Оказа се също така, че и в Съвета на Европа в Страсбург са обезпокоени от подобен род предизборна агитация. Мотивирането на електората чрез лотария е рядка и необичайна практика за европейска държава, написаха в писмо до кабинета от там.Иначе като цяло кампаниите за повишаване на избирателната активност не са новост за нашата политическа действителност. Световната практика, от която ние не правим изключение, е с подобен род дейност да се занимават неправителствени организации. Още през 1990 г. в България бе създадено Българското сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИГП). Основната цел на организацията бе да бъде безпристрастен наблюдател на вота, да извършва паралелно преброяване на бюлетините, както и да разяснява на обществеността тънкостите на избирателното законодателство. Впоследствие се появиха и други подобни организации като Политологичния център, Центъра за либерални стратегии и други.По думите на експерти основните правила за повишаване на избирателната активност са няколко. Така например всяка подобна кампания започва с определяне на целевата група - къде и как да се достигне до тези хора, какво би ги убедило да гласуват в изборния ден, какви са техните ценности и прочие. Обикновено неправителствените организации организират митинги, концерти, форуми и срещи с кандидатите за народни представители. Обичайна практика е и създаването на така наречените информационни центрове. За разлика на чисто партийната агитация тази за насърчаване на активността продължава и в самия ден на изборите. Организира се транспорт до секциите за хората с увреждания, доброволци стоят пред местата за гласуване и разясняват как точно да бъде упражнен вотът. Такава практика съществуваше на предходните парламентарни избори в Карлово, когато Центърът за човешки права Васил Левски организира превозването на инвалиди.От НДИ отчитат, че тези техники малко или повече водят до увеличаване на избирателната активност. В резултат на инициативата Излез и гласувай на общите избори през 2001 г. в Севлиево например са гласували около 5% повече младежи в сравнение с кметския вот през 1999-а. Същият институт организира и тази година кампания, насочена към младите хора под наслова: Аз съм млад и гласувам. Освен излъчването на клипове по телевизията тя ще включва и агитиране от врата на врата в Студентския град в столицата и сред ромските общности. Предвижда се също така разпространяване на информационни материали в училища и младежки клубове.Въпреки голямото разнообразие на кампании за повишаване на избирателната активност резултатите от парламентарните избори за последните десет години показват тенденция към намаляване на броя на гласувалите. За 37-ото НС през 1991 г. вота си са дали 84.82% от избирателите в страната. На следващите избори за 38-о НС през 1994 г. избирателната активност спада на 75.34 на сто, като на изборите за 39-о НС той достига 67.03% гласували. За настоящите парламентарни избори социологическите прогнози не показват увеличение на желаещите да гласуват в сравнение с последните избори. Според проучване на агенция Алфа Рисърч, твърдо решили да дадат гласа си са около 53% от избирателите. Проучването е направено между 29 април и 3 май 2005 г. чрез пряко стандартизирано интервю. Проучване на социологическата агенция Сова-Харис, проведено от 4 до 11 май, сочи, че 70% от хората заявяват, че ще гласуват. И изследвания на други агенции показват, че колебанията са в рамките между 50 и 70% избирателна активност. Това не надминава активността при последните парламентарни избориКаква е ролята тогава на шумните кампании, призоваващи ни да гласуваме? Колкото и пари да се излеят за рекламни клипове, колкото и да се залъгва избирателят с подаръци от томболи, политиците и програмите за които гласуваме, са едни и същи. В крайна сметка всеки сам решава дали да подаде своя глас и за кого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във