Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЛАДИТЕ И СТАРИТЕ ЛИЦА НА НОВОТО ВРЕМЕ

Никой не се е опитвал смислено да обясни какво толкова се случва преди и след топовните гърмежи в 24 часа на 31 декември. Тази календарна граница е съчинена от хората в опитите им да овладеят безспирния поток на времето и да вкарат в някакъв порядък живота и делата си. Горе-долу така идват и историческите епохи - като правило датите, които слагаме като начало на новото време, са измислени значително по-късно, когато стореното поне до някаква степен е било осмислено. Горе-долу така е с това, което наричаме младост и старост - ако първото съществува и просто като житейска характеристика, второто обикновено идва като печално прозрение, за всекиго различно. Затова има нещо подозрително както в зачестилите заклинания в новото време, така и в умилително-възторжената надежда, възлагана на младите (иначе сама по себе си разбираема като тенденция). Както и в призивите за новите лица, свързвани сякаш неизменно с голобради физиономии. Впрочем това ли е в действителност общественото предпочитание и историческата перспектива? Дните около Нова година ми се струват подходящи за подобни размишления...Нещастен старец, даже панталоните си не можеш да държиш! Така крещят прокурорите на най-възрастния участник в атентата срещу Хитлер малко преди сгромолясването на Третия райх. Обвиненият не можел да държи панталоните си, защото са му изрязали всички копчета. Но това не смущава младоците от набързо сформирания военен съд. Тук отправените унижения включват и кръщелно свидетелство. Един кадрови офицер, имал дръзката храброст да се противопостави на всеобщата лудост, трябва да изглежда жалко. С какво друго може да му се присмеят невиделите бой докарвачета, освен че е стар? Не може да се каже, че е страхливец, нали? Тук опасността от риска е обратнопропорционална на склонната към романтична саможертва възрастова група.Нека повторя нещо. Във времената на нашите съдбоносни безразсъдства между 1911 и 1915 г., донесли трагически край на една начална велика надежда в историята на Третото българско царство, Стефан Стамболов щеше да е попрехвърлил шестдесеттеТрудно си представям как можеха да го преметнат тогава не само царедворците у нас, не само Пашич, Братиану и Венизелос, но и Клемансо, Лойд Джордж или Орландо. Онези съдбоносни преговори, решения и действия, които често обясняваме като злобен международен заговор срещу българския народ, изглеждат слабо вероятни, ако не бе съсечена неговата луда и мъдра глава. Промълвената от Екзарх Йосиф фраза: Ах, къде е сега Стамболов!, бе израз не само на закъсняло тихо разкаяние. Тя бе свидетелство за стойностите на един човек, който си остана незаменим дори и в увлеченията. Допускам обаче, че Екзархът зовеше не младия Стамболов от трите български въстания, а зрелия държавник, реализирал пръв световния прецедент на съпротивата на малките държави срещу агресивните покровители.Вие сте човек от миналото... Вие сте стар! Така окачестви политическия си противник Франсоа Митеран привлекателният Жискар д'Eстен през 1981 година. Дебатът бе проведен според американското нововъведение в политическата дискусия - лице срещу лице. Но Митеран бе избран за президент на Петата република през 1981-ва, преизбран през 1988 година. Въпреки дамгосваната старост. Тогава не възрастта реши изхода от този политически дуел. В съображенията и аргументациите натежа качество, непокриваща персоналното излъчване, маниерен финес, спортен типаж и преекспонирана жизненост. Значи младостта не е позитив сама за себе си в политическата дейност. И не само там.Стари и млади е колкото възрастова характеристика, толкова и идейно-практическа принадлежностНо функционалните способности от тази разлика невинаги са приложими във всички зони на действия. Когато, вече скучаещ аутсайдер, всевластният дотогава канцлер Ото фон Бисмарк се взирал към отправящите се в световния океан от Хамбургското пристанище кораби, той скръбно промълвил: Да, това е един друг свят. Друг свят? Различен и напреднал като технически прогрес - несъмнено да. Но дали е бил по-разумен? Особено за германците, след като знаем какво тепърва е предстояло да преживеят те като триумф, изпитания и трагедии. Всички историци са единодушни - именно поради изоставянето на бисмарковия курс във външната политика Германия бе сполетяна от съсипителни нещастия. А осъществилите тая антистарческа промяна в края на деветнайсти век бяха млади... Но за тяхното младежко безразсъдство болезнено и понякога незаслужено заплаща поколението на правнуците.Не съжалавям, че напускам този свят - с дискретно намигане ми прошепна сър Стивън Рънсимън при коняка след вечерята в английското посолство в София. - Той сега е по-малко цивилизован! И се засмя с всезнаещите си очи. Тази изискана екстравагантност може да се обясни и чрез завистническата максима от баснята за киселото грозде. Но и мнозина стари проявяват рядката доблест да видят в не толкова романтична светлина младежкото си юначество в миналото. Млади бяхме, не знаехме какво правим. Радвахме се като деца, когато виждахме през перископа как потъва от нашето торпедо пътнически кораб! - това стеснително споделя по Дискавъри ченъл бивш подводничар, описвайки морската битка в Северния Атлантик.Ако направим статистически анализ по възрастов признак на извършените ноторни глупости, разрушения и престъпления по време на социалнополитическите революции - от Английската през 1642 г. та чак до 1945 г. - ще се установи решителният превес на личностното участие на младите. Макар в такива случаи статистиката да не върши особено полезна работа, поне онагледява тенденциите... Впрочем даже в късопаметния съвременен български политически живот се помни (а вярвам и че ще остане) името на доктор Петър Дертлиев - между двете му появи на политическата сцена имаше четири десетилетия празнота, ала и двете бяха белязани от знака на политическата и личностна почтеност и удивителен усет на съвременост, за модерност. Стига, разбира се, да не противоречаха на моралността. Та ако днес все пак се говори за левица, а не само за БСП, това в голяма степен се дължи и на младия старец Петър Дертлиев. Мир на праха му!Иначе тези наблюдения са само предизвикан отговор на самоцелната идея за младостта като безусловно и гарантиращо успех предимство. И по никакъв начин не са дори намек за укор към нея. Никой, дори Пикасо, Чаплин, Чърчил, престарелият Франко, вманиаченият Перон или мрачният хедонист Луис Бунюел, не е победил неумолимата човешка физиология, носеща старомоден консерватизъм, недоразбиране на всичко, което вещае бъдещето, съпротива срещу новото. Но умората, онова изтичане на флуидите на живота, което накрая спира и самия живот, не са ги превръщали в безполезни и заядливи досадници. Както, впрочем, и младостта е приемлива гаранция за наличието на достатъчно жизненост и склонност към новаторство, без това в никакъв случай да означава непременното им наличие. Затова, когато се говори за обновяване, за нови лица или нови идеи, схващането за техните носители единствено като за непознати младоци е, меко казано, авантюристично. В политиката, но и не само в нея. Както новата година или новият век са условна граница в летоброенето, така и новият човек следва да бъде приеман не само по показателите на календарната новост. Често привеждам за пример една многозначителна сцена от първите години след Втората световна война. В нея има повече старческа дързост, отколкото в повечето младежки иновации, взети заедно. В американска космическа обсерватория любопитната фрау Айнщайн попитала какво правят с огромните телескопи. Младите асистенти снизходително обяснили, че така проникват в тайните на вселената. Чудно - отговорила тя - моят съпруг прави това с молив върху гърба на стар плик. Преувеличено, но малко!Чудя се, при цялото си уважение към младостта и митовете за нея как някой още не се е сетил да нанесе поредната демитологизаторска корекция, като промени историята, състава и характера на институциите? Те са основани върху предимствата на възрасттакоето, разбира се, невинаги е било оправдано. Но въпреки това никъде не е било отменяно. Освен във вестникарските обяви за специфична работа под благовидно име, където изискването за възрастта на жената е да не надхвърля 25.Пиша това не като мърморещ старец, комуто не са отстъпили място в трамвая. Опитвам се да реабилитирам един нарушен исторически, морален и най-вече разумен баланс, деформирано проектиран от миналото. Ако той не беше така комично, а често и злонамерено нарушаван в полза на младите организми, вероятно не бих го и забелязал. Тези корективи са потребни само при нарушени съотошения. С остаряването си Стамболов ставаше все по-полезен на отечеството си, защото поемаше младежки предизвикателства и бе застрашаван от младежки опасности. Нека посоча веднага друг контрапункт. При обсъждането на кандидатурата на княз Алексанъдр Батенберг за български монарх се изтъквало предимството, че е млад. Тук наистина младостта като условие за успех е била почти задължителна. Но знаете ли защо? За да има време да се идентифицира със своя народ - такава е била общоевропейската мотивация. Защото любимото дете на Европа, както бе наричан князът, следваше да се превърне в българин, за да бъде модерен монарх. Без да са князе, днешните млади би следвало да се поупражнят и в тази модернизация, паралелно с похвалното усърдие и задъхания устрем отвъд Ламанша и през Атлантика. Иначе просто няма как да успеят в обществен и народополезен план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във