Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИТОВЕ ЗА ЧИПОВЕ

Колкото по-близко и по-реално изглежда българското членство в Европейския съюз, толкова по-ясно се долавят съмненията дали сме готови за пълноценно участие в тази високоорганизирана общност. Иначе казано, искаме или не искаме, поне една част от нас си задават въпроса - европейци ли сме наистина, но не в географския, а в социокултурния смисъл на думата. Откъдето лесно стигаме до следващото питане: ако не сме - какво и как да променим у себе си, в обществения живот, в начина ни на работа и общуване. И тъй като е видимо, че в обществото няма реална враждебна сила, която умишлено да пречи на поевропейчването ни, евробариерите, изглежда, са си в нас самите, в нашите навици и ценности, а вероятно - и в представите ни за това какво сме ние. Нещо дълбоко вкоренено в мнозина от българите ни дърпа надолу и назад. Не го познаваме добре, а вероятно и се страхуваме от този процес на самоанализ, затова съмненията и неувереността в собствените ни сили стават още по-жилави и мъчителни.Когато става дума за вътрешните бариери пред пълноценното включване в европейското пространство, една от най-популярните и същевременно будещи остра реакция метафори - тази за смяната на чипа - безспорно принадлежи на премиера Симеон Сакскобургготски. Фактът, че министър-председателят я повтаря (макар съдържанието да еволюира с течение на времето), показва, че тази метафора изразява негови фундаментални възгледи за слабостите в манталитета и поведението на българите, както за възможния начин за тяхното преодоляване. Ако преди една година Сакскобургготски смяташе, че чипът, подлежащ на смяна, са навиците, плод на централизираната икономика, на тоталитарната държава и бързото преминаване към общество на дива консумация, то наскоро премиерът в пряк текст посъветва журналистите да си сменят чипа, като започнат да виждат и отразяват позитивните промени в обществото.Във вдигналата се олелия много се изговори дали царят има право така да говори за сънародниците си (впрочем и неговият, царски чип е устроен по свой особен начин), по-малко - в какво и защо той е прав или бърка. Почти никой не обърна внимание на една смущаваща тенденция - подобно на търкаляща се снежна топка, тезата за смяната на чипа в главата на българина бе подета от ревностните учени почитатели на премиера, които не само я оправдаха изцяло, но я доразвиха до цялостна стройна теория. Така, вместо да се разсейват и преодоляват предразсъдъците и стереотипите, станахме свидетели как от една изпусната фраза се раждат нови митове - за дефектните чипове в главите на българите. Работата съвсем не е безобидна, защото се подменя както същността на въпроса, така и посоката на отговорите кой и как би могъл да го реши.Спорът не е теоретичен, нито абстрактно-етичен. Както вече видяхме през последните 15 години, раждането на митовете в нашето общество не е нито спонтанно, нито случайно, а обикновено обслужва някакви интереси. Създаването на поредната порция митове на прехода би трябвало да ни алармира, че българската демокрация е заседнала в някаква сива зона, която е изгодна за определени среди и за излизането от която рецептата на барон Мюнхаузен едва ли ще ни помогне. Казаното съвсем не означава, че манталитетът и поведението на масовия българин не се нуждаят от сериозна корекция на прага на Европейския съюз. Напротив, ние тепърва ще осъзнаваме колко трудна и дори болезнена ще бъде тази промяна и колко нетърпяща възражения ще бъде необходимостта от нейното осъществяване. Именно затова тя не трябва да се профанизира, какъвто е случаят с метафората за смяната на чипа, особено ако ни се внушава, че тя трябва да бъде разбирана почти буквално - като махане на нещо негодно и подменянето му с предварително готов заместител. Кои са основните капани на тази метафора?Преди всичкокато буквално разбиранепредставата за смяната на чипа е принципно невярна. Мисленето, навиците и поведението на хората не могат да бъдат подменени; те могат се променят в някакви граници, по-бързо или по-бавно при различните индивиди и групи, а при мнозина тази промяна се натъква на непреодолима съпротива. Всъщност, ако разсъждаваме в светлината на доминиращите ценности и модели на поведение, цялостна смяна на чипа в мащабите на националния характер се извършва чрез смяната на поколенията, и то само ако са се променили условията на тяхното възпитание и нормите на социално поведение. Никаква смяна на чипа на българина не е възможна сама по себе си, ако не намерим правилен отговор на големия въпрос: как да се променят условията, правилата в обществото и механизмите за тяхното спазване. Едва ли има по-фрапиращ пример от конституцията - всички виждат сериозните й недостатъци, но малцина от политиците го признават, а единици са готови да предприемат някакви реални стъпки за промяната й извън периметъра на прекия натиск от Брюксел. На второ място, метафората за смяната на чипа на българина е подвеждаща, защото се представя като общовалидно заключениеДалеч не всички българи имат нужда от една и съща промяна - мнозина са напълно готови за Европа, а десетки хиляди вече успешно работят и просперират в Европа. Сред останалите, за които можем да приемем, че повече или по-малко са изправени пред императива на дълбоката промяна, не всички имат нужда от смяна на един и същ чип. Човешките слабости и недостатъци са също толкова многообразни, колкото и добродетелите и преимуществата; да се подведат всички българи под един общ знаменател е твърде елементарно. Както знаем, няма народи, съставени от идеални хора (мързеливи, глупави и непочтени хора има навсякъде, разликата е в отношението на обществото към тях и в мястото, което им се отрежда).Трето, буквалната асоциация със смяната на чипа куца много сериозно от съдържателна гледна точка - защото предлаганата ни диагностика на дефектния чип се изчерпва с черногледството ихленченето към държаватаЧе има хленчене, няма спор. Но също така няма съмнение, че едни хленчат,без да взимат, а други взимат, без да хленчат. Не само нямащите, но и голяма част от имащите (обществените елити) прехвърлят отговорността върху държавата, но нямат нищо против нещата да си останат такива, каквито са. Затова засега силите, които искат у нас да действат ясни и еднакво валидни за всички правила, не успяват да се наложат. Става обратното - надделяват тези, които се стремят да увековечат (или поне да задържат максимално дълго) една намесваща се навсякъде, но същевременно корумпирана и слаба държава. Що се отнася до позитивната оценка на постигнатото, едва ли някой ще се наеме да твърди, че тези, които виждат заобикалящата ни действителност в розов план (или по-точно говорят в този дух), нямат никаква нужда от смяна на чипа.На четвърто място, съвсем неубедително е ограничаването на историческия генезис на дефектите в манталитета на българина само с наследството на социализмаили с някакви патриархални навици на нацията ни. Преходът - такъв, какъвто все още се точи у нас - също нанесе доста поражения в чиповете ни. Вместо да се положи основата на едно постепенно реконструиране на обществените ценности чрез преодоляване на утопиите и деформациите от тоталитарния период, контролираната от определени корпоративни интереси трансформация внесе допълнително объркване. Привържениците на теорията за смяната на чипа подчертават вкорененото от социализма неумение да се съгласуват собственост и доходи и извеждат постулата: Не можеш да имаш вила като прогимназия, ако не печелиш достатъчно. За нещастие, българският преход - поне досега - не наложи пълната формулировка на този принцип, а именно: Не можеш да имаш вила като прогимназия, ако не печелиш достатъчно и законно. Действителността дори ни убеждава в обратното. Нарушаването на второто условие обаче е още по-лошо от нарушаването на първото, защото не е все едно дали вилата е наследена, или е построена с откраднати пари. И накрая, на пето място, концепцията за смяната на чипа е неубедителна, защото предлага илюзорни възможности за промянаАко чиповете на компютъра ги подменя техникът, кой е този съвършен и всемогъщ субект, който би могъл да има претенции да подменя чиповете на хората? На свой ред призивът Сменете си чипа звучи в духа на знаменития лозунг: Спасяването на давещите се - дело на самите давещи се! Промяната в нагласите и поведението на хората е бавен и постепенен процес, в който съществена роля играят и обществените условия, и общностите, в които участват, и собствените им усилия. Но никой не може да отрече ключовото значение на тези, които водят обществото, поставят целите пред него и - съвсем не на последно място - дават личен пример за самовзискателност и самоусъвършенстване.Един от най-сериозните рискове от буквалното възприемане на механистичната асоциация за смяната на чипа е в умишленото изключване на елитите и лидерите от кръга на хората, нуждаещи се от промяна. Днес, както никога през последните 15 години, започва да личи острият дефицит на широкоскроени и отговорни политици, на компетентни администратори и на диалогични комуникатори в обществото. Щеше да е много добре, ако ние вече разполагахме с елити, способни да ръководят процеса на масово национално ъпгрейдване, но за съжаление действителността просто не е такава. Вероятно премиерът и неговите приближени вярват във възможностите на просветената монархия. Тя може и да е била добра, прогресивна система за обществено управление, но за ХVI век. Във века на компютрите няма просветен монарх, който да подменя чиповете на тънещите в мрак поданици. Просто механизмът е друг - управляващите и гражданите трябва взаимно да се импулсират за промяната, нужна за пълноценното участие в международното разделение на труда. Едва ли днес има по-неуместна линия на поведение на властимащите от желанието за пропаганда на успехите и тяхната консумация за предизборни цели. Защото дотук те са издействали за страната ни доверие на кредит при тежки условия и кратък срок на връщане. Трудното предстои, а илюзиите, че все някак ще минем между капките и ще заобиколим високите европейски стандарти, са много, много жилави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във