Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИТНИЦИТЕ ПОДПЕЧАТАХА ИНДУЛГЕНЦИЯТА НА ЕКСДЕПУТАТ

Една кредитна измама, дори когато в нея участва и депутат, може да започне по хиляди начини. Кибритената история на фирма Инна ЕООД обаче се ражда по традиционна за България рецепта - с използването на писани и неписани депутатски привилегии. А и как иначе, след като собственик на дружеството е бил Янко Кирилов Кожухаров, депутат от управляващото през 1992 г. парламентарно мнозинство на СДС. Краят й, въпреки последвалите политически бури, също е тривиален. В съобщението за съдебния фалит на длъжника вникнаха само коректорите на Държавен вестник и служителите в ОББ и Пощенска банка, служебно ангажирани със задачата за събиране на лошите заеми.


Хроника на измамата:


През 1992 г. народният представител Янко Кожухаров решава да припечели от бурната търговия с руски кибрит. Той взема два кредита от ОББ и Пощенска банка и с тях заплаща внесените временно в България запалителни клечици. Крайната цел на доставката е Македония. А за залог пред банките служи същият кибрит. Днес се шушука, че депутатските връзки са изиграли значителна, ако не и главната роля в оформянето на двата заема за над 4.3 млн. лв. - грамадна по онова време сума.


Кредитът, разрешен от ОББ, е с главница 2.2 млн. лева. Към днешна дата върху тях са се натрупали и 8.96 млн. лв. от начислените и капитализирани законови и наказателни лихви. Така общата сума надхвърля 11.16 млн. лева.


Кредитът, разрешен от Пощенска банка, е с главница 2.109 млн. лв., върху които вече са начислени 9.042 млн. лв. законови и наказателни лихви, или цялото задължение надхвърля 11.151 млн. лева. С една дума, ексдепутатът е завлякъл двете банки с близо 22.311 млн. лв. и тази сума продължава да расте поради трупащите се лихви. Изглежда, подобно на снежна топка, търкулната по хълма, задължението на Янко Кожухаров ще расте до безкрая...


Характерно за двата кредита е техният твърде кратък срок. Пощенска банка например го е отпуснала - по договор за кредит N224 от 30 ноември 1992 г. на фирма Инна ЕООД, представлявана от Янко Кирилов Кожухаров, с крайна дата на погасяването 25 януари 1993 година. Следователно падежът е настъпил 55 дни след откриване на финансирането. В това няма нищо ненормално, защото такава е практиката по финансирането на реекспортни операции във външната търговия. Купувачът на руския кибрит го заплаща на производителя при преминаване на българско-румънската граница и след седмица-две престой в България го предава на крайния купувач в Македония. Той пък незабавно превежда парите на българската фирма - Инна ЕООД. Проблеми в подобни операция възникват много трудно, но в конкретния случай не става така...


Слабото място се оказва българската митница. Явно Янко Кожухаров е пропуснал дребната подробност, че трябва да плати някои такси и данъци срещу правото на временен внос. Техен събирач е държавата чрез своя специализиран орган ГУ Митници. След като на митничарите им става пределно ясно, че депутатът не иска или не може да ги плати, те слагат ръка върху стоката и не му позволяват да я изнесе за Македония.


След дълги разправии митничарите предприемат и следващия си ход, с който объркват и плановете на кредитиращите банки - просто конфискуват кибрита. Успехът на този митничарски ход се дължи не само на хаоса в държавата по време на правителствата на Любен Беров и на Жан Виденов, но и на отсъствието на нормална нормативна база. Тогава само се говореше за необходимостта от Закон за особените залози и на Централен регистър, в който те да се регистрират. В крайна сметка с писмо 17-00-0006 от 20.01.1995 г. ГУ Митници уведомяват, че конфискуват кибрита в полза на държавата.


По-късно, по време на процеса за обявяване на фирмата на ексдепутата в несъстоятелност, кредитните институции разбират от вещото лице, назначено от Монтанския окръжен съд, че митницата вече е успяла и да продаде годната част от кибрита и така е удовлетворила своето вземане. По-голямата част от стоката обаче, поради съхраняването й в неподходящи условия, станала напълно неизползваема, била бракувана и изгорена.


Засега българското право не дава ясен отговор на въпроса -


имат ли банките право да съдят държавата


в лицето на ГУ Митници за понесените от тях загуби и пропуснати ползи? На практика не друг, а държавен орган е конфискувал кибрита, развалил го е поради лошо съхраняване и по този начин е унищожил обезпечението по два банкови кредита. Редица юристи смятат, че щом са задържали кибрита на отговорно пазене, митничарите са били длъжни да го съхранят отговорно и в подходящ за използване вид да го предадат или на вносителя - фирма Инна ЕООД, или на банките за реализация срещу отпуснати кредити.


БАЛКАНБАНК погълна парите на митничарите


След като покриват задълженията към фиска с продажбата на част от кибрита, митничарите внасят остатъка от сумата в ТБ БАЛКАНБАНК. Най-вероятно защото тя е била обслужващата ги финансова институция. Но за беда през 1996 г. БАЛКАНБАНК попадна в списъка на затворените от УС на БНБ банки и бе обявена в несъстоятелност. Така парите, които можеха да покрият поне част от главницата по дълговете на фирмата на Янко Кожухаров - ако бяха внесени в двете кредитирали го банки се стопиха. Както е известно, действащият до неотдавна Закон за защита на депозитите поставяше държавата и нейните органи на едно от последните места в списъка за удовлетворяване на вземанията им от фалиралите банки.


Как се погасяват заеми от депутатска надница?


Янко Кирилов Кожухаров, бивш депутат от СДС, е роден в южния градец Елхово. Женен е за рускиня и дава на фирмата си нежното руско име Инна. За учудване на повечето българи, а не само на банкерите, той се води и временно пребиваващ в България. В този смисъл можем спокойно да отбележим, че Янко Кожухаров е голям късметлия. Докато временно пребивава у нас, първо, става депутат, и второ, започва да върти търговия, което за депутат по онова време не бе нито толкова трудно, нито толкова опасно.


Изглежда, българските банкери са наивни хора, след като се обръщат със специално писмо до главния прокурор Иван Татарчев с настояването да поиска от парламента да се снеме депутатският имунитет на Янко Кожухаров. Това естествено не става. Главният прокурор е зает с чувала за Огнян Дойнов, а и в периода 1993-1995 г. на законите у нас се гледа като на врата в полето, която може да се заобиколи без особени последствия.


Убедена, че не може да получи нищо от своя собственик - държавата, Пощенска банка предприема изненадващ ход, като открива процедура по запориране на депутатската заплата на Янко Кожухаров. Софийският районен съд издава в нейна полза изпълнителен лист с дата 29.07.1993 г. по гражданско дело 543/1993 г., след което е образувано и изпълнително дело N3426 от 1994 година. С него се налага частичен запор върху трудовото възнаграждение на депутата в 37-ото обикновено НС Янко Кирилов Кожухаров. Касата на парламента дори прехвърля в банката цели два транша: от 10 000 лв. на 13 септември 1994 г. и от 13 000 лв. на 26 септември същата година. После плащанията спират. Предстоят предсрочните парламентарни избори в края на 1994 година. Междувременно СДС вече е изхвърлило своя бивш депутат от всички кандидатски листи.


Така политическите събития не позволиха на Пощенска банка да събере поне една символична част от своите вземания за сметка на депутатската надница.


Щастлива развръзка...


Големият проблем на българската правна система е скрит в явното й нежелание да защитава кредиторите. Практиката сочи, че много често дори процедурата по обявяване във фалит се превръща в подарък за длъжниците, а не в инструмент за защита на заемодателите. На тези мисли навежда и решението, с което Монтанският окръжен съд обявява в несъстоятелност Инна ЕООД по дело N7/1994. То е обнародвано в Държавен вестник бр.71/1996 година.


И какво от това? Фирмата на бившия депутат е заличена от търговския регистър и понеже не притежава никакви активи, не може да удовлетвори никого. Нейният собственик, защитен от сведената по онова време до 50 000 лв. ограничена отговорност на собствения капитал в ЕООД, също не губи нищо. И ексдепутатът с правен статут временно пребиваващ в България руски гражданин продължава да се разхожда необезпокояван и щастлив. Нещо повече, сменяйки няколко адвокати, той дори продължава да съди държавата за претърпените от нея щети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във