Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНИСТЪР ВЪРБАНОВ ДЕБЮТИРА С АГРАРЕН ДОКЛАД


Прогнозният зърнено-фуражен баланс за 1998/1999
г предвижда производство на 4.007 млн. т пшеница и наличие на
249 хил. т зърно от стара реколта според аграрния доклад, който
министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав
Върбанов ще внесе за одобрение в МС. Предвидено е потреблението
на зърно да бъде 3.533 млн. т, от които за изхранване на населението
ще отидат 1.550 млн. т, за животновъдството - 933 хил. т, и за
семена - 250 хил. тона. Ако се потвърдят прогнозните данни в доклада,


650 хил. т пшеница ще бъдат излишни


и може да бъдат изнесени. През 1997 г., когато реколтата
беше добра, а засетите площи с есенници гонеха 17 млн. дка, бяха
прибрани 3.575 млн. т пшеница. Сега до средата на ноември тази
година с пшеница са засети по-малко от 6 млн. декара. Въпреки
това в аграрното министерство оптимистично предвиждат производство
на 4 млн. т зърно. Сериозен е спадът в царевичната реколта, се
казва в доклада на министър Върбанов - с 41% по-малко царевица
от 1997 г. се очаква да приберем в хамбарите. Почти цялата слънчогледова
реколта вече е ожъната и въпреки че площите, засети с маслодаен
и шарен слънчоглед тази година бяха увеличени от 452.8 хил. на
503.3 хил. ха, средният добив - около 104 кг/дка, е доста нисък.
При това положение общото количество ще бъде незадоволително.
Затова вътрешната му цена, след отпадането на експортните такси,
се очаква да нарасне до около 250 щ. долара на тон.


През последните години, включително и през 1997 г.,


стокообменът със селскостопански стоки е стабилизиран


на около 1500 млн. щ. долара. Най-голям дял има износът
на цигари, вина и спиртни напитки, на маслодайни семена и растителни
масла, сирене и пресни зеленчуци. Драстичният спад в износа на
всички видове месо се обяснява с неконкурентоспособност на производителите
ни. Тук трябва да се добави, че нашето свинско месо е сред най-скъпите
в света - килограмът живо тегло се изкупува по около 1 щ. долар,
а на международните пазари цената му е не повече от 50 цента.
Допълнително затруднение е и загубата на традиционни пазари в
страните от ОНД и Близкия изток. Свиха се пазарите и за българското
сирене поради забраната за износ на мляко и млечни продукти на
европейските пазари. Едва ли причината за това е само в нехигиеничните
български мандри, коментират млекопреработватели, гостували на
свои колеги в Европа.


Осем програми за финансово подпомагане


и насърчаване на земеделските производители е предложил
през тази година държавният фонд Земеделие. През първото
полугодие фондът е посредничил за сключването на четиридесет договора
между производители и търговски банки за преференциални инвестиционни
кредити на обща стойност 3.989 млрд. лева. Формите за подпомагане
на земеделските производители включват и преференциални кредитни
линии за основните земеделски култури, субсидиране на част от
разходите по съхранението на зърно и отглеждането на животни и
птици. Договорите по преференциалната кредитна линия за производство
на пшеница от реколта'98 са 473 с усвоен ресурс от 31 млрд. лв.,
за производство на царевица - 6 с усвоен ресурс от 137 млн. лв.,
и за производство на маслодаен слънчоглед - 28 с усвоен ресурс
от 1.415 млрд. лева. За производството на пшеница 1831 производители
сключиха фючърсни договори, срещу които получиха авансово 9.590
млрд. лева. За останалите 30% от договорената цена (230 хил. лв./т)
са предвидени 9 млрд. лева. За следващата реколта (1998-1999 г.)
производителите на пшеница на фючърсна основа ще бъдат финансирани
предварително с 14 млрд. лева.


Инвестициите


в земеделска техника през 1997 г. са в рамките на
60 млн. щ. долара, а вероятно в края на тази година те ще надхвърлят
80 млн. щ. долара. ЕБВР е предоставила кредит от 35 млн. щ. долара
по проект за изграждане на шест тържища за пресни плодове и зеленчуци,
от които вече са усвоени 1.675 млн. лева. Парите за хидромелиорация,
отпуснати чрез фонд Мелиорации през тази година, са
8 млрд. лева. Половината от тях са усвоени за довършване на строителство,
започнато през минали години, както и за реконструкция и поддръжка
на съоръжения и обекти. Друг е въпросът, че от годните за поливане
61% обработваеми площи реално напояваните са 3 на сто.


Възраждането на българското земеделие ненапразно
се нарежда сред приоритетите на правителството -


30-процентният му ръст


през миналата година красноречиво говори, че това
е единственият динамичен отрасъл в едва дишащата икономика.


За осъществяването на основните си цели през 1999
г. аграрното министерство ще се нуждае от 120.332 млрд. лв., набирани
от бюджетни субсидии и собствени приходи. Предварителните разчети
на министерството сочат, че собствените приходи ще са 51.925 млрд.
лв., а държавната субсидия - 68.407 млрд. лева.


Инвестиционната програма ще глътне значителна част
от тези средства - 23.362 млрд. лева. Довършването на поземлената
реформа и преструктурирането на собствеността върху горите и усъвършенстване
дейността на този сектор ще струват около 47.411 млрд. лева. За
издръжка на горските стражари държавният бюджет предвижда 8 млрд.
лева. Средствата, определени за фонд Земеделие през
следващата година, са около 84 млрд. лева.


Колкото - толкова, важното е да се употребят с грижа
на стопани и далновидно, а не в името на конюнктурни политически
интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във