Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ПОДКРЕПИ ВЪТРЕШНА ИЗЛОЖБА

Ако не бяхме запознати с подробностите около организирането на изложбата на Министерството на външните работи, бихме я възприели като реплика на изложбата Литекс преди два месеца. Но това не е така, макар търсеният и постигнат ефект да е един и същ - легитимиране в публичното пространство на сбирки от картини, които иначе са скрити от очите на широката културна общественост.


Литекс е частна фирма и стремежът към публичност е обясним. Министерството на външните работи е институт на държавността и се отчита пред гражданите по неочакван, но затова пък много приятен начин, който подсказва едно-друго и на останалите държавни ведомства и институции.


Друг е въпросът какво представлява самата изложба, на която чрез 122 творби са представени 75 автори от всички поколения.


Експозицията, снабдена с луксозен каталог (4000 лв.), дава прелюбопитна представа за вкусовете и представите на нашите дипломати, както и за раздиплянето във времето на политическата конюнктура. Министерството показва картини, закупувани още в Царство България, прескача периода на сталинизма (понятно!) и отделя няколко пласта от последвалия го тоталитарен период. Утилитарното предназначение на тези произведения - да красят централата и различните дипломатически служби зад граница - предопределя и доминиращите сюжети и жанрове: историко-патриотични (десетината картини на Никола Кожухаров), пейзажи (преобладаващото количество), натюрморти, маринистките платна на Александър Мутафов, разчупената абстрактна и плоскостно-декоративна живопис на пловдивската група и т.н. Липсва портретът! Липсват творбите на чуждестранни майстори, каквито министерството притежава! (В един от кабинетите на заместник-министрите някога висеше великолепна картина на Боден). Липсват и най-добрите работи от някои посолства, но това е обяснимо отсъствие. Като цяло изложбата е амбициозна и... скучна.


Наистина в експозицията могат да се откроят десетина и дори повече великолепни платна. Кураторката-гост Весела Христова-Радоева забързано открои някои от тях: Ръкоцелуване (1930-1935 г.) от Владимир Димитров-Майстора (тя дори го оцени на 45 хил. щ. долара, без да спомене на кой пазар може да се реализира подобна сума!), Под ореха (1940 г.) на Златю Бояджиев и няколко други платна, които ние ще спестим. За разлика от кураторката ние ще прибавим Карловски двор, 1940 г. на Никола Танев, пейзажа на Данаил Дечев, някои работи на Александър Петров и пр. Така се оформя една наистина стойностна десетка (или дузина), която представлява едва 1/10 от общото количество картини в експозицията. Ще спестим на читателя и някои организационни недоразумения, породени от... незнанието на кураторката (за първи път чула името на Асен Николов-Шопа). Но няма да пренебрегнем доста небрежната, в някои случаи направо слаба работа на реставраторите (според някои източници реставратор е Емил Чушев), нерамкираните платна, баналното аранжиране на изложбата и други неблагополучия, за които пише дори в книгата за впечатления. И въобще прибързаността, преплетена тук-там със слабата компетентност оформя - извън самите картини - доста скучния характер на експозицията.


Проблемът е в друго. Г-жа министър Михайлова и екипът й внушиха на медиите, че точно тази експозиция ще бъде показана и зад граница. В този си вид обаче колекцията няма качества и не може да изпълни задачата да представи достойно и адекватно съвременното българско изобразително изкуство по света. Очевидна е нуждата от нова, по-внимателна и компетентна селекция, от добре попълнена информационна банка за притежанията на министерството по света, от сериозна работа на куратора.


Инак изложбата, която продължава до 15 май в Градската художествена галерия на ул. Гурко 1, ще отговори само на първичните инстинкти на гражданството и няма да изпълни великолепно замисленото намерение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във