Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНИСТЕРСКИ ГЛАВИ ЩЕЛИ ДА ПАДАТ НАЕСЕН

Прогнози за правителствени промени се правят още откакто кабинетът на Симеон Сакскобургготски отбеляза първите си сто дни. Не е много ясно дали тези очаквания са свързани с резултатите от работата на отделните министри, или пък са следствие от нетърпението на българските политици, привикнали през последните дванадесет години с доста стихийния ритъм на държавния живот.Колкото повече наближава есента обаче, толкова по-настойчиви започват да стават слуховете за предстоящи оставки. Предполагаеми поводи за рокадите не липсват, а жертвите са обичайните заподозрени. Най-съблазнителна причина за промени в кабинета изглежда атлантическата среща в Прага през ноември. Почти всички сценарии разглеждат евентуалната покана за членство в пакта, която държавата ни ще получи или няма да получи, като достатъчно сериозен повод за масова подмяна на министерските портфейли. Въпреки че са единодушни за повода, сценаристите спорят дали промените ще бъдат направени преди, или след срещата. Според първата хипотеза, измененията в екипа ще бъдат част от опитите на премиера да демонстрира пълно разбирателство с новите ни съюзници. В такъв случай от Дондуков 1 със сигурност щели да изхвърчат левите вицепремиерът Костадин Паскалев, доскорошният му идеологически съратник Димитър Калчев и вътрешният министър Георги Петканов. С не толкова сериозни позиции в същия списък е и социалният министър Лидия Шулева и подчиненият й министър на здравеопазването Божидар Финков. За неговото място, според слуховете, вече се готвел Алеко Кюркчиев, макар, според информирани източници, ентусиазмът му да е неоправдан. Обясненията на привържениците на този сценарий са, че тези министри са недолюбвани зад Океана не толкова заради политическото им минало, колкото заради интересите, които в момента обслужват. Новите ни съюзници държали особено много на висшите постове в държавата да не застават хора, прокарващи руски и източни икономически интереси или пък близки до групировки, финансиращи леви партии. Ако Сакскобургготски направел този ход точно преди срещата на върха, щял да си осигури покана за пакта. Жълти депутати твърдят, че главите на, условно казано, левите министри нямало да могат да спасят и евентуално тайно застъпничество на Сергей Станишев и дори на президента Георги Първанов. Напоследък премиерът бил доста разочарован от опитите си да сътрудничи със столетницата. Освен това симпатизиращи на Симеон западни политици го съветвали да развие по-тесни отношения с десните партии в България, а не толкова с БСП.Освен чисто политическите аргументи срещу левицата в правителството бил и друг важен фактор. Напоследък премиерът се радвал на все по-нарастваща външнополитическа подкрепа и това му дало възможността да отхвърли зависимостта от някои вътрешноикономически фактори, които преди година участваха сериозно във формирането на кабинета. Близки до управляващите твърдят, че при формирането на следващия правителствен екип желанията на тези среди вече няма да бъдат изпълнявани толкова охотно, а посочените от тях кандидатури трудно ще намерят място в новия министерски съвет. Това е една от причините в политическите кръгове да предполагат, че наследниците на нарочените министри ще бъдат главно приближени до партията на Стефан Софиянски Съюз на свободните демократи. Бъдещето на самия столичен кмет засега не било много сигурно. Източници от НДСВ, претендиращи, че са добре информирани, твърдят, че неговата звезда няма да изгрее преди изтичането на сакралните 800 дни от началото на царското управление. Но градоначалникът бил единствената компромисна фигура, която успешно съчетавала симпатиите на двете най-заинтересовани от развитието на страната ни държави - Германия и Русия. Ръководейки правителството до края на сегашния парламентарен мандат, Софиянски щял с лекота да спечели изборите начело на широка дясна коалиция. А за да върне жеста на Симеон, по-късно щял да му помогне да победи в президентска надпревара. Този сценарий обаче е прекалено дългосрочен и няма начин скоро да се разбере доколко е реалистичен.В много по-близкото бъдеще са устремили амбициите си враговете на икономическия екип в сегашното правителство. Сценаристите ги нареждат най-вече сред патроните на левите министри. Според техните предвиждания, Симеон Сакскобургготски щял да се раздели с Милен Велчев, Пламен Петков и с вицепремиера Николай Василев още в края на това лято. И тримата не успели да намерят общ език с представителите на българския национален капитал и за това щели да си отидат най-късно до септември, твърдят приближени на председателя на профсъюза Подкрепа Константин Тренчев. Недоволни от решенията на икономическия екип в правителството били много от членовете на клуб Възраждане. Жълти депутати споделят, че хазартният бос Васил Божков на няколко пъти се е опитвал да намери път към сърцето на финансовия министър, но единственият постигнат резултат са слуховете, че Велчев се канел съвсем скоро да свали протежето на Божков - Георги Петров, от шефския пост в Агенцията по хазарта. В царските среди обаче се говори, че най-големи шансове да запази креслото си и след промените в кабинета има именно Милен Велчев. Зад гърба му стоял лично принц Кирил. Освен това Велчев все още не е приватизирал ДСК, което било сред най-важните ангажименти на кабинета. Заради изострените напоследък отношения между Велчев и Николай Василев обаче принцът нямало да се застъпи за вицепремиера. Веднага след като до края на лятото приключат двете големи приватизационни сделки - за Булгартабак и БТК, Василев ще може спокойно да бъде отстранен от високия пост, без това да предизвика сътресения в икономическата политика на правителството. Приближени на Илия Павлов горещо се надяват с него да си тръгне и министърът на транспорта Пламен Петков и даже вече събирали оферти за негов наследник. Те обвиняват Петков, че демонстрира пренебрежение към българските предприемачи за сметка на чуждестранните инвеститори. Не желаел да чуе идеите на българския бизнес и да работи в негов интерес, както всъщност било по света.Тренирани от непредсказуемостта на Симеон Сакскобургготски, някои политици обаче допускат, че премиерът и този път ще опровергае масовите очаквания и няма да прави министерски промени до закръглянето на обещаните 800 дни. Познаващи отблизо премиера твърдят, че резки ходове не му се нравят, освен ако не са крайно наложителни. В момента нищо не налага да се сменят министри - коментира царски депутат, пожелал анонимност. Според него, сблъсък на интереси ще има във всеки нов екип. Така било и в кабинетите на Филип Димитров, и на Жан Виденов, и на Иван Костов. Въпреки многобройните амбиции, засега Симеон държал здраво нещата в свои ръце и нямал причини да сменя министрите си. Това можело да стане единствено под евентуален силен натиск отвън, но поне до този момент нямало информация за подобни искания. И американците, и западняците не се интересуват от отделните министри. Те искат да знаят, че могат да разчитат на премиера и да са сигурни, че той контролира ситуацията, обяснява царският човек. Тъкмо в това успял да ги убеди Сакскобургготски при многобройните си пътувания из Европа и наскоро в САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във