Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНИСТЕРСКИ АДМИНИСТРАТОРИ И МЕНИДЖЪРИ - ПРИВАТИЗАТОРИ ДАВЯТ ИММИ

Не са прави тези, които твърдят, че българинът е лош стопанин. Доказват го титаничните битки, които се проведоха или се водят около заводските врати и в редица директорски кабинети за собствеността върху доскоро държавното работно място. И световнопризнатите български хватки в свободната и класическата борба бледнеят пред изобретателността, която се наблюдава в приватизационния процес.


Институтът за металорежещи машини и инструменти (ИММИ) АД е едно от малкото дружества, които са опитали горчиво-соления вкус на почти всички приватизационни вълни, но въпреки това държавата в лицето на Министерството на промишлеността все още държи 72% от акциите му. Именно в качеството си на основен акционер принципалът е свикал общо събрание на 10 юли. Дневният му ред е повече от тривиален - приемане на отчета на съвета на директорите, освобождаването му от отговорност, изслушване на доклада на експерт-счетоводителите, избор на нови одитори, промяна на устава на дружеството и на съвета на директорите. Но още преди да бъде проведено това общо събрание, има сериозни основания да се смята, че там ще бъде направен опит да се приключи борбата между приватизаторите за надмощие в мениджмънта. Което не означава край на съдебните битки. Защото основният акционер допуска нарушения на Търговския закон - поне така смятат в работническо-мениджърското дружество, владеещо около 27% от капитала, .


Корените на разногласията между различните приватизатори трябва да се търсят в далечната 1995 г., когато започва да се крои списъкът с предприятията, предложени за масова приватизация. ИММИ е сред тях, и то с 67% от своя капитал. Тогава членове на борда на директорите на ИММИ са Славчо Гигов - изпълнителен директор, Иван Колев, бивш юрисконсулт на института, и Симеон Илински - председател на съвета на директорите. Клюката твърди, че те са добри приятели на Божидар Славков (бивш специалист в института), който по времето на назначението на тричленния борд - март 1993 г., е работил като началник на управление Разпределение на ръководни кадри в Министерството на промишлеността. Сегашните мениджъри на ИММИ са склонни да вярват, че включването на института в масовата приватизация, и то с такъв голям дял, не е минало без неговото участие. Работата в института обаче не върви. А причините са както обективни, така и доста субективни.


Освен като председател на съвета на директорите Симеон Илински е и основател на частната фирма Амека, съставена от бивши служители на ИММИ. Днес се твърди, че доколкото предметът на дейност на Амека е идентичен с този на ИММИ,


сладките поръчки


рядко достигат до института. В бизнесбиографията на Илински има още един забележителен факт - той е акционер в двете конкуриращи се за покупка на института дружества.


В края на 1995 г. в борда на директорите е върнат предишният изпълнителен директор на института Любомир Мойнов. През март 1996 г. бордът на директорите е изцяло подменен. Освен Любомир Мойнов като нови членове в него влизат Елка Манева и Иван Иванов - изпълнителен директор. На новия мениджърски екип му се струва странно, че 67% от капитала на ИММИ са предложени за масова приватизация, при положение че нито един друг институт в България не фигурира в боновата листа. Отговорът на Министерството на промишлеността е, че по всяка вероятност става въпрос за грешка, тъй като не е възможно ИММИ да се раздържавява чрез масова приватизация. След проверка по случая се оказва, че грешка няма. Но единствената стъпка, която предприема принципалът (МП), е да намали приватизационния дял от 67 на 45 процента.


Започва трескавата подготовка


за предстоящата приватизация. Очевидно тя е проведена твърде добре, тъй като нито един фонд не е спечелил акции от дружеството (а може би никой не ги е оценил като достатъчно атрактивни). Сегашни и бивши служители на ИММИ и техни роднини придобиват 22% от предложените акции. 4.5% са безплатните ценни книги, предоставени за работниците, а 1.5% придобиват индивидуални бонови инвеститори, несвързани с института. Неизкупените в масовата приватизация 27% от акциите от масова приватизация все още чакат решение как да бъдат продадени. Колективът обаче не се задоволява с този резултат и през август 1996 г. изпраща писмо в министерството, с което иска откриване на процедура за касова приватизация на останалите 55% от капитала. Не след дълго принципалът се съгласява. В края на 1996 г. своята благословия дава и Министерският съвет. Тогава обаче социалистите губят властта, което отлага приватизацията на ИММИ с четири месеца. Чак на 7 април 1997 г. излиза заповедта на промишления министър Александър Божков за продажба на 55% от капитала на института. По-късно - отново със заповед на министъра от 6 август, акциите са разделени на части - 28% са определени за касова продажба, 11% - като преференциални акции за колектива, и 16% от собствеността е отделена за задоволяване на реституционни претенции. Междувременно на 30 юни се учредява и


работническо-мениджърското дружество ИММИ Приват АД


В него участват 257 акционери. Според мениджърите му те са 95% от работещите в института. За изпълнителен директор на частното дружество е избран Иван Иванов. Започват да се готвят и документите за участие на дружеството в приватизационния конкурс. На 1 юли 1997 г. министерството решава да свика общо събрание на акционерите. По предложение на основния акционер целият ръководен екип на дружеството е сменен. Новите попълнения са Георги Укалски, бивш заместник партиен секретар, а в онзи момент заместник-директор по търговско-икономическите въпроси, Мариана Герова от Софийската областна управа и Весела Калева, представител на Министерството на промишлеността. Оказа се, че новоизбраните членове на директорския борд са в близки отношения с голяма част от съдружниците във фирма Ванити, твърди Иван Иванов. Именно тази фирма е конкурентният кандидат за покупката на свободните 28% от капитала на ИММИ. В нея влиза друга част от бившето ръководство на института - Божидар Славков, добър приятел на Георги Укалски, Симеон Илински, Камен Михайлов - съпруг на външната министърка Надежда Михайлова, и неговият брат Руси Михайлов. Според конкурентите от Приват смените в директорския борд са опит да се превземе крепостта отвътре.


Новото ръководство така и не успява да встъпи в длъжност, тъй като четирима акционери оспорват решенията на общото акционерно събрание, позовавайки се на разпоредбите на Търговския закон. Това естествено възпрепятства вписването на новото управително тяло на института в търговския регистър и дружеството де факто остава и досега все още се управлява от стария мениджмънт (Мойнов, Иванов и Манева). На 29 юли 1997 г. 33-ма работници и служители от института изпращат до Националния координационен съвет на СДС изложение от пет страници, в което изказват възмущението си от решението на принципала да смени съвета на директорите. Аргументът на 33-та е, че новите попълнения в директорския съвет са бивши номенклатурни кадри на БКП в института и в някогашното ДСО ЗММ.


Отговор от Раковски 134 обаче не се получава.


Касовата приватизация


В началото на октомври миналата година започва процедурата по продажбата на 28-те процента от капитала на ИММИ. Определено е тя да се извърши чрез преговори с потенциален купувач. Естествено кандидатите са само двама - ИММИ Приват АД и Ванити ООД. На 7 октомври 1997 г. в 11.00 ч. в сградата на Министерството на промишлеността се провежда първият кръг от разговори. Състезанието открива ИММИ Приват АД. Дружеството оферира 280 хил. щ. долара за 28% от капитала на института. Предлага се 10% от сумата да бъдат преведени 30 дни след датата на подписване на договора. Останалите 90%, според Закона за приватизация ще бъдат платени на равни годишни вноски за срок от десет години. Приват обещава 230 млн. лв. инвестиции в рамките на пет години.


Според мениджърите на ИММИ Приват първият търг е бил проведен по-скоро информативно - за да може да се отстранят неточностите в офертите на кандидатите и комисията да се запознае с техните инвестиционни намерения и с възможността да се повиши офертната цена на втория търг. Той пък е проведен 10 дена по-късно - на 17 октомври. Отново мениджърите на ИММИ Приват АД се явяват първи на изпит. Частното акционерно дружество увеличава офертата си до 310 хил. щ. долара (за 28-те процента от института), а предложената от тях сума на инвестициите вече е 883 млн. лева. Ванити на свой ред предлага 320 хил. щ. долара за акционерния дял и 950 млн. лв. за инвестиции. Протоколите се подписват от представителите на двата конкурентни екипа и от комисията и така всичко приключва. На 28 октомври пресата известява обществеността, че за притежател на 28% от института е избрано Ванити. До тази дата ИММИ Приват не е получило официално съобщение от Министерството на промишлеността за окончателния резултат от конкурса. Директорът на института Иван Иванов изпраща на следващия ден (29 октомври) писмо до началника на управление Приватизация в Министерството на промишлеността Стефка Димитрова с искане да научи


официалния отговор на принципала


Официалното писмо се получава едва на 3 ноември, когато е минал седемдневният срок за обжалване на решението на комисията. Изходящата дата на писмото обаче е 23 октомври. Ден-два преди това - на 31 октомври (петък), в института се получава и факс, с който министерството съобщава, че: ... Вашата оферта и допълненията към нея не удовлетворяват най-пълно изискванията на Министерството на промишлеността, като се класира на второ място. Благодарим за участието и проявения от Вас интерес и се надяваме на бъдещо сътрудничество.


И бъдещото сътрудничество между ИММИ Приват АД и министерството продължава. На 3 ноември миналата година класиралият се на второ място кандидат изпраща възражение до министър Божков: Уважаеми г-н Министър, считаме, че начинът, по който беше разрешено да се подобряват параметрите в офертите на конкуриращите се кандидати при втория търг от преговорите, поставя в неравностойно положение конкурентите. Представителите на министерството разрешиха да се подобряват параметрите спрямо депозираните за втория търг на преговорите, но това да стане в устна форма в момента на преговорите. Очаквахме, че това ще стане, както при предишните две оферирания, чрез представяне на предложението в запечатан плик, който да се отвори едновременно с плика на конкурентите. След като ние трябваше да съобщим нашето предложение устно, не е чудно, че на проведените няколко часа по-късно преговори с конкурентите те са съобщили с 2-3% по-високи параметри. Настояваме за нов кръг преговори, при които конкуриращите се страни ще предават предложенията си в запечатан плик и пликовете да се отворят от комисията по едно и също време.


Междувременно ИММИ Приват оспорва сделката и пред съда. В съответствие със закона за административното производство жалбата на работническото приватизационно дружество трябва да бъде представена на магистратите от министерството. От частното дружество Приват твърдят, че това е станало с два месеца закъснение и не са депозирани редица приложения към документите, което дава основание на съдиите да излязат с определение, че анулират делото поради липса на документация. От промишленото министерство уверяват, че са спазили всички изисквания на Закона за административното производство.


След изтичането на двата месеца в съответствие със същия закон ИММИ Приват


внася своята жалба директно във по-висшата съдебна инстанция


- Върховния административен съд. Първото дело по него се гледа на 15 април 1998 година. Съдът изисква Министерството на промишлеността да му предостави всички документи по приватизационната сделка за ИММИ. Принципалът представя изисканите документи. Конкурентите от Приват обаче обръщат внимание, че между тях не фигурират документ за банкова гаранция, която доказва платежоспособността на Ванити, и разписка, удостоверяваща датата, когато е внесен изискваният от приватизационния закон депозит от 10 млн. лв., който се внася по сметката на министерството в БНБ.


Лъчезар Колев, началник отдел Сделкив МП, твърди, че проблеми с депозита на Ванити не е имало - в противен случай преговори с въпросния купувач просто нямало да се състоят. Колкото до гаранцията: В предварителните условия изрично е казано, че не се изисква кандидатът да предостави банкова гаранция или гаранционно писмо за кредит. Следователно такъв документ няма, обяснява г-н Колев. Но това не е съвсем така. В т.6.2 от приватизационния меморандум е записано, че офертата освен всичко друго трябва да съдържа и банкови референции от първокласна българска или чуждестранна банка. По-нататък в т.12 още по-недвусмислено пише: При представяне на офертата потенциалните купувачи следва да представят данни за своята платежоспособност, като с настоящето се уведомяват, че от избрания потенциален купувач ще бъдат изискани обезпечения по предложената от него цена, както следва: неотменима и безусловна банкова гаранция, валидна от посочения от кандидата срок на плащане за частта от цената, заплащана със собствени средства, съответно - банкови удостоверения за наличности по сметки или други банкови документи. Удостоверително (гаранционно писмо) от финансова институция за частта от цената, заплащана с кредитни средства, удостоверяващо готовността на съответната институция да обезпечи плащането в съответния размер и срокове. Съдържанието на понятието потенциален купувач в тълкувания на експертите от МП заслужава отделен коментар. Тук само ще отбележим, че твърде гъвкавата практика например по отношение на доказването на платежоспособността на купувачите може би е обяснението за твърде бавния ход на приватизацията.


Както и да се гледат нещата, към 15 април тази година Ванити, определено за потенциален купувач, би следвало да е предоставило и въпросната гаранция. От ИММИ Приват продължават да твърдят, че на преговорите и след тях Ванити не е представила нито банкова гаранция, нито банкова референция, а депозитът е бил внесен със закъснение, заради което тези документи са скрити от съда.


Липсата им установява на 17 юни и Върховният административен съд. В началото на миналата седмица ИММИ Приват изпраща искане до съда да разпореди да се направи проверка в министерството за наличността на всички документи, които са депозирани по тази приватизационна сделка. Тогава ще се разбере дали Ванити разполага с банкова гаранция, или не. Ако се докаже, че такъв документ липсва, излиза, че тяхното участие в сделката е незаконно. При това положение вторият класирал се трябва да спечели, категоричен е Иван Иванов.


От края на миналата година


институтът става обект на многобройни проверки


от данъчните органи, от екипи на министерството, от стопанската полиция. Официалният мотив за проверките е неправомерно изразходване на средства от сегашното ръководство (Иван Иванов, Любомир Мойнов и Елка Манева) след общото събрание на акционерите. Никакви нарушения обаче не се установяват. Сегашният управляващ екип на свой ред подчертава, че при неговия мандат дълговете на института (около 130 млн. лв.) ся изцяло погасени. Единственият разход, който не е свързан с основната дейност на предприятието, е с дата 14 април 1997 година. Това е протокол за дарение, според който: Във връзка с организацията и провеждането на предсрочните парламентарни избори, изразявайки вярата си в успеха на Обединените демократични сили, ръководството и колективът на ИММИ даряват един милион лева. Като изхождаме от предизборната платформа на ОДС и изразената хуманна насоченост за защита на социалнослабите и нетрудоспособни граждани, настояваме дарението да бъде насочено за подпомагане на нуждаещи се от Дом за деца сираци или Дом за стари и нетрудоспособни граждани, по преценка и с непосредственото участие на заместник-председателя на СДС - многоуважаваната г-жа Надежда Михайлова.


Междувременно на 26 януари 1998 г. в института се получава отговорът на Александър Божков относно редовността на проведените преговори за продажбата на пакет акции, представляващи 28% от капитала на ИММИ София. Според министъра, всички членове на екипа са подписали декларация за опазване на служебната тайна, съгласно Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажба. По нейния смисъл съдържанието на офертите представляват служебна тайна. Отправените от Вас обвинения за нарушаване на тайната на преговорите от служители на Министерството на промишлеността са некоректни и неподкрепени с факти, които моля да бъдат конкретизирани. В противен случай ще предявим правата си по съдебен ред. Подадената от Вас жалба е окомплектована и препратена до СГС на основание чл.38 от Закона за административното производство.


И тъй като проверките на принципала продължават, на 10 март председателят на съвета на директорите на ИММИ Любомир Мойнов официално моли Александър Божков най-сетне да завърши приватизационната сделка, тъй като партньорите на института желаят да знаят кой е бъдещият легитимен собственик на фирмата, поради което се отлага сключването на съществени по стойност и значение договори.


Предстоящото общо събрание на акционерите


На 27 май 1998 г. директорът на института Иван Иванов е извикан в промишленото министерство, където получава малко смущаващо известие: с определение на Софийския градски съд от 15 май 1998 г. на 10 юли се свиква общо събрание на акционерите. То ще изслуша отчет за дейността на дружеството, доклад на експерт-счетоводител за резултатите от извършената проверка на годишния счетоводен отчет на 1997 г. и ще приеме годишния счетоводен отчет на 1997 година. Освен това дневният ред предвижда освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, промяна в устава на дружеството, промени в състава на съвета на директорите и определяне на възнаграждението им. Определението се позовава на чл.223 (2) от Търговския закон, според който, ако в срок от един месец искането на акционерите, притежаващи поне една десета от капитала, за свикване на общо събрание не бъде удовлетворено, окръжният съд прави необходимото то да се състои. Директорът Иванов недоумява кога е отказал свикване на такова събрание. Оказва се, че на 11 септември миналата година, преди да се присъедини към приватизацията на дружеството, в института е постъпило искане от името на Александър Божков до съвета на директорите да се организира ново събрание с абсолютно същия дневен ред, както на събранието от 1 юли, чиито решения, както вече бе казано, не са вписани в регистъра. Министерството настоява също в организирането на събранието на вземе участие заместник-директорът по производствените въпроси Георги Укалски, срещу когото служителите на института негодуват. Освен това се иска събранието да се проведе до 24 октомври 1997 година. На 9 октомври съветът на директорите приема официално становище по искането на министър Божков: Изхождайки от решенията на съвета на директорите, Ви съобщаваме следното: СД смята, че не съществуват никакви законови основания да бъде свикано ново събрание на акционерите, преди СГС да се произнесе окончателно по вписване на решенията на общото събрание от 1 юли. При това посоченият във Вашето писмо дневен ред е абсолютно еднакъв с този на последното (събрание бел.ред.), което ще предизвика неминуемо недоволство сред останалите акционери. Смятаме, че новото общо събрание следва да бъде свикано след приключване на процедурата по продажбата на останалите 55% от акциите. Това ще позволи да се вземат под внимание интересите и желанието на вече действителните собственици и избягване на конфузните положения, възникнали на общото събрание от 1 юли 1997 г., и запазването на коректни и лоялни взаимоотношения на всички собственици, без което е немислимо бъдещото съществуване и дейност на дружеството. Не считаме за целесъобразно г-н Укалски да участва в организирането на евентуално ново събрание. Той няма никакъв опит в тази дейност. Доказателство за това са точно неговите прибързани и незаконосъобразни действия, които са също една от причините за забавяне на новото пререгистриране на дружеството. Изхождайки от всичко това, моля Министерството на промишлеността да преразгледа предложението за свикване на общото събрание.


В писмото никъде не отказваме да свикаме общо събрание, заявява Иван Иванов. Но според него, когато иска намесата на съда за свикване на акционерно събрание, министерството изпраща само своето искане, с което се настоява за свикване на общо събрание, а пропуска да представи и позицията на директорския съвет на ИММИ. Естествено е съдът да постанови свикване на събранието, позовавайки се на Търговския закон. На 2 юни Държавен вестник публикува обявата за провеждане на общо събрание на акционерите на 10 юли. Спазен е и 30-дневният срок между обнародването и изпращането на поканите до акционерите. Нарушен е обаче чл.224, според който писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обнародването или изпращане на поканите за свикване на общо събрание. Иван Иванов твърди, че на 3 юни в министерството не е имало нито един документ за събранието. А е трябвало да бъдат налице шест документа - отчетен доклад на СД, счетоводен отчет, доклад на експерт-счетоводителя, предложение за нов експерт-счетоводител, предложение за нов устав и предложението за нов борд. Със сигурност до края на миналата седмица е отсъствал поне един от документите - отчетът на съвета на директорите за дейността на дружеството - той е бил приет едва по-миналия четвъртък (18 юни).


Действията на противостоящите си страни, макар и облечени в официални писма и юридически аргументи не оставят съмнение, че предстоят нови скандали. Сега действащият съвет на директорите е сигурен, че няма да му се размине и ще бъде сменен. Но в качеството си на акционери, неговите членове могат да обжалват решенията на събранието. И...

Facebook logo
Бъдете с нас и във