Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНЕРАЛБАНК ПРИТИСНА СТАМБУЛИ ЕНТЕРПРАЙСИЗ

МИНЕРАЛБАНК постави натясно кипърската фирма Стамбули Ентерпрайсиз, която чрез едноименното си българско дружество върти бизнес у нас. Фирмата е известна най-вече е с веригата си магазини Бонжур в големите български градове и с факта, че бе един от кандидат-купувачите за ЦУМ. Малцина са онези обаче, които знаят, че Стамбули е един от най-старите клиенти на фалиралата МИНЕРАЛБАНК и наред с това е неин длъжник и кредитор.


От края на 1997 г. синдиците на обявената в несъстоятелност банка Харалампи Кирков и Георги Настев настояват Стамбули Ентерпрайсиз да й върне над 600 хил. щ. долара. Фирмата обаче се опъва, тъй като има да си прибира пари от затворената банка.


Кой е крив и кой е прав в случая, ще решават компетентните органи. Но синдиците определено вземат преднина в скоростната отсечка към съда. През август 1998 г. по тяхно искане до Международния арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата е образувано дело срещу Стамбули Ентерпрайсиз. Шест месеца по-късно - на 19 февруари 1999 г., арбитражните съдии уважават иска на МИНЕРАЛБАНК и осъждат кипърската фирма да й плати 600 хил. щ. долара. Тя обаче обжалва това решение пред Софийския градски съд. За зла участ на 20 март 2000 г. той потвърждава решението на Международния арбитражен съд. Сега надеждата на Стамбули е да събори негативните за нея присъди чрез Софийския апелативен съд.


Пред в.БАНКЕРЪ Харалампи Кирков заяви, че няма намерение да иска обявяването на кипърската фирма в несъстоятелност, тъй като е наясно, че тя разполага с достатъчно средства. Затова синдикът ще поиска банковите сметки на Стамбули Ентерпрайсиз да бъдат блокирани, за да си събере парите.


Историята на взаимоотношенията между МИНЕРАЛБАНК и Стамбули Ентерпрайсиз освен че е доста интересна, до известна степен е и куриозна. Тя потвърждава факта, че в света на спекулативните сделки от голямата печалба до голямата загуба има само една крачка. Достатъчно е например да не се познава един детайл от пазарната конюнктура или от нормативната база. Същото се отнася и за дълговите операции, а точно в тях се оплита кипърската фирма.


Преди седем години - на 12 март 1993 г., МИНЕРАЛБАНК сключва със Стамбули Ентерпрайсиз два договора за кредит за по 350 хил. щ. долара. Така фирмата ползва револвиращи заеми на обща стойност от 700 хил. щ. долара при годишна лихва от 12 процента. Кредитите са обезпечени с акредитиви за износ, чийто общ размер е 1 млн. щ. долара. А ако те се окажат недостатъчни за покриване на дълга, кипърската фирма се е ангажирала да отговаря с цялото си имущество. Погасителните срокове и по двата договора пък са удължавани с единайсет анекса. По-любопитното е, че тези договори дават право на МИНЕРАЛБАНК да продава собственост на дружеството, докато не си събере вземанията от него. Освен това тя се е споразумяла с длъжника си всички спорове между тях да се решават пред Международния арбитражен съд към Българската търговско-промишлена палата.


След поставянето на МИНЕРАЛБАНК под особен надзор на 17 май 1996 г. кипърската фирма решава да купи на ниска цена част от външния й дълг. Намерението на Стамбули е с него да бъде прихванато задължението й към банката. За целта се прибягва до услугите на Кредитна банка, която по онова време е един от основните търговци на външния дълг на МИНЕРАЛБАНК.


Първоначално Стамбули Ентерпрайсиз купува от Кредитна банка задължения на МИНЕРАЛБАНК по японския облигационен заем в размер на 13 125 000 яп. йени - главница плюс лихва от 5 413 333 яп. йени, или общо 18 538 333 яп. йени. Равностойността на този дълг в щатска валута е 149 718.15 щ. долара. С тази сума, чрез прихващане, са погасени задължения на фирмата за 109 186.08 щ. долара, т.е. част от главниците и 40 532.07 щ. долара от лихвите по кредитите. Операцията е извършена малко преди края на март 1997 г. - когато банката бе обявена в несъстоятелност, а управлението й бе поверено на синдици.


През април 1997 г. Стамбули Ентерпрайсиз пристъпва към осъществяването на втория етап от схемата, с който иска да приключи въпроса със задълженията си към МИНЕРАЛБАНК. Този път кипърската фирма откупува от Кредитна банка дълг на МИНЕРАЛБАНК по японския облигационен заем в размер на 60 000 000 яп. йени главница и лихви от 4 678 667 яп. йени - или общо 64 678 667 яп. йени. Равностойността му в американска валута е 524 281.91 щ. долара. Веднага след това с писмо до синдиците на банката Стамбули Ентерпрайсиз заявява, че иска да закрие задълженията си към нея с това свое вземане от МИНЕРАЛБАНК. И тук сметките на кипърците се объркват. Защото те не са съобразили промените, настъпили в правния статут на МИНЕРАЛБАНК, след като съдът я е обявил в несъстоятелност. Във фирмата явно не са знаели, че синдиците нямат право да извършват подобни прихващания. По закон те, първо, трябва да осребрят цялото имущество на поверената им кредитна институция и след това със събраните пари да удовлетворят кредиторите по реда, установен от нормативните документи.


Казано на достъпен език, длъжникът кредитор - в случая Стамбули Ентерпрайсиз, най-напред трябва да се издължи на банката и едва след това да чака на опашката на кредиторите с надеждата да си вземе парите от нея. Разбира се, това положение не удовлетворява кипърската фирма и нейният президент Робърт Стамбули вече три години настоява пред синдиците на МИНЕРАЛБАНК да направят прихващането. Те пък не спират да му обясняват, че законът не им позволява да сторят това. Такова обяснение обаче Стамбули е получил и с решенията на Арбитражния и на Софийския градски съд. Ако и апелативните съдии му изнесат същата лекция, фирмата Стамбули Ентерпрайсиз ще трябва да си плати над 600 хил. щ. долара на МИНЕРАЛБАНК, както и разноските за съдебните уроци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във