Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНАЛИТЕ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ДНЕШНИТЕ ПИТАНКИ

При всичките ни резерви към опростения възглед за миналото с малко въображение можем да възпроизведем историческия аналог на днешния климат в руско-българските отношения. Периодът поразително напомня времето между 1896 и 1912 година. Стефан Стамболов е вече убит и забравен, Русия признава доскоро ненавистния й български княз, той пък благодарствено заявява, че гледа с упование към Изтока. Престолонаследникът има руски кръстник, на Шипка с високи гости от Петербург помпозно е честван 25-годишният юбилей от опълченската епопея. През 1902 г. дипломатите от Средна и Западна Европа с тревога търсят сведения за тайна руско-българска военна конвенция. Напразно, напълно напразно...Защото протоколната топлота в руско-българското политическо приятелство, пищно подплатено с историческа слава, не доведе до онази особена близост и политическо сътрудничество, мотивирани и скрепени от Освободителната война. Онези, които оригиналничат, че Русия била мотивирана от имперски интереси, могат ли да посочат поне един случай в световната история, където няма такива. Каквито и видения да са имали руските славянофили, тази война бе най-честната война в историята на европейския XIX век. А после суровата геополитика надделя над сантиментите и традицията. Русия видя в Сърбия по-сериозен и траен съюзник, докато България се захласваше по стопанските прелести на могъщия Запад. Новата държава прие чуждестранни инвестиции в банки, трамваи, железници, пътни и пристанищни проекти, докато Русия разсеяно и рядко строеше мавзолеи, паметници и църкви. Какво спечели Освободителката от четвъртата славянска държава, обособена след нейната трудна победа срещу историческия враг? Тук показателите са крайно противоречиви. Мистична признателност и твърда съпротива срещу намеса, мърморени молитви в памет на Царя-Освободител и преграда за руското проникване в световния океан. Идеята за Задунайская губерния бе контрирана от наранения и агресивен български национализъм. Взаимната обич премина във взаимно обвинение, така както се упрекват измамени любовници. Започнахме да се караме като братя, а тази омраза е най-страшната. До Негостолюбивото село на Иван Вазов се мъдреха ефектните антируски филипики на Захари Стоянов и културната ни претенция към Запада.В руската дипломатическа мисъл още от средата на XIX в. се бе установила теза, която с презрителен аристократизъм внушаваше, че няма защо Русия да гълчи Запада заради неблагодарните славяни. Тази теза, никога не заглъхнала през всички времена, на няколко пъти бе злорадо потвърдена. За какво бяха кръвта, рисковете и тежките финансови усилия през войната? Видяно в прагматическа реалност, Русия не получи нищо от българите. Ако войната с Турция през 1877-1878 г. имаше някакво стратегическо оправдание и смисъл, те в никакъв случай не се концентрираха в България. Русия придоби нещо в Бесарабия и Кавказ, но държавата, която тя създаде в своите планове още през октомври 1876 г., не помогна с нищо значително нейното разширяване в световните пространства. Ако направим паралел в заслугите на Франция за италианското обединение, на САЩ за кубинското освобождение, на Англия за съхраняването на Португалия, ние ще установим, че тези исторически услуги са заплатени много по-високо от подкрепените страни, отколкото абстракциите на българската признателност. Освободени от британското владичество едва след Първата световна война, ирландците бяха загубили земя и език от цивилизованите управници, които наред с всичко останало предизвикваха в продължение на столетия там изкуствен глад! С какво близостта между Шотландия и Англия е по-голяма, за да има вечен съюз между тези страни още от 1707 година. А специалните англо-американски отношения винаги ли се формират от преки интереси?Руско-българските отношения бяха винаги измервани с емоция. Дори и първоначалната русофобия бе генерирана от византийската философия, че Русия ката богата леля не ни дава онова, което искаме. Там, където прагматизмът вземаше връх, винаги следваха провали и взаимни оскърбления. Българите усърдно се стараеха да докажат, че свободата не им е исторически дар. Но винаги, когато се стремяха да се противопоставят на Русия, получаваха един и същ отговор, изразен още по времето на търсенето на български княз през суровата зима и пролет между 1886 и 1887 година. Той гласеше - Ние ви подкрепяме в съпротивата срещу руснаците, но няма да воюваме срещу тях заради вас! Честно декларирано предупреждение, което бе бързо забравяно от нас. Защото в крайна сметка онези, които ни поощряваха към такава съпротива и самостоятелност, в двата световни конфликти през миналия век заставаха с Русия, против нас! И промяната бе мотивирана с политика, не с морал. Нима Чърчил, който се кълнеше, че ще унищожи съветската власт по време на Гражданската война в Русия, не поднесе на Сталин цяла Източна Европа - почти точно толкова голяма, колкото я искаха от Москва? Ако Швейцария бе попаднала в блокова зона, нейната съдба като съветизирана униформеност малко щеше да се отличава от нашата.Вдъхновените идиоти на невежествена или програмирана русофобия не могат да прозрат тази непроменима историческа реалност. С какво се различават те от доскорошните глезени певци на вечната и нерушимата дружба? Може би единствено по липса на историческа аргументация. Затова преди да ни плашат с призраците на маршируващи казаци по Цар-Освободител, ние следва да не забравяме онова, което не се индикира с овча признателност, но има конкретни измерения на историческа заслуга. Само парвенютата нехаят пред тази неумолима истина. Затова не само прагматизъм или вечна дружба следва да мотивират бъдещето на руско-българските отношения. Винаги когато се е появявал като двигателен фактор само един от компонентите на тази симбиоза, никой не е видял нещо добро от това. Поне за двете страни... Трябва ни всичко по малко, но достатъчно от всичко това. Иначе всички славни портрети и карикатури ще се завъртят отново надолу с глава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във