Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИНА БАЛКАНСКИ БАСЕЙН

ПОРЕДНАТА ЖЕРТВА НА СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Нерадостната съдба на дружествата от енергийния отрасъл

застигна и мина Балкански басейн - Сливен. Тя е едно

от четирите въгледобивни предприятия, попаднали съвсем справедливо

в списъка за ликвидация на 64-те губещи държавни фирми. Причините

са повече от ясни. Поради фиксираните цени на въглищата днес всички

мини в страната са напълно декапитализирани. И все пак едва ли

би се стигнало дотук, ако полагащите им се субсидии, отпускани

от бившето министерство на енергетиката, наистина пристигаха по

предназначение, а не се отчитаха само като счетоводни трансфери.

Закъснели жестове

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, но

като добър стопанин принципалът се прояви едва при

затварянето на подопечните му дружества. Фонд Енергийни

ресурси финансира изцяло техническата ликвидация на мини

Балкански басейн, Бистрица и Антрацит,

както и укрепването на рудник Черно море 2. Подобен

мил жест е бил неизбежен, защото едно е да се затвори

магазин и съвсем друго да се прекрати добивната дейност от рудниците.

За целта най-малкото са необходими средства за изграждане на подпорни

стени в галериите и обезопасяване на подземните пластове, както

и за предприемане на мерки по опазване на околната среда. А за

подобни инициативи кредиторите на Балкански басейн

едва ли биха отпуснали и един лев.

Помощта на принципала е известена и в Държавен

вестник с публикуването на 199 ПМС от 8 август 1997 година.

То е озаглавено Техническа ликвидация и консервиране на

неефективни производствени мощности във въгледобива, за преодоляване

на социалните последици при прекратяване или ограничаване на дейността

на въгледобивните дружества.

Благодарение на дългогодишната социална държавна

политика мина Балкански басейн затъва във финансовото

блато. От 1992 г. дружеството престава да изплаща задълженията

си към държавата и социалното осигуряване. През 1994 г. то напълно

изяжда основния си капитал, а деветмесечието на 1996

г. завършва със загуба от 900 млн. лева. Поради големия

си мащаб предприятието се намираше в изключително тежко положение

и нямаше друг изход освен да бъде закрито. Въпросът с ликвидацията

на неефективните рудници съществуваше още от 1995 г., но активните

действия на синдикатите не позволиха това. Опитите ни да подобрим

условията на труд и повишим ефективността се оказаха безрезултатни.

Факт е, че през цялото време работехме благодарение на огромни

субсидии - признава днес синдикът инж. Никола Арнаудов.

В съответствие със 199 ПМС, със заповед на министъра

на енергетиката Румен Овчаров, на 30 юли 1996 г. в Търговския

регистър на Сливенския окръжен съд е регистрирано дружество Балкан

ЕООД - гр. Твърдица. Основният му капитал - над 225 млн. лв.,

е формиран на базата на най-рентабилните части от Балкански

басейн. В него влизат Централната ремонтна база, Обогатителната

фабрика и четири рудника Шешкин град, Твърдица,

Паисий и Лев. Дейността му по нищо не

се различава от тази на старото дружество: добив, преработка и

пласмент на черни въглища. Благодарение на тази, макар и закъсняла

административна мярка, добивът на въглища в Стара планина ще продължи,

но вече в условията на пазарна конкуренция. На второ място, загрижеността

на принципала има чисто социален характер. От 2500 миньори, работещи

в Балкански басейн, 1600 преминават в Балкан.

На старото минодобивно предприятие е отредена нерадостната

роля да ликвидира икономически нерентабилните рудници Качулка

и Девина. Според специалисти в рудник Девина

залежите са разпръснати и почти са изчерпани. Запасите в Качулка

се намират вече на повече от 250 метра дълбочина и ако се приеме,

че продажната цена на въглищата е 45 щ. долара, себестойността

им в рудника е 113 щ. долара.

Тези разсъждения обаче не са валидни за мините от

новото дружество. След либерализацията на цените на въглищата

през лятото на 1996 г. се оказа, че въгледобивната дейност в България

може да е дори печеливша. Близо година Балкан ЕООД

реализира приходи от доставката на въглища за някои керамични

заводи в страната и за Видахим.

Началото на ликвидацията

На 4 септември 1996 г. в изпълнение на заповед на

принципала, тогавашният управител на Балкански басейн

инж. Никола Арнаудов, който сега е синдик, внася молба в Сливенския

окръжен съд за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Седмица

по-късно сливенските магистрати постановяват неплатежоспособността

на длъжника и прекратяват производствената му дейност. На 24 септември

1996 г. решението е публикувано в Държавен вестник

и следващите дни до края на месеца са използвани за провеждането

на всички необходими процедури по обезопасяване на работните места.

На 1 октомври 1996 г. започва изпълнението на първия

етап от програмата за техническа ликвидация на двата рудника -

Девина и Качулка. Същия ден са освободени

2504 работници, като повечето от тях веднага започват работа в

Балкан ЕООД. Програмата предвижда до 1 юли 1997 г.

галериите в рудниците да се укрепят, да се извадят на повърхността

всички машини и съоръжения и да се продадат. За цялата тази процедура

Държавен фонд Енергийни ресурси бе заделил около 430

млн. лв., но те се оказаха със 130 млн. лв. повече от направените

разходи. В продължение на десет месеца ликвидационните процедури

се извършват в срок и на 3 юли 1997 г. всички входове на рудник

Качулка са залети с бетон, а седмица по-късно и тези

на Девина. На практика двата рудника вече не съществуват.

Фонд Енергийни ресурси предвижда по втората

част на програмата за техническа ликвидация, която започна в средата

на юли, да похарчи нови 600 млн. лева. До края на годината надземните

сгради и съоръжения около рудниците трябва да бъдат продадени

или съборени, а площите и замърсените водоеми - почистени. В това

отношение помощ предлага и Европейският съюз. По линия на програмата

ФАР са предвидени 1.2 млн. ЕCU за изготвяне на пилотен проект

за ликвидация на каменовъглени мини.

Сега в рамките на един месец предстои да се извърши

оценка на сградния фонд около рудниците. Каквото не може да се

продаде като цяло ще се разруши и ще се продава като отделни материали.

Проблемът е, че на хоризонта не са се появили кой знае колко ентусиазирани

кандидат-купувачи. Разбира се, материалите могат да се извозят

и складират в Сливен, но това едва ли е най-добрият вариант при

транспортните разходи. А най-близкият рудник Качулка

е на 30 км от града. По думите на синдика няколко сливенски бизнесмени

са проявили интерес към покупката на административната сграда

на същия рудник, но за сериозни ангажименти и дума не може да

става.

Кредиторите чакат

На второто събрание на кредиторите, проведено на

21 октомври 1996 г., е представен списъкът с приетите от синдика

вземания. Те възлизат на около 2.1 млрд. лв., от които 950 млн.

лв. са само лихви за просрочие. В края на февруари тази година

Сливенският окръжен съд утвърди сметката за разпределение на набраните

от продажбите средства. Седмица по-късно започнаха и първите търгове.

От продадените тръби, релси, метални укрепления, дърводелски машини

и автотранспортни средства в специалната сметка постъпват 200

млн. лева. Толкова е и сумата, получена от клиенти, за неизплатените

въглища, доставени до септември 1996 година. Но издължаването

към кредиторите не съвпада с установения от Търговския закон ред.

С разрешение на съда като приоритетен кредитор пръв бе удовлетворен

персоналът. Заради неизплатени заплати за три месеца (август,

септември и октомври), отпуски и компенсации за третото тримесечие

на 1996 г. дружеството е задлъжняло към работниците с 348 млн.

лева. В Сливен бяхме свидетели на барикади, бунтове и дори

заплахи. Стигна се дотам, че материално отговорните лица се движехме

с охрана. В края на краищата за себе си хората бяха прави

- спомня си инж. Никола Арнаудов.

На 3 април 1997 г. персоналът вече е отписан от списъка

на кредиторите на мината. Както твърди синдикът, дължимата сума

(само главницата) е била изплатена до стотинка. Според Търговския

закон към издължаването на лихвите може да се пристъпи едва след

като се изплатят главниците на останалите кредитори. Синдикът

обаче се съмнява, че ще останат средства и за тях. До края на

годината от продажби на активи инж. Арнаудов се надява да събере

поне още 600 млн. лева. И тези пари ще са достатъчни, за да се

покрият главниците по всички задължения, ако се сложат в сметката

и лихвите, ще са необходими още близо 1 млрд. лв., които няма

откъде да дойдат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във