Банкеръ Weekly

Общество и политика

МИБ И МБИС ОЧАКВАТ ДА ПРИПОЗНАЕМ ДЪЛГОВОТО СИ НАСЛЕДСТВО ОТ ОКОЛО 800 МЛН. ДОЛАРА

До края на тази година България трябва да предложи
схема за уреждане на своите задължения към Международната инвестиционна
банка (МИБ) и към Международната банка за инвестиции и сътрудничество
(МБИС). Двете институции са по-известни у нас като банките на
бившия Съвет за икономическо сътрудничество (СИВ). Разговорите
между представителите на страната ни и на двете банки кредиторки
по въпроса за българския дълг (около 800 млн. щ. долара) се водят
поне по един път всяка година. През тази също не бе направено
изключение. Веднага след годишната среща с ЕБВР, през месец май
в Киев, заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски и подуправителят
на БНБ Валентин Цветанов заминаха за Москва, за да участват в
работата на годишните общи събрания (съветите) на МИБ и МБИС.
При завръщането си от руската столица обаче и двамата не бяха
твърде словоохотливи. Дори и сега те предпочитат да не говорят
за тези финансови взаимоотношения.


Преди известно време в разговор с репортер на в.БАНКЕРЪ
на въпроса: Как и кога ще бъде уреден нашият дълг към МИБ
и МБИС?, г-н Орешарски лаконично отговори: Не се притеснявайте.
Ще намерим решение. Подуправителят на БНБ Валентин Цветанов
пък отклони конкретния отговор с думите: Нали знаете, когато
едно задължение е неуредено и по него трябва да се преговаря,
всеки коментар може да постави страната, която го е направила,
в неизгодна позиция. Затова не ме карайте да говоря по проблем,
за решаването на който все още не сме предприели конкретни стъпки.



Раздвижването


Вестник БАНКЕРЪ научи, че на 14 май тази
година в Москва е подписан протокол от общото събрание на МБИС,
чиято т.6 гласи: Страните членки, които не са изпълнили
задълженията си, трябва да предприемат в най-близко време конкретни
действия по регулиране на своите отношения с банката. Според
председателя на съвета на директорите на МБИС Виталий Хохлов банката
несъмнено ще получи по-широки възможности за развитие след решаване
на проблемите със своите длъжници.


Надежда за уреждането на просрочените задължения
е изразил и председателят на съвета на директорите на МИБ Иван
Новиков. Именно с този въпрос той обвързва завършването на процеса
на стабилизация на Международната инвестиционна банка.


Кардиналното решение на стоящите пред банката
проблеми е възможно само ако нейните длъжници преминат към поетапно
погасяване на задълженията си. МИБ продължава да предприема мерки
както за регулиране на тези взаимоотношения, така и за изработване
на споразумение със своите западни кредитори за дългосрочно реструктуриране
на дълговете си, заяви Новиков в обръщение към акционерите
и клиентите на МИБ.


И двете банки на бившия СИВ имат значителни задължения
към западни частни банки. Тези техни кредитори са се обединили
в Лондонския клуб, който се ръководи от Лойдсбанк. Проблемите
с обслужването на задълженията и със събирането на вземанията
възникнаха за МИБ и МБИС след разпадането на социалистическия
блок. Те са следствие от тяхната акционерна структура и от задачите,
за които са създадени


Малко история


МБИС е учредена на 22 октомври 1963 г. в Москва и
след два месеца и половина ще навърши 35 години. Основното й предназначение
е било да обслужва разплащанията и клиринга в търговските взаимоотношения
между страните членки на СИВ. Уставният капитал на банката е 400
млн. ECU, като внесената част е 143.5 млн. ECU, а резервният капитал
е 164.8 млн. ECU. Акционери в банката са Русия, България, Виетнам,
Куба, Монголия, Полша, Румъния и Чехословакия. Интересен е начинът,
по който са се набирали дяловите вноски на страните участнички.
До 1992 г. те са се правели в преводни рубли - изкуствено създадена
разплащателна единица, която няма материален израз. Уставният
фонд на МБИС е формиран, като дяловите вноски представляват паричния
еквивалент от превишаването на износа на страните акционери в
банката, над техния внос по системата за клиринговите разплащания.
По желание на акционерите вноските е можело да се направят и в
свободноконвертируема валута или в злато. Встъпителната вноска
се е равнявала на 20% от дяловото участие, а останалите 80% от
него са внасяни по график, утвърден от съвета на банката. Първите
вноски в злато и свободноконвертируема валута са направени през
1966 г., а следващите - през 1970 г. и 1983 година. Записите от
конвертируема валута са попълвани и за сметка на част от печалбата,
внасяна в резервния капитал.


МИБ е учредена седем години след МБИС - през 1970
г., а започва операциите си година по-късно. Уставният й капитал
в момента е 1.3 млрд. ECU, но реално внесени са само 214.5 млн.
ECU. Акционери на банката са Русия, България, Унгария, Виетнам,
Куба, Монголия, Полша, Румъния и Чехословакия. За разлика от МБИС,
която е ориентирана към обслужване на търговските операции, МИБ
е създадена за отпускане на инвестиционни заеми предимно за международни
проекти, в които участват двама или повече от акционерите на банката.
За целия период на дейността си (1971-1997) МИБ е предоставила
кредити за около 7 млрд. ECU за строителство, модернизация и реконструкция
на 162 обекта. От тях най-голямо финансиране - около 4.4 млрд.
ECU, банката е отпуснала за строителството на газопроводите Съюз
и Прогрес и за изграждането на обогатителния комбинат
в Кривой рог.


Задължения и вземания


След разпадането на СИВ много от акционерите на МИБ
и МБИС остават с непогасени задължения към двете финансови институции.
Някои от тях като България, Русия и Куба и досега не плащат по
дълговете си. Общият размер на задълженията само на тези три държави
надвишава 2 млрд. щ. долара. Именно поради техните неуредени сметки
МИБ и МБИС имат проблеми с обслужването на своите задължения към
частни западни кредитори и се опитват да ги уредят чрез споразумение
за редукция и разсрочване. В процеса на тези преговори МИБ дори
специално заделя средства, с които намалява своя външен дълг.
Миналата година тя е платила 6.9 млн. ECU, а за тази са заделени
5.35 млн. ECU.


Доста дълго време дългът на България към банките
на бившия СИВ се водеше в балансите на БУЛБАНК. В началото на
тази година обаче главният й изпълнителен директор Чавдар Кънчев
заяви, че на базата на споразумение, подписано между Министерството
на финансите, МИБ, МБИС и БУЛБАНК като агент на държавата, тези
задължения бяха изписани от нашия баланс преди повече от две години.



Двете банки работят на печалба


Въпреки проблемите с вземанията и задълженията си
и МИБ, и МБИС отчитат чиста печалба както за 1996 г., така и за
1997 година. В края на миналата година печалбата на МИБ е 12.4
млн. ЕCU. Толкова са и отпуснатите нови кредити. Максималният
срок, за който се отпускат заемите, е пет години. Заедно с други
руски търговски банки МИБ е предоставил 2 млн. ECU на Марийския
нефтопреработвателен завод АД за закупуване на нови машини
и съоръжения и 5.2 млн. ECU на Росскат АД за строителството
на мощности за производство на електрокабели. Още 2.6 млн. ECU
кредит е отпуснат на частната монголска компания Эрел
за покупка на нови машини, необходими за добив на злато. На полско
и унгарско предприятие пък са предоставени 2.8 млн. ECU за реконструкция
на мощности за производство на бетон и на черни метали. И докато
МИБ развива операциите си предимно в областта на кредитирането
и инвестиционното банкиране, МБИС продължава да се специализира
в сферата на търговските и междубанковите разплащания и краткосрочните
финансови операции. Печалбата й за 1997 г. е 5.7 млн. ECU. Доходът
от междубанкови операции е нараснал 1.4 пъти, като основният дял
- 66% от приходите, се пада на сделките и разплащанията с чуждестранна
валута. На руския пазар МБИС е търгувала предимно с федерални
ценни книжа и се е въздържала от сделки с рискови облигации и
акции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във