Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕТРОЛОГИЯТА ПОДКАРА СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОСТОВ

Обнародваната в бр. 102
на Държавен вестник от 5 ноември 1997 г. Наредба за
изменение и допълнение на Наредба N4 от 1997 г. (ДВ, бр. 35/1997
г.) за одобряване на типа и държавна проверка на средствата за
измерване противоречи на действащия Закон за мерките и измерителните
уреди, оплакаха се метролози. Срещу политиката за интеграция на
България в европейските структури е и искането на Комитета по
стандартизация и метрология (КСМ) да бъде отложено влизането в
сила на Наредбата за оценяване на съответствието на продуктите
с изискванията за безопасност и признаването на знака за безопасност
СЕ на Европейския съюз.


Наредба N4 на Комитета
по стандартизация и метрология от 8 април 1997 г. дава право на
председателя му да упълномощава за извършване на държавна проверка
на средства за измерване и лаборатории, които са извън системата
на ведомството. На това е посветен целият раздел IV на документа,
в който подробно са описани всички изисквания към лицата, кандидатстващи
за упълномощаване.


Разделът е създаден в
съответствие с чл. 14 на Закона за мерките и измерителните уреди
(ЗМИУ), който гласи: Контролът върху произвежданите и внасяните
от чужбина мерки и измерителни уреди, както и контролът при употребата
им се извършва от органите на Комитета по качество (сега Комитет
по стандартизация и метрология - б.а.) и други натоварени от председателя
му лица. Целта е държавният контрол, който е абсолютно задължителен
и трябва да се извършва на определени срокове, да се прехвърли
върху други юридически лица, с което да се намали работата на
комитета, да се направят планираните от кабинета съкращения и


да се облекчи държавният
бюджет


С благословията на новоназначения
председател на КСМ Мариус Цоков обаче сега въпросната наредба
N4 е променена. На практика е отпаднал целият раздел за упълномощаването
на лица за извършване на държавна проверка. До излизането на изменението
упълномощените лаборатории за извършване на държавен метрологичен
контрол на територията на цялата страна са били над 100. Което
означава, че от Нова година право на метрологичен контрол имат
само метролозите от Националния център по метрология (НЦМ) и регионалните
центрове (РЦМ).


Премахването на възможността
външни на комитета лица да извършват държавна метрологична проверка
не само централизира дейността в КСМ, което е в пълно противоречие
с направените препоръки от експерти от ЕС за децентрализация и
закриване на комитета, но означава и занижаване на самия контрол,
твърдят метролозите. Защото нито НЦМ, нито РЦМ разполагат с необходимия
персонал, стендове и еталони, за да обхванат всички измерителни
уреди в страната.


Под контрола на РЦМ-Враца
например попада и Химко, в който подлежащите на измерване
уреди, според специалистите, са няколко десетки хиляди. Дори денонощно
да не излизаме от комбината, пак няма да можем да проверим в срок
всичко необходимо, заявяват метролозите. Същото се отнася и за
АЕЦ Козлодуй, който разполага с няколко собствени
лаборатории с уникални еталони, за ВиК, за електромерното стопанство
на НЕК... Много по-лесно е Комитетът по стандартизация да контролира
стотина лаборатории, които, за да бъдат упълномощени, трябва да
отговарят на цял куп строги изисквания, отколкото да обхване милионите
измерителни уреди в страната. Освен това досегашната практика
показва, че и


качеството на проверките


извършено от лабораториите,
е много по-високо.


Подозренията, че председателят
на КСМ се стреми да централизира изцяло дейността, се подсилват
от още едно обстоятелство. Вместо упълномощаване на лабораториите
сега се предлага сключването на договор, според който по време
на проверката трябва да присъства и метролог от НЦМ или РЦМ.


Ощетени са и лабораториите,
които са закупили изключително скъпи еталони, наели са квалифицирани
специалисти и са планирали да извършват тази дейност в определен
регион и за дълъг период от време. Лабораториите са пропищели
от незаконната наредба, а по непотвърдени информации някои от
тях вече са завели и дела срещу комитета.


Друго закононарушение,
извършено от комитета под председателството на Мариус Цоков, е
смяната на вида на знаците, поставяни на уредите след извършена
държавна проверка. По времето, когато се упълномощаваха лабораториите,
НЦМ имаше ангажимента да отпечата и раздаде знаците в срок на
всяка одобрена фирма. Промяната на вида на знаците по принцип
става само само с промяна на нормативния документ, който ги регламентира
(Инструкция N1 на КСМ) и който се публикува в Държавен вестник.
Сега комитетът е отпечатал новите знаци без необходимата промяна
в инструкцията.


Председателят на КСМ Мариус
Цоков е посегнал и на обнародваната в Държавен
вестник (бр. 43 от 1997 г.)


Наредба за оценяване на
съответствието


на продуктите с изискванията
за безопасност - единственият документ, рожба на КСМ, изцяло хармонизиран
с нормативната база на ЕС. Той трябваше да влезе в сила от 1 декември
1997 година. Ето защо до края на септември същата година всички
министерства и ведомства бяха длъжни да определят съвместно
с КСМ продуктите, които подлежат на оценяване на съответствието
им с изискванията за безопасност ....


Почти два месеца след
изтичането на срока КСМ изпраща писма до заинтересуваните ведомства,
с които предлага за съгласуване проект за постановление, което
да измени и допълни наредбата. Най-важното от предлаганите изменения
е удължаването на срока за влизането й в сила с една година -
т.е. от 1 декември 1998 година.


Удължаването на
срока за влизане в сила на наредбата ни отдалечава от желанието
на страната да стане равноправен член на Европейския съюз. Прилагането
на тази наредба е едно от задълженията ни като асоцииран член
на ЕС с цел създаване на условия за единен вътрешен пазар. Така
например отлагане признаването на знака СЕ е недопустимо
- пише в отговора на Комитета по енергетика от 2 декември 1997
г.


Продукти, които
имат маркировка СЕ, приета в Европейския съюз, се
пускат на българския пазар, без да се оценява съответствието им
по реда на тази наредба - гласи чл. 3 на документа. На всичко
отгоре удължаването на срока за влизането му в сила и заедно с
това


непризнаването на знака
СЕ


противоречи и на поетите
от България задължения при приемането ни в Световната търговска
организация.


Самата наредба пък е преходен
етап (изискван и заложен в директивите на ЕС) преди въвеждането
у нас на знака СЕ. Като преходен знак наредбата утвърждава
символа СБ, означаващ съответствие с изискванията
за безопасност.


С други думи, ако проектопостановлението
бъде прието от Министерския съвет, ще си поставим още една бариера
пред асоциирането ни в Евросъюза. Същото се отнася и за съществуването
на Комитета по стандартизация и метрология, чието закриване бе
препоръчано в специален доклад на евроексперти още през лятото
на 1996 година.


На ход е правителството.
Посоката на развитие отдавна е декларирана, остава само тя и да
се следва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във