Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ - МЕЖДУ ПРАКТИЧНОСТТА И ПОЛИТИКАНСТВАНЕТО

Повече от година преди началото на поредните редовни избори за местна власт подготовката в политическите централи вече е започнала. Всички парламентарни сили очакват кампанията с надежда, но не са малко и притесненията. Наистина има какво да тревожи депутатското самочувствие. В много отношения предстоящите промени в местната власт ще са определящи и за представянето на партиите на следващите парламентарни избори.


Повече от ясно е, че СДС ще се опита и вероятно ще успее да надмине всичките си досегашни постижения в кметските кампании. Предложението за разделяне на държавата на двайсет и осем административни зони, заедно с идеята за назначаване на управниците на райони с по-малко от четири хиляди жители, изглежда, допълнително ще наклони везните надясно. Все пак синята централна власт и в бъдеще ще трябва да намира общ език със социалистически кметове.


За изминалите осем години от съществуването си СДС демонстрира доста еластична електорална основа. И няма да е преувеличено, ако приемем, че спрямо останалите политически сили у нас синята партия има най-разтеглива симпатизантска маса - от 2 200 000 на първите избори за Велико народно събрание през 1990 г. до скромните 1 260 000 през декември 1994 година.


Според политическите наблюдатели много от хората, които обичайно сменят избора си, всеки път се влияят от два важни фактора. Първият - кой управлява в момента, и най-често гласуват за него. Вторият - кой е най-вероятният победител. Ако има ясно очертан претендент за изборния успех, тези хора предпочитат да дадат вота си за него, независимо дали става въпрос за партия, или за конкретна личност. Посочените две характеристики на непостоянните гласоподаватели до голяма степен също предопределят предстоящия успех на сините кандидат-кметове. Това очакване се подсилва и от спомените на националната ни история. В краткия демократичен летопис преди девети септември 1944 г. почти винаги


местните изборите са се печелили от управляващите


в момента партии или коалиции. Нямаме сериозни причини да мислим, че българската политическа психология се е променила съществено оттогава.


Колкото и невероятно да звучи, поради общите причини на успех ще разчитат и кандидатите на Социалистическата партия. Първо, защото на местно ниво много често тя е управляващата партия и с това ще мотивира част от избирателите. И второ, защото за част от избирателите Социалистическа партия е единствената реална алтернатива на управлението на СДС. В случая става въпрос за специфични съображения на местния избирател, които правят много различен националния вот за парламентарните избори от гласуването за местно управление. Когато гласуваме за ново Народно събрание, понякога сме склонни да подкрепим някоя малка партия - не толкова поради идеологически симпатии, колкото от стратегическото съображения да не допуснем големите да монополизират властта. Но когато избираме управниците на населеното място, в което живеем, съображенията ни са много повече конкретни и практични. Нормално е всеки човек да се чувства далеч по-заинтересован от местното управление, отколкото от състава на новия парламент. Затова и всякакви тактически експерименти в местните избори са почти изключени. В тях всеки гласува точно за човека и партията, за които вярва, че има най-големи възможности да подобрят начина му на живот. В това отношение най-сериозни са шансовете на кметове, зад които стоят силата и авторитетът на сериозна политическа сила. Местните избиратели никога не пропускат това съображение, когато мотивират собственото си решение.


Освен споменатите вече причини съществуват и други аргументи в подкрепа на тезата, че Социалистическата партия ще успее да съхрани част от местното си присъствие. Старата организация има гъста и добре функционираща мрежа, обхващаща плътно почти всички населени райони в страната. Възможностите й за мобилизиране на електората на местно ниво са все още големи. Това ще позволи на левите лидери, поне частично, да компенсират ефекта на опозиционната си позиция.


Като цяло


местният вот е много по-консервативен


и трудно променлив, отколкото националният. Дори и когато са недоволни от моментното управление, хората рядко са склонни да поемат риска на промяната и да гласуват да ги управлява друга политическа сила. Въпреки това обаче повече от сигурно е, че каквито и усилия да положи, колкото и добра организация да създаде, Социалистическата партия е обречена да изгуби значителна част от сегашните си кметски места. Това ще се случи предимно в по-големите градове, но тази тенденция ще промени политическата карта и в средните и в по-малките населени райони. Червените шефове сигурно отчитат особеностите на ситуацията и едва ли ще си поставят програма-максимум за изборите. Много е възможно дори да проявят тактическа скромност и да не се опитват да поставят свой кмет там, където предварително е ясно, че той няма да успее да преодолее противоречията със синьото централно управление. Има случаи, в които не е оправдана идеологическата победа. която ще постави червен кмет, след като е предварително ясно, че той няма да успее да изпълни обещанията и програмата си. Сега сложната задача на червените лидери е именно да преценят къде какви рискове са допустими и полезни и какъв тип победи са най-добри за бъдещето на партията. Наистина, спечелването на кметския мандат е много по-полезно за партийния имидж, но в повечето ситуации е по-правилно БСП да се стреми към мнозинство в общинските съвети, жертвайки съвсем съзнателно кметското място. Така социалистите ще си осигурят максимално присъствие и възможност за влияние, избягвайки трудни мандати с поемане на управленска отговорност. Или, с други думи, възможност за постоянно дискутиране на текущото управление, поддържащо имиджа им


без поемане на отговорност


която, така или иначе, не е тяхна. На тази база Социалистическа партия ще е в състояние да подготви по-печеливша стратегия за следващите избори, чиито цели вече няма да са толкова скромни.


Когато говорим за скромност на стремежите, най-логично изглежда да споменем ОНС, Евролевицата и БББ. Те действително не могат да очакват сериозни резултати. Причините за потиснатите им надежди са много и всички са основателни. Проблемът е, че в България малките партии винаги са се възприемали единствено като парламентарен коректив, но не и като възможност за самостоятелно управление. А когато една партия не може да внуши доверие на избирателите си в национален мащаб, шансовете й за това намаляват многократно, когато става въпрос за избиране на местна власт. Затова отсега можем да предскажем, че броят на новите кметове от тези парламентарни формации ще е скромен. Безспорно сред трите парламентарни организации


Евролевицата има най-добри шансове


До този момент тя съхранява сравнително стабилен политически имидж и непроменлива структура.


Много сериозно препятствие в предизборната кампания ще е хаотичността на либералните партии. На парламентарно ниво те са обединени с други организации в политическия съюз ОНС. Извън парламента обаче те са повече разпилени, отколкото единодействащи. Несъздаденият все още либерален форум с всеки изминал ден закъснение губи възможност за добро представяне в местните кампании. Почти никакви шансове в това отношение няма и напълно изолираната вече Зелена партия на Александър Каракачанов. Тенденцията на бавен разпад на ОНС изглежда не само ще провали надеждите за местните избори на членуващите в нея партии, но може би ще ги лиши и от по-светло парламентарно бъдеще в следващите години. Това, от което всички политически партии със сигурност само губят, е забавянето на естествените процеси. Тази е глобалната причина за окаяното днес състояние на БСП, такава ще бъде и съдбата на всички, които се опитват да надхитрят времето или собствените си идеологически заявки.


Реално погледнато, изборите за местна власт са едни от най-малко политизираните и това е характерно не само за България, но и за всички държави с демократична политическа система. Сблъсъкът на идеологически доктрини и партийни програми е най-впечатляващ в кампаниите за национален парламент и избор на държавен глава. Когато става въпрос за управление на града, общината или квартала, в който живеем, всички ние сме изкушени много повече от мечтите си за чисти улици, ниски данъци и добро обслужване, отколкото от възвишените си идеи за доброто и злото или от решаването на глобалните проблеми на държавата и човечеството. Затова в местните кампании много по-важни са ясните и изпълними обещания и степента на лично доверие, което кандидатите могат да спечелят, отколкото абстрактните политически ценности и непонятните идеологически различия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във