Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕСТНИЯТ ВОТ: ВЕЧНИЯТ ШАМАР ЗА УПРАВЛЯВАЩИ

Колкото и банално да звучи, на фона на политическите сделки през седмицата приключилият първи тур на местни избори'2003 на 26 октомври поднесе най-малко три новини. И най-тъжната от тях е, че пропастта между избирателите и българския политически елит е достигнала такива катастрофални размери, че заплашва да разруши съществуващата политическа система. Отказът на почти 70% от българите да застанат пред изборните урни е повече от сериозен повод политиците да се замислят в седмицата между избори и балотаж. Защото регистрираното масово негласуване вече не може да бъде наречено с пренебрежителния термин апатия. Явно е, че става въпрос за деклариран граждански протест срещу начина на функциониране на българската политическа система. И ако той не бъде отчетен от партийните централи, може да придобие и друго, не толкова спокойно изражение. Втората новина е по-интересна за любителите на прогнозите и тя ясно показва, че търсенето на алтернатива вече е започнало. Няма съмнение, че в следващия парламент, независимо дали той ще бъде избран предсрочно, или нормално - след две години, ще има поне две нови политически сили Резултатите от първото гласуване на местните избори показват, че гласоподавателите са сериозно разочаровани от утвърдените политически сили у нас, както и от дебютанта в такава надпревара - НДСВ. Поради тази причина по-голямата част от електората се отказа от правото си да гласува, надявайки се по този начин протестът му да бъде забелязан. Друга част от обществото пък експериментира, давайки доверието си на неутвърдени и дори нови имена в кметските и общинските листи. Политическата практика по света, а вече и у нас показва, че хората, склонни да се откажат от правото си на вот, са значително по-малко при парламентарни избори, отколкото при местни. Което предполага, че процентът на негласувалите за избор на депутати за следващия парламент вероятно ще е по-малък. Големият въпрос ще е кого ще подкрепят тези небезразлични към политиката хора, които сега останаха вкъщи. Отговор все още нямат нито социолози, нито политолози. Той до голяма степен ще зависи и от поведението на народните представители през оставащите две години. Ако законодателите продължат да си правят оглушки, имитирайки промени, последствията вероятно ще бъдат фатални, най-вече за самите тях. И ще даде шанс на политически сили, чието появяване бе загатнато в сегашната кампания под енигматичния етикет други. Именно в заплахата от нашествие на другите се крие потенциалът за промяна на съществуващото политическо статукво. Резултатите от първия тур на местни избори'2003 потвърдиха и една тенденция, доказана вече и при последния президентски вот. И тя е, че политическата реклама остава на заден план Преди две години победата на Георги Първанов се оказа изненадваща не само защото неговата кампания беше сред скромните във финансово и в чисто рекламно отношение. А просто защото при нея платеният PR (Пи Ар) нямаше как да бъде оценен. Няма как той да бъде документиран и в сегашната кампания на Софиянски. Защото, както твърди съвременният бизнес фолклор: никой не раздава фактури срещу рушвети (дори и политически!).По същия начин прекалено скъпите и агресивни рекламни кампании (а не PR), които проведе НДСВ в някои общини, не донесоха почти никакви допълнителни гласове на жълтите кандидати. Напротив, според наблюдатели, кандидатката за кмет на Пловдив Нина Радева дори е отблъснала част от симпатизантите си със скъпия и натрапчив телевизионен рекламен клип. Всъщност явлението телевизионен клип не е чак толкова ново в българския политически живот, но напълни здраво джобовете на набедени медиатори и кабеларки. Впрочем за отблъскващия ефект от подобна реклама се заговори още преди четири години по повод разточителната кампания на тогавашния син претендент за градоначалник на Варна Добрин Митев. Третата новина - извод от сегашните местни избори (първи за XXI век) едва ли изненада някого. И тя е, че преброяването на бюлетините при тях потвърди коментираната вече от социолозите тенденция още преди края на втория тур: левицата се радва на най-голяма популярност в страната. Тя обаче не е достатъчна, за да позволи на червено-розовата коалиция да формира самостоятелно правителство в следващия парламент. Което обяснява защо лидерът на БСП Сергей Станишев видимо не бърза към предсрочни избори за ново Народно събрание. Стопената подкрепа за НДСВ (спрямо парламентарните избори от юни 2001-ва) до критичното ниво от 10%, която бе отчетена при сегашния местен вот, на практика осигурява удобна възможност за социалистите да се превърнат в задкулисен балансьор в работата на 39-ото народно събрание. При всички случаи тази позиция би била много по-изгодна за лидерите на левицата, отколкото декларираното, но нежелано от тях поемане на политическата отговорност при съставянето на евентуален собствен кабинет от предсрочно избран парламент. Наблюдателите на местни избори'2003 коментират и друг феномен: трите най-големи града в България - София, Варна и Пловдив, през последните 13-14 демократични години задаваха основните модели в национален мащаб. Точно затова е изненадващо, че и в трите града старите (досегашните) кметове имат водещи позиции в надпреварата. Кирил Йорданов спечели от раз втория си мандат във Варна, което за местния бизнес и интелигенция бе доказуем факт още през лятото на тази година. Странното при местните избори всъщност е, че при тях, за разлика от гласуванията в национален мащаб - за президент, за парламент, има личности с един-два мандата. Една друга констатация не посмяха да направят категорично медиите у нас, но тя обиколи всички световни информационни агенции - драстичният спад за подкрепата на НДСВ. Въпреки че премиерът - лидер на тази партия, не прие формулировката провал за управляващите, която журналисти на Ройтерс, на Франс прес и т.н. употребиха. Някои от анализаторите - здраво привързани към царската НДСВ, обявиха, че постигнатите на тези избори 10% (общо в цялата страна) всъщност били постижение за двугодишната жълта идея. Същите застъпници на НДСВ твърдят, че тя вече се еманципира, копирайки поведението на Симеон Сакскобургготски, а партийните структури били спечелили доверието на гражданите в София не само заради харизмата на бившия монарх. Управляващите от което и да е правителство и парламент винаги отхвърлят тезата, че резултатите от местните избори имат пряка връзка с отношението на избирателите към централната власт, но най-пресният пример, че нещата стоят точно така, е фактът, че именно изборите през 1999 г. бяха първият ясен индикатор, че управлението на Иван Костов губи подкрепата на обществото. Тогавашните управници отказаха да приемат дадения им от електората знак. И той ги наказа през юни 2001-ва. Днешните пък все още не показват, че са се поучили от грешките на предшествениците си. И трупат нови, по-тежки. И ако преди две години сините поприкриха провала зад завесата на тайфуна Симеон, самите Симеонови хора няма да имат и този смокинов лист. Защото избирателят забавя, но не забравя. Поне не в оставащото не толкова дълго време до следващия път, когато ще наказват и награждават пред урните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във