Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕРКАНТИЛИЗЪМ: ПОЛИТИКА, КОЯТО ВБЕСЯВА

Стив Ханке днес е най-параноичният в одумките си за българската икономическа сцена. Ту България нямала курс, ту му приличала на Титаник, пропуснал да смени курса овреме. Ту шепти, че имало тайно споразумение за нов политически курс от есента между Симеон и Милен Велчев.Нямала баба какво да каже, че прокукуригала, ще подхвърли някой. Да, ама това кукуригане, този гняв си имат основателни причини, концентрирани в две конфликтни зони. Едната е омръзналият конфликт правителство - капиталист. Може да се илюстрира със случка от биографията на английския министър-председател Лойд Джордж. Когато полярният изследовател Скот поискал държавата да подпомогне новата му експедиция, премиерът го препратил към богат земевладелец - любител на полярните тайни. След два дни Скот пак се появил при министър-председателя. Надявам се, че сте успели - посрещнал го той. Донякъде, сър - отвърнал ученият. - Засега ми обеща хиляда лири. Но заяви, че ще ги увеличи на петнадесет хиляди, ако ви убедя да ме придружите до полюса, и че ще ми даде един милион, ако ви оставя там.Другата, по-сериозната конфликтна зона се очертава като сблъсък между икономически школи: школата на консервативните и школата на либералните. С израза консервативна финансова политика Милен Велчев необмислено настъпи по мазола учениците на Фридрих фон Хайек - гвоздея на пазарния либерализъм, противника на намесата на държавата в икономиката и сценариста на денационализацията на парите. От британска земя долитат шаманските анализи на експерта Димитър Иванов - с тревогата му по провала в преструктурирането на нашата индустрия, по раздържавяването на енергетиката, по бъдещето на приватизираната от ОТП Банка ДСК. Тревожни и лоши били външноикономическите ни показатели, лоши и измамни били и министрите - банкови чиновници. Съществува и мнение обаче, че тези неща са по-малко тревожни, отколкото нощното напикаване.Споменатият баща на българския Валутен борд Стив Ханке пише писмата си от Америка. С цитати от трудовете на гуруто си Фон Хайек професорът кълве директно по реномето на финансовия ни министър: Този консервативен ореол над главата на Милен Велчев ме притеснява, защото, както великият Хайек пише, консервативните хора ги е страх от промяната, от новостите и изобретенията, имат склонност към авторитарна власт и напълно им липсва разбиране за движещите сили на икономиката. Никъде, обаче, не е казано, че един министър на финансите трябва да е либерал. Напротив. Ако Господ беше либералда речем, нямаше да има десет Божи заповеди, а десет пазарни оферти.Стив Ханке обаче ще излезе прав в едно. Твърде вероятно е Симеон и Милен Велчев да са се подготвили да сменят курса на пазарната икономика. Макар и за кратко. Но ще го пазят в тайна. Поне до 15 септември, когато приключва подаването на сведения към ЕК за годишния й доклад за страната ни.За да проверим за каква смяна на курса става дума, ще направим връзка между два типа изказвания. От едната страна е Милен Велчев и неговият отчет за двегодишното управление, в който обобщава, че жизненоважният приоритет на правителството е повишаване на стандарта на българите и забогатяването на България. Тук е любопитно и допълнението, което прави Владимир Каролев: До следващите парламентарни избори България ще е близо 50% по-богата, отколкото беше преди две години. Другото важно изказване е на премиера, правено често и в не много широк кръг: Не е правилно да се казва Запада, по-добре Модерният свят, който е и на изток, на север и на юг. Има България и пазари.Питаме се: съществува ли такава стратегия която хем да прави една страна забогатяла, хем да я хвърля на откритите пазари, хем в условия на глобализация да я възприема като държава - личност? Да, съществува, и то - проверена от времето. Нарича се меркантилизъм и се появява с различна цикличност като поплавък над вода от ХVII век до днес. Подходящ е както за време на първоначално натрупване на капитали, така и за страни в следвоенна ентропия. Без да е теоретизиран, меркантилизмът е вършел винаги добра работа като практическо ръководство за икономическа политика. Просто защото безпогрешно отразява суровата реалност. Практикувал го е например Жан-Батист Колбер, министър на финансите при Луи ХIV.Меркантилизмът като политическа практика е описан в труда на Томас Ман Богатството на Англия от външна търговия. Основният принцип на тази вулгарна (според К. Маркс) политика гласи: само външната търговия, и то с икономически по-слаби страни дава растеж на националното богатство. Нещо подобно казват за себе си и скандинавците: Нас ни храни търговията, а не риболовът.Защитник на меркантилизма се явява и Джон Кейнс (чийто противник, както е известно, е Адам Смит, бащата на пазарната икономика). А кейнсианството също търси пътища за справяне с бедността. И ги открива: сериозна намеса на държавата в икономиката; разширяване на функциите на правителството (с въвеждане на полуавтономни агенции); по-голям правителствен контрол над спестяванията и инвестициите (чрез ниски лихви и специални програми); туширане на паричните мотиви или отхвърляне на монетаризма. Ето Стив Ханке от кого се притеснява!Защото меркантилизмът, когато се развихри, няма губещ ход. Тъй като целите му са национална мощ и изобилиетой открито заявява, че търси печалби от другите страни. Правилото е: повече продавай, по-малко купувай. Така се чертаят и основните тактики на меркантилистичния курс на управление. Първо - национализъм, тъй като правителството трябва да работи за разкъсване на вътрешните окови и за подобряване на позициите на държавата в световната икономика. Второ - протекционизъм, стимулиране на експортните отрасли (точно този протекционизъм подразни и проф. Владимир Квинт в опита за приватизация на Булгартабак). Трето - държавни субсидии и мита за стимулиране на износа и намаляване на вноса плюс агресивен износ на готови продукти. Четвърто - засилен държавен контрол върху зони и отрасли, от които страната богатее. Пето - държавни наредби за поддържане на вътрешната наличност от пари (т.е. фискалния резерв), налози, лицензи и т.н. Шесто - ниски лихвени проценти. Седмо - ниски заплати, за да се поддържат конкурентни цените на изнасяната продукция. По правило меркантилизмът е присъщ на страните колонизаторки и основни износителки, сред които САЩ, Великобритания и Китай, които открито експлоатират съседните и нееквивалентните на тях държави. Политиката, както повтаря премиерът, е изкуство на възможното. Затова не е изключено някоя неориентирана към школите страна да поеме курс на меркантилизъм, гарантиращ изненадващото й забогатяване.Политиката Велчев май вече е наторила почвата за курс на меркантилизъм, ако ще и да го нарича консерватизъм. Тактиката на засилената намеса на държавата в икономиката прозира достатъчно. Елиминираха се преференциите на РМД-та в приватизацията, налице е специален орган за следприватизационен контрол. А най-големите приватизационни сделки, напук на либералните приватизационни сделки, напук на либералните икономисти, май изобщо няма да се състоят. Просто защото Булгартабак и БТК са приоритетни за меркантилистичния курс предприятия. Желязната дисциплина започна от върха: Велчев обяви, че въвежда програмно бюджетиране за министерствата. Децентрализацията на общините се отлага. Всичко излишно, непечелившо и задлъжняло се наказва или закрива. Показателно за процеса е оправданието на заместник-министъра на икономиката Валентин Първанов за закриването на 74 предприятия: Политиката на икономическия ни екип е да не поддържа държавни паразити. Налице е и желязната финансова политика, подготвяща забогатяването: контрол на митниците чрез Краун Ейджънс, спиране на източването на ДДС чрез Службата за фискални разследвания (т. нар. Данъчна полиция), контрол върху контрабандните канали, нелегалния внос от Китай и Турция, безмитните магазини, обменните бюра, контрол върху усвояването на еврофондовете и централизирана събираемост на данъците и осигуровките (чрез Национална агенция по приходите).Известно е, че меркантилизмът търси опора в собствените сили на държавата, особено ако е приклещена в нещо като валутен борд. Появява се нещо като вътрешна самодейност, процедура по самозадоволяване. Такива се операциите с фискалния резерв, създали механизъм за вътрешно кредитиране. Такова ще бъде и подготвяното предпазно споразумение с МВФ. Минимум заеми, кредитори и внос. Максимум износ.Впрочем износът е почти очертан: туризъм като експортен бранш N 1; ток за съседните страни, че и за Италия; цигари, вино, розово масло, сирене и мляко; евентуално машини и кадри за Ирак и т.н.Само откъм правилното отношение към парите трябва да видим дали го докарваме. Например като в случката с Чърчил. Една вечер трябвало да говори по радиото. Но тъй като закъснял много, повикал първото такси, което видял. Шофьорът, който в тъмното не го познал, отказал да го вземе. Но как така? Нали сте на работа? - възмутил се старият държавник. След малко по радиото ще говори Чърчил, рекъл таксистът. - Искам да отида някъде да го чуя. Чърчил се размазал от удоволствие. Извадил една лира и я подал на шофьора. А той, като видял парите, се ококорил: Майната му на Чърчил. Сядайте. Ще ви закарам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във