Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕКСИКО В ЕПОХАТА НА РАЗВИТИЯ САПАТИЗЪМ

СУБКОМАНДАНТЕ МАРКОС ПОСТИГНА ЦЕЛИТЕ СИ И ИЗЧЕЗНА БЕЗСЛЕДНОВ Мексико неочаквано приключи най-странната гражданска война в последното столетие. Въстаниците сапатисти, които в продължение на почти десет години водеха въоръжена борба с правителството, създадоха в контролирания от тях щат Чиапас свои собствени органи на властта - добрите правителства - и захвърлиха оръжията. А техният лидер, гуруто на световния антиглобализъм, субкоманданте Маркос, просто изчезна, оставяйки след себе си само един петминутен видеозапис. Вива Сапата!В средата на август Мексико бе разтърсено от сензацията: сапатистите отново излизат от джунглите. Въстаналите индианци, борещи се за правата си, близо две години се криеха в непроходимите гори на Чиапас, като само от време на време пращаха свои представители в другите части на страната. Но ето че преди три седмици изведнъж те отново се появиха, за да участват в грандиозен индиански фестивал. В продължение на три дни в областта Овентик вървяха народните тържества, на които освен местните хора, дойдоха и антиглобалисти от цял свят. В празника, преминал неусетно в политическа манифестация, взеха участие около 110 хил. души.Тържествата бяха открити от няколко сапатистки командири с традиционните им черни маски. Те обявиха, че фестивалът олицетворява новата стратегия на тяхното движение - стратегия, чрез която смятат да се помирят с околния свят. Имаше безброй концерти на етнически ансамбли и турнири по баскетбол, а журналистите бяха допускани свободно навсякъде с едничкото условие, че няма да искат интервюта от лидерите на движението. Липсваше само един традиционен атрибут на антиглобалистките сборища - самият субкоманданте Маркос.Символ на световния антиглобализъм и един от най-популярните герои в ИНТЕРНЕТ, Маркос за разлика от другарите си, така и не излезе от джунглата. На фестивала бе показано единствено негово петминутно обръщение към съмишлениците. Сапатистката армия представлява народа, тя е негово сърце и неговата кръв. Сега ние ще се дръпнем настрана, но ще сме готови отново да защитим народа. Вече няма да говоря от името на сапатистката автономия. Сега хората могат и сами да изразяват интересите си, заяви субкоманданте и се разтвори във виртуалното пространство. Странната война в ИНТЕРНЕТИсторията на Маркос и сапатистите започна в средата на 80-те години. Както самият субкоманданте често е разказвал, той отишъл в най-бедния щат Чиапас, населен изцяло от индианци, за да просвети народа и да го научи да се бори за правата си. Няколко години, заедно с най-близките си съмишленици, живял в горите на щата, възпитавайки идеологически местните хора. Образуваното индианско движение Маркос нарекъл сапатистко - в чест на легендарния революционер Емилиано Сапата.Движението на Маркос доби световна известност на 1 януари 1994-а. Дотогава сапатистите се бореха открито срещу властта, но само с мирни средства. В първия ден на 1994 г. обаче Мексико се присъедини към американо-канадското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Съгласно това споразумение мексиканското правителство трябваше да започне усвояване на земите в Чиапас, обитавани от индианците, и да разработи най-сетне нефтените находища в района. Тогава Сапатистката армия за народно освобождение излезе от джунглите и завзе столицата на щата - Сан-Кристобал де-лас-Касас. Това бе истински шок за властта в Мексико. За потушаването на въстанието бяха изпратени няколко дивизии. Федералните сили вероятно лесно биха се справили със зле въоръжените сапатисти. Но тогава Маркос разгърна и втори фронт на борбата - в ИНТЕРНЕТ. Той започна да разпраща на съмишлениците си по света и на журналистите подробни описания на събитията в Чиапас. По удивителен начин бедният, затънтен мексикански щат и дребното по своите мащаби индианско въстание изведнъж се оказаха централна тема в световната мрежа и в най-големите медии. В самия Чиапас далеч не всички жители подкрепяха метежниците. Боевете между тях и федералните сили продължиха едва 10 дни. В тях загинаха 150 души. След това започнаха протяжни преговори.Двете страни се споразумяха, че индианското население ще получи широка автономия. Индивидуалната собственост върху земята трябваше да се смени с колективна. Но работата така и не премина отвъд фазата на обещанията - правителството изобщо не се опита да наложи мерките, с които се бе съгласило. Тогавашният лидер на опозицията в Мексико Сити Висенте Фокс се хвалеше, че ако бил на власт, проблемът със сапатистите щял да бъде решен за 15 минути. През 2000 г. Фокс най-сетне спечели президентските избори и проблемът Маркос падна върху неговите плещи. Началото изглеждаше добро - новият президент веднага прати постигнатото споразумение за утвърждаване от конгреса. Но преди да приемат новия закон, депутатите се заеха усилено да го поправят. Повечето от тях сметнаха, че в първоначалния си вид то дава на индианците по-големи права, отколкото на останалите граждани на страната. В крайна сметка всеки пункт от проекта бе приет със значителни корекции, а точките за индианска автономност изобщо бяха задраскани. Парламентът одобри почти единодушно този закон, но пък сега самите индианци отказаха да го признаят. Върнахме се към испанската колониална система, обяви един от сътрудниците на Маркос. Общо 14 от 31 мексикански щата отказаха да ратифицират промените в законодателството. Сапатистите веднага прекратиха преговорите с властта. Субкоманданте Маркос отбеляза, че законът защитава правата не на индианците, а на земевладелците. След което въстаниците за дълго замълчаха. Правителството сериозно се опасяваше от възобновяване на войната и 20 хил. федерални войници бяха пратени като постоянен патрул в Чиапас. Ние няма закъде да бързаме. От 500 години властите отказват да ни изслушат. Но времето е на наша страна, коментира един от лидерите на сапатистите.От този момент нататък бунтовниците категорично отхвърляха всички предложения на президента за нови преговори - с мотива, че очевидно от тях не би имало никаква полза. Вместо това те се заеха със споменатия мащабен рекламен фестивал. Канейки всички желаещи да дойдат в селцето Овентик, Маркос изтъкваше, че става дума за грандиозен концерт без всякаква друга причина освен радостта от това, че сме живи и въставаме. Добрите правителстваВ последните две години светът започна да позабравя сапатистите, макар Маркос да си оставаше символ на атиглобализма. Популярността на движението намаля дори в самото Мексико. Празникът в Овентик бе не само напомняне за съществуването му, но и констатация на факта, че то съвсем не се е отказало от целите си. Напротив, за две години изолация сапатистите постигнаха много повече, отколкото за цялото предишно открито противопоставяне на правителството. Оказа се, че месеците на привидно бездействие са били посветени изцяло на създаването на самоуправление в контролираната от тях част от щата. На фестивала на практика официално бе обявена индианската автономия в южно Мексико.В 30-те общини, контролирани от сапатистите, са създадени нови народни органи на управление. Маркос ги нарича добри правителства или караколи (морски раковини). В състава им влизат местни индиански вождове, старейшини и известни обществени дейци. Тези правителства ще решават всички граждански спорове и ще събират данъци, предназначени за благотворителни нужди. Самите сапатистки командири се отказаха от всякаква власт, предавайки пълномощията си на цивилните лица. Нашата армия не може да бъде глас на управляващите. Тя представлява онези, които са управлявани. Военните не бива да влизат във властта, армиите не бива да управляват, заяви Маркос.Официалните власти в Мексико явно бяха стреснати от такъв развой на събитията. Вътрешният министър Сантяго Креел побърза да увери, че кабинетът ще се отнесе с уважение към инициативата на сапатистите. Нека използваме тази възможност, за да седнем отново зад масата на преговорите, добави той. Иконата на антиглобализмаТова, че субкоманданте Маркос пропусна тържествата в чест на собствения си триумф е доста характерно. Суп, както сам се нарича в записките си, винаги е държал на полулегендарния си статут. За неговата личност все така не се знае нищо. Той упорито крие името, възрастта и произхода си. Признава само, че приел псевдонима Маркос в чест на свой загинал другар, а длъжността субкоманданте (подкомандир) - за да покаже, че стои по-долу от великите командири - Ернесто Че Гевара и Емилиано Сапата. Лицето му винаги е скрито под черна маска. В интервю за една американска телевизия уверява, че е на 541 години. И все пак тези странности в поведението на Маркос никога не са били смятани за обичайните чудачества на простоват метежник. Неговите съчинения, под заглавие Другата революция, бяха публикувани по цял свят и му донесоха славата на най-прогресивния мислител на нашето време. Самият Габриел Гарсия Маркес отиде до Чиапас, за да вземе интервю от тази нова икона на антиглобализма. Субкоманданте винаги е твърдял, че главната цел на неговата армия е да престане да бъде армия. Сега, със свалянето на барикадите по пътищата и преустановяването на конфликта, тази цел може да се смята за изпълнена. А като сам се изключи от тържествата и ефектно потъна във виртуалното пространство, Маркос окончателно се превърна в символ без име, възраст и лице.

Facebook logo
Бъдете с нас и във