Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕЖДУ КАЗАНОТО ПРЕДИ И РЕЧЕНОТО ПОСЛЕ

ИЛИ ЗА ПРЕДИЗБОРНОТО ГОВОРЕНЕ И СЛЕДИЗБОРНОТО НЕМИСЛЕНЕПарламентарните избори на 25 юни тази година вече изглеждат като далечен спомен на фона на безсилието на политическите сили в Народното събрание вече близо два месеца да съставят правителство. Опитът това безсилие да се прикрие се проваля драматично от начина на политическо говорене. В политическите послания се говори за консенсус, коалиции, национална отговорност и национални приоритети. А се подразбират обида, частни претенции и пазарлъци. По време на преговорите за съставяне на кабинет усмивките са широки, а надеждите са големи. След тях бързо следват взаимни обвинения за провалените усилия и прехвърлянето на мандата като горещ картоф от президентството в Народното събрание и обратно. По време на преговорите за съставяне на правителство политиците предоставят на обществото само и единствено заклинанието, че трябва да има широка коалиция, която да формира конституционно мнозинство в парламента, което от своя страна да излъчи стабилно правителство. Колкото и логично да звучи това, смисловата верига се къса, когато станат ясни резултатите от поредната среща на преговарящите екипи. И се разбере, че с действията си едната политическа сила игнорира усилията на другата наистина да се достигне до споразумение за широка коалиция. БСП и ДПС например - къде директно, къде индиректно, направиха всичко възможно да изключат от бъдещия кабинет НДСВ. ДСБ и ОДС направо поставиха условието за отпадане на БСП от бъдещото коалиционно управление. Всички, без НДСВ, се надпреварваха да изключват Атака. В новините доминират послания, разчетени между политическите клишета. Това е нещо напълно нормално в политическия живот. У нас обаче то трудно може да бъде обяснено с владеене на езика на дипломацията от нашите политици. Жадното тълкуване на всяка изтървана от участниците в консултациите през последните 50 дни реплика е следствие от факта, че те много говореха, но нищо не свършиха. И естествено, при невъзможност обществото да разпознае избраниците си по делата им, започва да се вглежда в думитеА думите на политиците достигат до техните избиратели предимно с помощта на медиите. Говоренето пред електората по време на предизборна кампания е едно. Говоренето пред многомилионната аудитория на националните медии след кампанията се оказа друго. А политическите действия, които би трябвало да потвърждават предизборните послания, се превръщат в тяхно криво огледало. Може би това, че никоя политическа партия не събра след изборите пълно мнозинство, за да състави правителство, се оказа катализаторът, който извади наяве разликите между предизборното говорене и следизборните действия на народните избраници. Шампиони в разнобоя се оказаха БСП и БНС. И преди изборите се обсъждаше и се коментираше кой с кого ще прави коалиция, която да управлява страната. Тогава подхвърлените от политиците реплики бяха по-скоро стръв за гласоподаватели, отколкото реални намерения. Да припомним само заявките на БСП, че ще спечели едва ли не пълно мнозинство. Още през април тази година, на конгреса на партията в Пловдив, лидерът на социалистите Сергей Станишев обяви, че ще поеме отговорността да стане министър-председател, ако БСП спечели категорично мнозинство. Тогава Станишев направи и една неособено приятна за съпартийците му ретроспекция на неуспешните правителства на БСП по време на петнайсетгодишния преход. Без вероятно да подозира, че три месеца по-късно ще впише сам себе си в поредицата. Още тогава стана ясно, че социалистите ще спазят традицията председателят на партията да е и премиер. В доклада си пред конгреса Станишев обясни надълго и нашироко как коалиция с НДСВ след изборите е невъзможна поради разлики в програмата за управление. Електоратът на левицата тогава вероятно е закимал одобрително. И вероятно след изборите пак е поклатил глава, но озадачено. Защото простото действие събиране на двуцифрени числа с цел да се получи трицифрено, по-голямо от 121, изисква левицата да се коалира с друга политическа сила или с няколко такива, за да реализира властовите си претенции. Това бе обяснено на левия електорат с половин уста, без обаче да се изясни на гърба на какво председателят на партията иска все още да е министър-председател, след като левите не спечелиха пълно мнозинство.Разнобоят между думите и делата отчетливо започна да личи още в нощта след изборите, когато само с 82-ма депутати левите продължиха да се държат като победители. Същото поведение запазиха и по време на първия опит да се състави правителство. Вместо да обяснят и на собствения си електорат и на обществото защо се налага да направят правителство с НДСВ, която е втората по големина политическа сила в парламента, три седмици предлагаха на медиите и обществото недомлъвки. Докато накрая излезе наяве как вместо разпределение на отговорностите червените са разпределяли заместникминистерски кресла с цел пълен контрол върху евентуалните министри от НДСВ. И как после се оказа, че за другия партньор от ДПС тази контролна опция всъщност не е задължителна. Но БСП съвсем не бе единствената, която се размина в предизборните си заявки и в следизборното говорене и действия. Макар на пръв поглед останалите политически сили в по-голяма степен даотстояват предизборните си заявления НДСВ например само седмица преди изборите хвърли в смут десните си привържници с намека на царя, че не е изключено съвместно управление с левицата. Симеон Сакскобургготски бе принуден да заяви в прав текст, че НДСВ няма да подкрепи мандат на БСП. Което на практика стана. Е, и обстоятелствата, създадени от левицата по време на преговорите за реализиране на първия мандат, помогнаха на жълтите поне привидно да спазят предизборните си заявления. Тази игра с думи и дела продължи и по време на преговорите за втория проучвателен мандат. НДСВ дадоха да се разбере, че ще се съобразят преди всичко с първата по численост политическа партия в парламента, за да може да се формира стабилно мнозинство. БСП от своя страна документираха разнобоя между обещанията и делата си, като написаха на царистите прословутото писмо с 12-те въпроса. Ще припомним питанията, защото те са нагледна илюстрация за кухото политическо говорене, което вероятно доведе два милиона избиратели до отказ да формират с вота си българския политически модел. И така, подобно на неособено схватлив ученик, социалистите пак попитаха каква коалиция предвижда НДСВ и втори път - какви партии ще влязат в нея, кой ще е премиерът и като капак на всичко, какви ще са приоритетите? На всички тези въпроси червените получиха отговори още преди да съчинят писмото си. В деня, в който Станишев върна мандата, стана ясно, че министър- председателят в оставка няма да бъде предложен от НДСВ за втори мандат, че жълтите не отхвърлят възможността БСП да излъчи бъдещия премиер и че червените ще са най-важният партньор за съставяне на правителство с втория мандат. Не си струва да се припомня заядливият въпрос в писмото за сделките на правителството и за царските имоти, който вероятно цели да демонстрира загрижеността на социалистите за чувствата на твърдия им електорат. От НДСВ отговориха на писмото търпеливо. Отговорът включваше и тактично напомняне, че нито една от политическите сили в Народното събрание няма основание за гордост от случилото се в парламента, докато се проваляше първия мандат. НДСВ призова социалистите да напуснат полето на емоциите и изрази готовност да продължи диалога. Междувременно БСП и ДПС вече се застягаха за третия мандат. С което доведоха политическото говорене и поведение до пълен абсурдОще преди жълтите да са обявили официално провала на проучвателния си мандат, БСП обяви намеренията си да започне разговори за трети. Без да бъде мандатоносител и без яснота кой ще бъде третият мандатоносител. Останаха подозренията, че докато пишат писма, социалистите пак водят някаква задкулисна кандърма с хората на Софиянски и на Доган. И че надпартийният президент всъщност свири за техния отбор. Бързо се забравиха вметнатите между другото обещания, преди всичко от НДСВ, че преговорите ще се водят при пълна прозрачност.Впрочем прозрачността е винаги много охотно демонстрирана от политическите сили. Но в нощта между 26 и 27 юли 2005 г., когато правителството на Станишев бе отхвърлено, червените се очертаха като първа сила в политическото търгашество и кулоарните хитринки. Вероятно репликата цяло царство за един кон в тази нощ е звучала като мило и драго за един депутатски глас. Останаха подозренията за тайно, нерегламентирано политическо говорене. Което впрочем е част от политическата игра, но в моменти на криза издайнически добива публичностПоследният пример за това може да бъде противоречивото говорене на депутати от коалицията Български народен съюз. Докато лидерката на земеделците Анастасия Мозер е в САЩ, нейните заместници побързаха да съобщят пред медиите, че действат съгласувано с нея, като са готови да получат третия мандат и да управляват с БСП. Във вторник Управителния съвет на БЗНС-НС даде мандат на Постоянното присъствие да преговаря за съставяне на програмно правителство с мандат на БНС на максимално широка основа и да подпише такова програмно политическо споразумение. Преди това Анастасия Мозер заплаши в интервю от САЩ да наложи вето върху решение на БЗНС-НС за коалиция с БСП и ДПС. Тя добави, че въобще не била информирана за заседанието на УС и че някои хора мислели само за власт... Това всъщност бе класически пример за откритост, гарнирана с политически претенции. Една партия оповестява намеренията си, които са различни от тези на нейния лидер. И както се разбра - и с тези на нейните членове. Седмица преди решението на ръководството на земеделците тяхна столична структура разпространи в парламента декларация, в която заплашва със снемане на политическото доверие шефовете на БЗНС-НС, ако влязат в коалиция със социалистите. Между редовете на тези послания изплува неизбежното подозрение, че аритметиката за гласуване на нов кабинет пак може и да не да излезе. Взаимноизключващи се съобщения идваха и от ВМРО. Преди десетина дни воеводите дадоха да се разбере, че ще преглътнат ДПС за коалиционен партньор, но ако властта на движението бъде ограничена. Преди една седмица обаче условията се промениха и излезе, че ВМРО ще участва само ако третият мандат е даден на БНС. За по-малко от два месеца политическото говорене у нас се преобърна от толерантно в конфронтационноБързо отшумя радостта, че последната предизборна кампания е била най-цивилизованатаИнтересно ще бъде да припомним едно огласено преди месец изследване на психолози и медийни експерти. В анализа са проследени 46 дебата в едномесечния предизборен период, проведени в националните електронни медии. Според него слабата образност и емоционалност е била характерна за всички политически представители, участвали в надпреварата за депутатски кресла. Шестте основни политически сили - БСП, НДСВ, ДПС, ОДС, БНС и ДСБ - са се разграничавали много ясно като стил. Критериите за оценка на политическото говорене в изследването са емоционалност, умение за взимане на думата, експертност. Според изводите от анализа в изявите на политиците тогава е липсвал характерният за дебатите език на доминация и търсене на вербална победа. Откроила се е и липсата на реални предложения от политиците за сметка на констатациите. Най-неполитическо е било говоренето на представителите на ДПС, а най-компетентно са звучали НДСВ. В предизборните дебати жълтата партия заложила на позитивното говорене, докато хората на Иван Костов - на негативизма. Идеологичността е била най-силно изразена при ДСБ, а конкретността - при БСП. Най-експертно са говорили от НДСВ. По ирония на съдбата експертите са отбелязали най-висока информативност в говоренето на НДСВ и БСП. Двете партии, които близо два месеца не могат да се разберат, защото по-възрастната не иска да слуша. И да мисли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във