Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕДИЙНО АЛИБИ ЗА НЕУМЕЛИ ПОЛИТИЦИ

През последните десет дни на юни българският политически елит направи качествен скок в собственото си интелектуално и експертно ниво. Или поне така трябва да бъде, ако нивото на курортите, в които сини и червени посветиха по един пълен уикенд на политическото си образование, оказва пряко влияние и върху качеството на просвещението.


Боровец и Пампорово са сред най-елитните символи на българския туризъм. Тъкмо поради това са и преки конкуренти в борбата си за интереса на скиори и планинари. И въпреки че легловата база и хотелският комфорт, който предлагат, са почти еднакви, основните характеристики на двете райски кътчета крият сериозни различия. Заради близостта си Боровец е любимо място на столичани. А с дългите и разнообразни писти привлича най-вече страстните скиори и професионалистите. Пампорово пък събира любителите на белия спорт от Източна България. И вместо снежни предизвикателства глези гостите си с леки писти и многобройни слънчеви дни.


Не би било пресилено да се потърси скрит смисъл в избора на двата основни политически конкурента - СДС и БСП. И ако курортът Боровец беше нарочен преди една година за синя учебна база, вероятно заради удобството, решението на червените да се съберат в Пампорово със сигурност е търсело и символичен резултат в събитието. Очевидното послание е, че Социалистическата партия е единствената равностойна алтернатива на синьото управление и пряко конкурира ОДС на политическия пазар. Изпращането на това послание е много показателно за новата идентификация на червените депутати. Преди няколко месеца потиснатото им самочувствие ги принуди да се скрият в заспалите поли на есенните Родопи , в самотата на запустелия и сякаш изоставен Цигов чарк. Днес левите лидери забележимо по-смело навлизат в ярката светлина на обществения прожектор. Въпросът е обаче притежава ли този техен жест някакво по-дълбоко съдържание или е само


израз на закъсняла пролетна възбуда?


Верните отговори са много. Задължително са противоречиви и в никакъв случай - категорични.


Вярно е, че Българската социалистическа партия не е във върховата си спортна форма. Вярно е и че едва ли скоро ще я достигне. Но все пак прекалено самокритичният тон на семинара в елитния комплекс прозвуча по-скоро като театрално скромна поза, отколкото като спонтанно откровение. Въпреки че организационното и електоралното състояние на партията е наистина плачевно, медийната й политика е съхранила все още някои сериозни достойнства. За разлика от колегите си в Боровец например гостите на Пампорово успяха да произведат новина - скандал сблъскал разбиранията им за НАТО. Позицията им спрямо включването на България в пакта, демонстрирала развитие. И независимо от почивния ден новината обиколи всички средства за масово осведомяване.


Всъщност какъв смисъл носи съвпадението на притесненията на сини и червени. Защо и едните, и другите вече повече от година продължават да се самобичуват за неумелата си медийна политика?


Че е неумела, неумела е. Че е по-скоро импровизация, отколкото осмислена политика - и това е очевидно. И все пак самокритиките и в двата лагера са повече поза, отколкото признание. Става въпрос за това, че и сини, и червени възприемат медийното си поведение предимно като допълнителен грим, без който естествената им красота не би загубила много. И двете централи, точно като лекомислени кокетки, се опитват да внушат на обществото, че недостатъците, които то съзира в образите им, се дължат по-скоро на неумението им да се гримират, отколкото на друг род причини. Признанията за собствена медийна неадекватност предоставя удобната възможност всички партийни неудачи да бъдат


представени като дребни козметични недостатъци


И управляващи, и опозиция засега не събират смелост да напуснат уюта на това удобство. Подобна нерешителност обаче е съвсем ясен сигнал за липса на увереност и истинско самочувствие. И сини, и червени се чувстват уязвими и заплашени от проницателния прожектор на общественото внимание и това ги кара да изглеждат още по-объркани като обект на медийния интерес.


Колкото и странно да звучи, причините за тази обърканост са повече общи, отколкото специфични. В случая няма никакво значение, че едните са управляващи, а другите опозиция. Пред микрофоните всички те са еднакво непохватни. Обединява ги общото им незнание какво очаква обществото от тях, а и какво самите те очакват от обществото. Днес и сини, и червени общуват със зрители и читатели на базата на смътни усещания и непроверени чувства.


Проблемът е в това, че нито социолозите, нито хората от медиите, които политиците канят за съвети, са готови да предоставят по-конкретна и ясна цел на политическите послания. Обществените допитвания предоставят някакви безсмислени числа с възможности за безбройни тълкувания, които в крайна сметка само препятстват достигането до истинския проблем. Това, че 70% от гражданите подкрепят реформата или че 25% биха гласували днес за БСП, не носи абсолютно никакво полезно знание нито на сини, нито на червени. В политическата дейност, точно както във всяка делова сфера, една информация има стойност само когато подпомага вземането на решение. В противен случай тя е само напразно хабене на пари, време и енергия. Въпросът е чии пари хабят безкрайните социологически проучвания и дали докато


баламосват политиците с налудничави проценти


цветни кубчета и кръгчета, не отклоняват вниманието им от проблемите, за решението на които сме ги избрали?


Съвременната политика се нуждае от модерно и ефективно информационно обслужване. Семинарите в Боровец и Пампорово обаче не могат да се впишат в изискванията за подобно определение. Въпреки че премиерът Иван Костов твърди, че планинските сбирки обикновено водят да вземането на конкретни управленски решения, думите му са по-скоро добронамерено пожелание за бъдещето, отколкото констатация за настоящето. Защото ако сините сбирки се отличават с нещо от червените, то това отличие е в тяхната неефективност и риторична безсмисленост. И ако от гледна точка на управленските цели и вътрешнопартийния живот семинарите в Рила може и да играят важна консолидираща роля, то от гледна точка на информацията те са само


жалка пародия на собствените си претенции


Симптом за неправилно разбиране на проблема е, ако вината се насочи към лекторите. Техният продукт може да е качествен само ако е целенасочен. Съветите им могат да бъдат полезни единствено ако са поискани откровено и се ползват по предназначение. А когато са поканени да говорят хей така, по принцип, за доброто и злото в промяната, думите им са предварително обречени на безсмислие.


Грешката е в самото разбиране на проблема и в подхода за неговото решаване. Обсъждането на медийния образ на една партия е обсъждане на самата същност на организацията. На нейните ценностни устои, на близките и по-далечни цели, на средствата и тактиката за постигането им. Този дебат е управленски, а не политически и цели вземането на ефективно, а не пропагандно решение.


Заблудата на българските политически лидери е, че подхождат към темата като към политически, а не делови въпрос. Политическият дебат за разлика от останалите дискусии се стреми към открояване на различията и изграждането на съперници, а не към достигането на общо решение. Въвлечен в политически сценарий, добронамереният експерт е обречен да се превърне в опонент на политиците. За да не бъдат възприети като врагове, някои от българските експерти бързат да се представят за съюзници пред партийната аудитория, без да се досещат, че така унищожават собствената си ценност. Как биха могли да са полезни на управляващите само с възторга си от точните им изстрели, без да ги предупредят за заплахата на политическия бумеранг? Бумерангът, който ако пропусне целта, в крайна сметка покосява стрелеца. Ако някой се беше осмелил да изкаже подобно предупреждение още на първия Боровец, мнозинството вероятно щеше да се прицелва доста по-прецизно и днес нямаше да има нито медиен, нито магистратски, нито кметски скандал.


Българските политици все още имат да учат много за истинската същност на политиката. И когато са на власт, и когато са в опозиция, те са все още безгрижни, шумни като ученици. Някои по-умни, други - по-буйни, но всички еднакво наивни и неопитни, еднакво убедени, че светът започва с тях и никога няма да свърши. Само дето краят на междучасието все не идва и учителят така и не влиза в класната им стая. В такъв случай не им остава нищо друго, освен да се учат от разочарованията на собствените си грешки и да се надяват, че все някога звънецът ще удари, за да раздели забавленията от задълженията. А дотогава министерските кресла, пленарната зала, дискотеките и ресторантите в хотел Самоков или Пелерик, дебатите, дискусиите, семинарите, медийните изявления и партийните декларации ще продължат да се сливат в магията на едно болезнено опиянение, родено от полета на непросветеното въображение. Думите ще продължават да излитат поройни, нестихващи и наводняващи медийните емисии с безсмислие и ненужност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във