Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕДЕНИЯТ МЕСЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ

2,3 МЛН. ВЪЗРАСТНИ ХОРА В СТРАНАТА ЗАБОГАТЯВАТ САМО НА ХАРТИЯ В ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПРОГРАМИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИГодина и половина преди влизането на България в ЕС, когато нашенските доходи дишат праха на европейските - политиците ни се оливат от обещания, а хората се борят - кой с беемвето си, кой за къшея си... .Няма лошо, че в предизборната си еуфория политическите партии сипят щедри обещания за социални дарове за по-нататък. Обикновният популизъм и капаните за наивници са нещо обичайно в месеците преди вота. А и избирателят някак е привикнал с общата фразеология на кандидатите за властта, която изобилства от намерения в бъдеще време - за чувствително увеличение на доходите, за незабавно забогатяване, за рязко подобряване на битието.Объркването настъпва, когато дойде ред на конкретността и числата. Тогава надпреварата за повече гласове се превръща в търг с явно наддаване. А политиците се вживяват в ролята си на продавачи на надежда. Но каквато и да е развръзката след изборите, джакпотът за 2.3 млн. български пенсионери който сега се разиграва на хартия в платформите на политическите партии, няма как да бъде изтеглен. Затова хората в златната възраст и след 25 юни тази година ще си останат със спомените от медения месец на обещанията.Анализаторите са на мнение, че съществуват поне няколко безусловни причини, поради които заявките за лъвски скок на пенсиите в страната ще се окажат буря в чаша вода. Песимизмът на критиците е продиктуван от елементарното обстоятелство, че няма как да се направи повсеместно увеличение на парите за старини, при положение че Националният осигурителен институт (НОИ) страда от хроничен дефицит.Макроикономически актюерски разчети показват, че сегашната пенсионна система ще излезе на чисто около 2010 г., ако дотогава няма резки промени във схващанията за насоките на реформата. Числата от статистиката сочат, че за 2005 г. дефицитът на осигурителния институт е 623 млн. лева. Пенсии с размер от 60.95 лв. до 120 лв. получават 47.2% от общо 2.3 млн. пенсионери. Едва 11.4% взимат пенсия над 200 лева. В момента 100 работещи издържат 196 неработещи, 96 от които са пенсионери.В осигурителната система съществува и друг проблем. Част от хората, участващи в нея, не плащат лични вноски - например държавните служители, военните и работещите в отбраната - техните осигуровки поема държавата. За 2004 г. това са били около 74 млн. лв., което е равно на 1/3 от едномесечния разход за всички пенсии. На този фон червената пропаганда за розови бъднини на старите хорав България звучи повече от нереалистично. БСП се подписа под обещанието за ежегоден ръст на пенсиите, равен на сумата от процентния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) и на инфлацията. Пое и ангажимента от 2007 г. таванът на пенсиите да падне окончателно. В момента за пенсии бюджетът заделя месечно по 250 млн. лева. Като се имат предвид обаче, че процентът на натрупаната инфлация към момента, както и ръстът на БВП са равни примерно на 12%, за да се увеличат пенсиите, ще са необходими допълнително още 360 млн. лв., пресметна социалният министър Христова. Голямата въпросителна е откъде всъщност ще се вземат толкова много пари, след като БСП поема друг ангажимент за паралелно намаляване на данъците за работещите и на осигурителната тежест до 25 % в края на мандата ( в момента тя е 42.7 процента). Падането на тавана на пенсиите пък е решение, срещу което самата БСП нееднократно се е противопоставяла. Причината е, че ако това стане, разликата между най-ниската и най-високата пенсия ще е много голяма - тема, към която хората в третата възраст проявяват особена чувствителност.Иначе отварянето на ножицата в доходите на пенсионерите е логична, пазарна, но така или иначе - дясна политика, коментират икономистистите.Рецептата за забогяване на пенсионерите, която пъкНДСВ пусна в обращение е в създаването на пенсионен фондкойто ще се пълни с пари от бюджетния излишък, от приватизацията и от лицензионните такси. Повечето експерти в областта на осигуряването оценяват тази стъпка като много рационална. И приветстват идеята държавата да влезе в ролята на особен осигурител, ако по този начин ще се намали тежестта за работещото население. Проблемът е, че НДСВ обяви намеренията си за създаването на подобен фонд (иначе популярен в много европейски държави), след като доста старателно похарчи по-голямата част от бюджетния излишък за 2004 г. - 1.5 млрд. лв. за много по-несъществени цели.Жълтите обещават още, че осигуровките за фонд Пенсии ще намалеят с 3 до 5 на сто и от сегашните 29% ще станат 24-26 процента. Предвижда се още вместо сегашните 3% във втория осигурителен стълб в частните пенсионни фондове да отиват до 10 процента. Така сумата, която ще получават бъдещите пенсионери, след 2010 г. ще бъде равна на около 70% от заплатата им, а не, както е сега - около 30 на сто от трудовото им възнаграждение.Според разчетите на НДСВ след тяхната реформа в пенсионната система на страната родените след 1959 г., които се осигуряват в частни фондове, ще получават два пъти по-високи пенсии от сегашните. Ако човек се осигурява на 1000 лв., по сегашния модел ще получи максимум 300-350 лв. пенсия. С новите правила пенсията му ще скочи до 750-800 лв., обясни Лидия Шулева.Царските пенсионни обещания обаче също изглеждат недотам изкусурени. Заради падането на общата осигурителна тежест за работник и работодател с 3 до 5% в бюджет'2006 вместо излишък от 1% ще се отвори близо 1% дефицит, изчисляват финансисти. Освен това осигуровките намаляват единствено за фирмите, но не и за гражданите. Причината е, че през 2007 г. работник и работодател ще плащат по 50% от осигуровките. Сега съотношението е 70% за фирмата и 30% за служителя, като догодина ще стане 60:40.Реки от мед и масло потекоха и от по-малките политически формациикоито след месец ще премерят сили за вота на избирателите.Демократи за силна България на експремиера Иван Костов обявиха, че е реално повишаването на средната работна заплата на 600 лв., а на пенсиите - на 300 лева. Уговорката на ДСБ е, че това ще се случи в края на евентуалния им четиригодишен мандат като управляващи. Eкспертите на Костов обмислят да намалят осигурителната тежест с 15%, като предполагат, че това ще накара хората да не укриват вноски, а осигурените ще станат поне с 300 хил. души повече. Сметките сочат, че по този начин в работещите ще останат около 380 млн. лв. годишно. Друга идея на ДСБ е приблизително половината от намалената до 27.7% вноска да се пренасочва към частните фондове, за да се качат бъдещите пенсии на сега работещите. Неясна обаче остава съдбата на дефицита на НОИ, съответно на парите, с които се изплащат пенсиите на днешната армия от пенсионери в България.Съюзът на свободните демократи пък се закле, че само за година и половина ще пробяга такова разстояние в политиката по доходите, че средната работна заплата ще достигне 680 лв., а средната пенсия - 250 лева. На практика това означава двоен ръст на доходите, което е много повече от обещаваното от БСП еднократно увеличение до 20% на бюджетните заплати.Според Софиянски, нарастването на разходите за пенсии ще дойде от увеличение на приходите в бюджета чрез развитие на икономиката. Пак в програмата на ССД пише и какви са изходните нива за доходите към момента - съответно 334 лв. минимална работна заплата и 133 лв. средна пенсия.Истината е, че по данни на НСИ средната заплата за последното тримесечие на 2004 г. е 328 лв., а средната пенсия - малко над 110 лева. Така че приказките за шоковото забогатяване на най-бедните слоеве от населението не са нищо повече от примамка за пред избори. Данните от последните изследвания на Международната организация на труда (МОТ) показват, че до 2020 г. хората в България на възраст над 60 години ще се увеличат с 1/3 (над 28% от населнието). Децата до 16 години и възрастните над 64 години, т.е. тези, които трайно не внасят, а само черпят от осигурителната система, расте непрекъснато. През 2000 г. те са били 47.3% спрямо трудоспособното население. През 2030 г. те ще са 52%, а през 2050 г. - 73.7 процента. Въпреки тенденцията на нарастване на работещите през 2003 г. и 2004 г. заетите у нас са 54.3% от трудоспособните, докато в ЕС те са 62.9 на сто. Устойчиво от 2003 г. насам на всеки 100 безработни 27-28 са младежи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във