Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕЧТИТЕ НА ЛУКАНОВ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ МАТЕРИАЛИЗИРАТ

Развилнялата се стихия
на предконгресните страсти роди нов приятелски кръг във и извън
редиците на Българската социалистическа партия. Познатият политически
жаргон едва ли може да предложи по-точно определение за групата
от сто и четирима бивши, която Николай Добрев събра
около себе си миналия вторник в паркхотел Москва.
Сред учредителите на новата политическа групировка веднага впечатляват
имената на бивши министри и заместник-министри, на бивши генерални
директори на държавни медии, на бивши ченгета и шефове на ченгета,
на бивши ръководители на централни банкови институции. Присъстват
и бивши заклети врагове на Социалистическата партия, както и не
чак толкова заклети нейни симпатизанти и кредитори.


Всъщност на пръв поглед
изглежда, че единственото, което обединява хора с толкова различни
професионални интереси, е фактът, че всички те могат да говорят
за своето величие само в минало време. Друг е въпросът, че за
много от тях времето съвпада. И вероятно точно поради това съвпадение,
въпреки разнородното си минало, сега всички те са се устремили
към едно общо бъдеще. Независимо кой от къде идва, днес всички
те се кълнат в името на една-единствена цел - да обединят
и да обновят Социалистическата партия.


Организацията на бившите
се нарича Движение за единство и развитие на БСП и за подпомагане
обединителните процеси на левите сили в България. По-далечните
амбиции на членовете й са да обединят всички леви сили
в страната. Какви обаче са непосредствените им намерения?


Според думите на самите
учредители движението ще подпомага партийното ръководство
и няма апетити за лидерския пост. За формация, възникнала
едва три месеца преди конгресната битка, тази скромност е напълно
обяснима. Разбира се, с намесата на пословичните апаратни умения
на Николай Добрев, 43-ят конгрес би могъл да избере за шеф на
партията и личност от новата групировка, но вероятността за по-нататъшния
успех на такава тактика е нищожна. Заплахите на Красимир Премянов
и Жан Виденов за свикване на паралелен конгрес в Шумен, ако техните
хора не бъдат допуснати в София, са не само напълно реални, но
и крият сериозна заплаха да разцепят партията. Това при всички
случаи ще принуди Добрев да бъде много по-внимателен с организационните
си трикове и да се примири и с вражеско присъствие в залата на
НДК. Недостатъчно убедително звучат и предположенията, че самият
Добрев мобилизира собствена армия, за да атакува лично лидерската
позиция в БСП. Ако той действително искаше да бъде горд
водач, едва ли щеше да се бави със сбъдването на мечтите
си чак до днес.


Най-вероятно става въпрос
за много по-дългосрочни амбиции. Четиридесет и третият конгрес
ще предостави бойно поле не само за председателския престол в
партията. В конгресните дебати ще се сражават две идеологически
тенденции. Социалдемократическите ценности, зад които стоят Добрев
и Първанов, ще трябва да устоят на масирания натиск на прокомунистическите
идеи на жановистите. Конгресът ще бъде използван, за да се сменят
партийните идеали и очакванията на членове и симпатизанти.


Урокът, който Първанов
и Добрев научиха от провала на социалистическото управление, е,
че партия с ултралява легитимност и подчертано социални очаквания
не може успешно да управлява в пазарна среда. Затова една от основните
им задачи през конгресните дни ще бъде да преместят и легитимността
на партията, и очакванията на членовете и симпатизантите й надясно
- към социалдемокрацията. Раждането на новото движение явно цели
подсилване на дясното партийно крило и това съвсем откровено е
заявено в декларацията му: За да бъде социалистическа партия
от европейски тип, тя трябва да се разширява и обогатява в следната
посока: работещи собственици и предприемачи, висококвалифицирани
мениджъри, частни земеделски стопани, служители в администрацията
и държавния сектор, дейци на съвременната духовност и социалната
сфера. Никъде не се споменава нито за пролетариат, нито
за социалнослаби и пенсионери. Явно най-важната цел в предстоящата
битка ще е подмяната на социалния състав на партията или поне
на нейната най-активна част. Това е и най-близката амбиция на
новосформираната групировка. Тактиката изглежда проста и лесноосъществима.
Младото движение едва ли ще издигне свой лидер и ще подкрепи кандидатурата
на Георги Първанов. След конгреса работата за обновяване
на партията ще продължи много активно и по места. И най-вероятно
през втората половина на 1999 г. ще има нов извънреден конгрес,
на който приятелският кръг вече ще наложи свой човек. С това летаргията
на БСП ще приключи и след 44-я конгрес, вече с новия си водач
и обновения си социален състав, тя ще започне борбата за държавната
власт. Ако я спечели, бившите ще могат отново да се
върнат в гнездата на старото си величие, но този път без конфузните
леви лозунги и пенсионерски очаквания.


Всичко това обаче е в
светлото бъдеще. Сега за бившите е най-важно успешно да използват
приближаващия конгрес, за да си създадат комфортна среда. Веднага
след това вероятно ще започнат да лансират новия лидер. До зимните
месеци обществото сигурно вече ще може да разпознае бъдещия социалистически
водач, а най-вероятно той ще е убедително подкрепен и от широки
среди в Евролевицата.


След очертаването на новия
приятелски кръг СДС ще трябва много дълбоко да се замисли върху
методите си за осигуряване на втори мандат. Защото конкурентът
й вече се ражда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във