Банкеръ Weekly

Общество и политика

МБИР СЕ ОКАЗА СОБСТВЕНОСТ НА ФЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА КОМПАКТ ХОЛДИНГ

Благодарни сме на БАНКЕРЪ за публикацията

в брой 31 на вестника, която ни даде възможност да видим и разберем

какво става в МБИР и да реагираме адекватно - заяви президентът

на Компакт холдинг Иван Евлогиев на специално свиканата

пресконференция по повод статията МБИР, или абсурдното приложение

на науката за големите вътрешни кредити в предишния

брой на БАНКЕРЪ.

По чиста случайност преди шест години, непосредствено

след като Търговският закон регламентира холдинга като структура,

под номер 1 в регистрите на Софийския градски съд е записан Компакт

холдинг. Впоследствие благодатната почва на българската

демокрация помогнала доста за бързото му разрастване. Така че

холдингът нароил редица дъщерни дружества, които започнали да

изпълняват разнообразни дейности основно на територията на бившия

Съветски съюз.

Създател на Компакт холдинг и негов президент

става Иван Евлогиев, роден в Димитровград. Той лично подбрал съдружниците

и екипа си, които и в момента, макар и в доста редуциран вид,

продължават да работят за общата кауза. Повечето от служителите

в Компакт също били от Димитровград.

Ако написаните дотук изречения звучат на читателите

като начало на съвременна приказка от 1001-а нощ, нека бъде така.

Само че в случая в ролята на Шехеразада се вживява не друг, а

самият Иван Евлогиев. И така по думите му Компакт холдинг

не е групировка, а типичен пример за семейна фирма. В нея всички

се познават и по някакъв начин са свързани - расли са заедно като

деца, били са съученици, градили са заедно интелектуалното си

възпитание. Лидер на семейната фирма естествено е

самият Иван Евлогиев. И според твърденията му зад него не стоят

нито икономически, нито политически групировки, било в България,

било в другия свят.

В началото на съзнателната си дейност голямото семейство,

наречено Компакт холдинг, установява силни връзки

с известни заводи в Русия - в Новокузнецк (където има два металургични

и един алуминиев завод), в Средногорск, в Красноярск, във Волгоград.

Семейната фирма дори станала най-големият доставчик на алуминий

в България. Тя първа натоварила 100% мощностите на Промет

в Дебелт. А схемата била следната: концентратът се докарвал от

Казахстан, а заготовките за Промет - от Новокузнецк.

Спестявайки излишните подробности около Компакт,

стигаме до фамилната му хазна, без която нито едно уважаващо се

семейство не може да просперира.

Легендата за МБИР

Известна у нас повече като американската банка

или банката на Карлучи - Международната банка за инвестиции

и развитие, всъщност била... иранска, разказва Иван Евлогиев.

В навечерието на учредяването си освен българските акционери -

БТПП (притежаваща 40% от капитала й) и съществуващата тогава ТБ

Средец (с 10%), собственици на 50% станали потомци

и близки на бившия шахиншах на Иран Мохамад Реза Пахлави.

Може би с годините несъвместимостта между българския

и иранския климат е повлияла на иранските шейхове, които през

1995 г. продават собствеността си. И естествено мястото на едното

семейство се заема от друго. Първоначално Компакт

поискал разрешение за придобиването на целия ирански дял, но УС

на БНБ й отказал. Тогава холдингът купил 5% от иранските акции,

а останалите 45% предоставил на работещи фирми от

семейството, за които бил сигурен, че няма да го излъжат.

В приказката на централните банкери обаче версията

е малко по-различна. Според нея 50-те процента от капитала на

МБИР са били собственост на американската, а не на иранска фирма

- Пармън кепитал.

А колкото до истината, тя винаги е някъде по средата,

защото явно нищо не е попречило на американската Пармън

кепитал да уважи силата на иранските пари, особено когато

те са в нейна услуга.

Злополучният първи кредит

Компакт ООД получава от МБИР първия си

валутен заем за 5 млн. щ. долара и левов - за 50 млн. лева, през

август 1995 година. При тогавашния валутен курс - около 70 лв.

за щ. долар, двата заема възлизат на скромната за тези времена

сума от 400 млн. лева. А внесеният акционерен капитал на МБИР

по онова време е едва 50 млн. лева.

Обяснението за тези кредити Иван Евлогиев свързва

с лятото на 1995 г., когато в България пристигнала правителствена

делегация от Македония. Тя била съпровождана от директорите на

завод Алумина - Скопие, и на Руднички железарник

- Скопие, както и от сегашния посланик на Македония в Украйна.

Гостите споделили откровено, че заводите им са закъсали, и дори

са изразили готовност да предоставят правителствена гаранция на

Компакт. За най-голяма изненада обаче президентът

на семейната фирма Евлогиев взел, че отказал гаранцията.

Мотивът му бил, че в Русия работи без гаранции и акредитиви. Сега,

две години по-късно, той признава като своя лична грешка отказа

от държавна гаранция.

Същевременно Компакт е трябвало да реализира

още един проект - да осигури капачки за буркани в Алумина

- Шумен, тъй като сезонът на консервните предприятия бил много

силен - аргументира причините за първия кредит Иван Евлогиев.

И така, главата на семейството Компакт взема решение

с кредити да финансира операция по закупуване на метален концентрат

от Украйна, да го достави в Македония, да плати за преработката

му и да чака парите от износа на готовата продукция от Македония

за Сърбия. И тук схемата се срутва, защото по думите на самия

г-н Евлогиев сърбите не плащат на македонците, те от своя страна

не се издължават на Компакт, а тя не може да си върне

кредитите на МБИР. Повече от две години металът на Компакт

от Македония стои задържан от югославските митнически власти.

По този повод Евлогиев писал писма до мадедонския президент Киро

Глигоров и на сръбския Свободан Милошевич. Въпросът по необясними

причини оставал нерешен. Копия от тези писма били изпратени и

до министър-председателя на България. С този въпрос се занимавал

и сегашният премиер на Украйна, според който Сърбия трябвало да

върне металите на Компакт, когото стрували около 1.7

млн. щ. долара.

От Македония и Сърбия Компакт има

да получава 3.350 млн. щ. долара, като съдебно присъдени досега

са 1.750 млн. долара. За останалата сума имам уверенията, че ще

можем да си върнем стоката в България. Македонците се съдят със

сърбите, а пък ние съдим македонците. Дори блокирахме на пристанище

Бургас един кораб с македонски феросплави за около 950 хил. щ.

долара. Оказа се обаче, че македонците вече са си взели парите

от купувача на феросплавите. Така в крайна сметка пострадаха други

хора - пояснява г-н Евлогиев.

Вследствие на тези и други операции според Иван Евлогиев

ръководството на МБИР започнало да усеща, че положението на банката

се разклаща. Затова Божидар Божинов, председател на БТПП, поискал

МБИР да бъде продадена. Голямото семейство на Компакт

обаче не се е съгласило. И този отказ вероятно слага

началото на конфликта между БТПП и Компакт

По думите на Иван Евлогиев неразбирателството не

е само по начина на продажба на кредитната институция, но и по

отношение на философията на МБИР. Според него - след като не стигат

до консенсус, Божидар Божинов започнал да пише писма до БНБ, че

акционерите на Компакт са свързани лица и държат голям

дял от кредитния портфейл. Иван Евлогиев твърди, че Божинов много

добре знае кое как е ставало в МБИР и освен това като председател

на СД на МБИР е гласувал на заседанията. Накрая обаче двамата

акционери се споразумели БТПП да излезе от банката, а пък Компакт

да продължи да следва своята философия. Така в края на март 1997

г. акционерите, които подкрепяли фамилния бизнес, станали притежатели

на 89% от капитала на банката. Въпреки това на 5 август Евлогиев

заяви, че

членовете на фамилията Компакт не са

икономически свързани

а само единомишленици.

На 31 март 1997 г. на общо събрание акционерите на

МБИР трябвало да вземат решение да увеличат капитала на банката

до 2.2 млрд. лева. Отчаяно търсихме решение как да го направим,

за да не ни обвинят отново, че с кредити сме вдигнали капитала

на банката. И тогава обявих намеренията си да докараме хартия

от Югославия и да изградим медиен пул - разказва г-н Евлогиев.

За целта той взел кредит от банката, който според думите му впоследствие

щял да върне. Това е практика на всички банки. Ще ви разкажа

един пример. Когато трябваше да увеличим капитала на банката от

50 млн. на 800 млн. лв., на Компакт не му достигаха

1.2 млн. долара, затова една от нашите фирми взе кредит от МБИР,

след което парите от него вкарахме в капитала. След известно време

се получи реализация от метала и така покрихме кредита. Но не

се отказвам от нито едно свое решение и свой подпис под кредити.

Според мен те са правилни - заяви миналия понеделник Иван

Евлогиев.

Но Компакт холдинг не е нито акционер,

нито кредитополучател - продължава разказа си неговият президент,

а дълговете, които са в размер на около 9 млн. щ. долара, се водят

на името на Компакт ООД.

Според Евлогиев всички акционери обмисляли идеята

да бъдат привлечени нови купувачи и по този начин да се изчистят

ликвидните затруднения на банката. По думите му те се ангажирали

именно с това - да намерят нови акционери, за да се оправи

леко нарушената капиталова адекватност.

На 24 април 1997 г. в 17 часа УС на БНБ постави банката

под особен надзор. Причините са: възможност за неплатежоспособност.

Семейството останало крайно учудено от

този факт, защото банката нямала необслужвани кредити и задължения

към БНБ, ДСК и другите банки. Естествено ударът беше голям

не толкова за банката, колкото за Компакт - коментира

Евлогиев. Все пак той призна, че за затварянето на кредитната

институция е допринесло плащането от 1.5 млн. долара към БТПП,

за което обаче нямало правно основание. Шефът на Компакт

уточни, че парите са преведени на основата само на един разговор.

Но точно тези пари били фаталните за МБИР. Подобни разсъждения

изглеждат малко наивни, особено от устата на човека, управлявал

банка и холдинг.

С пари на Компакт

- от хартията и други дейности, имало извършени цесии

и в резултат холдингът имал постъпления за около 800-900 млн.

лева - разказва Иван Евлогиев. С тях семейната фирма

закрила някои от левовите си дългове. Сега Компакт

имал възможност да направи цесия за около 4 млрд. лв. и според

г-н Евлогиев капиталовата дупка в банката щяла да остане толкова,

колкото били неправилно преведените пари в БТПП. Освен

всичко друго бившето ръководство на МБИР се оплака, че квесторите

не им признават цесиите. В същото време едва в деня на пресконференцията

(5 август) ФБК Радо изпраща писмо до квесторите на

банката. От него става ясно, че Компакт ООД прехвърля

задълженията си към банката на финансово-брокерската къща и на

нея са цедирани вземания от МБИР. За в. БАНКЕРЪ Иван

Евлогиев уточни, че става въпрос за 809-те млн. лв., които неотдавна

Компакт е изплатила на клиенти на банката, като цялата

операция е била извършена чрез ФБК Радо.

Междувременно по думите на президента на Компакт

на 5 август в холдинга пристигнал

факс от Украинската комунална банка

Писмото било изпратено до управителя на БНБ Светослав

Гаврийски, в което в изпълнение на междуправителственото споразумение

за създаване на Българо-украинска банка, Украинската комунална

банка била готова да представлява най-големите металургични предприятия

в Украйна с оглед да станат акционери в МБИР. Те много добре познавали

и Компакт, и българската кредитна институция, с които

са работили дълго време. Намерението им - продължава разказа си

Евлогиев - било да купят 25% от акциите на МБИР и да участват

в увеличението на капитала. В същото време обаче от Централната

банка уточниха, че на 4 юли учредителите на Българо-украинската

банка са внесли официално необходимите документи в БНБ за получаване

на самостоятелен лиценз.

Коментарът за в. БАНКЕРЪ на г-н Евлогиев

по този повод е, че ръководството на Българо-украинската банка

работи паралелно и по двете възможности - да купи МБИР и да получи

самостоятелен лиценз. Според Иван Евлогиев в края на септември

в Киев ще се състои официална среща между ръководството на Компакт

и акционерите на Българо-украинската банка, на която ще станат

ясни отделните позиции, и по-конкретно на украинците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във