Банкеръ Weekly

Общество и политика

МБИР, ИЛИ АБСУРДНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА НАУКАТАЗА ГОЛЕМИТЕ ВЪТРЕШНИ КРЕДИТИ

ГРУПИРОВКАТА КОМПАКТ ДЪРЖИ 97% ОТ НЕСЪБИРАЕМИТЕ

КРЕДИТИ НА БАНКАТА

Тихата вода е най-дълбока, твърди народната

мъдрост. А различните форми на ревизии в банките показаха, че

в наши дни тя може да е и сладка. Международната банка

за инвестиции и развитие - Американската банка - не

позна нервните опашки пред входа си. Клиентите й бяха малко, но

подбрани с вкус. Затова решението на БНБ от 24 април за поставянето

й под особен надзор бе великденската изненада за финансовите среди.

Централните банкери обосноваха решението си с големия размер на

раздадените вътрешни кредити и с катастрофално падащата й капиталова

адекватност - минус 19 процента. След поставянето на МБИР под

надзор стана известно, че тя няма чакащи плащания и задължения

нито към БНБ, нито към ДСК или други банки. Мотивите на УС на

БНБ обаче имат голяма тежест - съществува опасност МБИР да се

окаже неплатежоспособна поради изключително голямата сума на раздадените

вътрешни кредити. Заемите са давани предимно на един от основните

акционери на банката - холдинга Компакт, и свързаните

с него фирми. По данни на БНБ тези кредити възлизат на 10 млн.

щ. долара. По-лошото е, че те не се обслужват.

С изтичането на предварително обявения срок особеният

надзор на банката не бе свален и УС на БНБ удължи до края на август

правомощията на квесторите. Анализите на квестурата за състоянието

на банката са представени в Банков надзор. Освен финансовото

състояние на банката квесторският отчет констатира множество нарушения

на банковото законодателство при формирането на капитала и кредитната

дейност на МБИР.

Как се правят големите вътрешни кредити?

Към 30 юни тази година кредитният портфейл на МБИР

е в размер на 22.6 млрд. лв., като от тях 19.6 млрд. лв. са главници

и около 3 млрд. лв. неиздължените лихви. Около 86% от кредитите

са провизирани, но според класификацията на кредитите по Наредба

N9 над 17.8 млрд. лв. (около 80% от раздадените заеми) са несъбираеми.

Всеки би се впечатлил и от факта, че от общо 24 отпуснати от МБИР

заеми само пет формират около 70% от кредитния портфейл. Явно,

че това е един от основните мотиви за решението на БНБ да постави

банката под особен надзор. Още по-любопитно е, че тези кредити

са отпуснати само на три фирми - Кармен ООД, Ники

Трейд ЕООД и Компакт ООД - София. Любопитните

моменти в кредитната дейност на МБИР обаче не свършват до тук.

Проверките на квестурата и Банков надзор констатират,

че макар отпуснати на три различни фирми, тези заеми практически

са дължими изцяло от Компакт ООД, тъй като дружеството

предоставя залозите по тези кредити и поема дълговете на Кармен

и Ники Трейд.

Интересно е да се проследи как се развива

кредитната дейност на МБИР. Първият голям кредит банката отпуска

през август 1995 г. на Компакт ООД - едно от дружествата

сателити на Компакт холдинг. Фирмата, чийто управител

Иван Евлогиев е по съвместителство и заместник-председател

на СД на МБИР, кандидатства и получава под формата на кредитна

линия валутен заем за 5 млн. щ. долара и левов - за 50 млн. лева.

По тогавашния валутен курс (около 70 лв. за щ. долар)

двата заема възлизат на скромната за

тези времена сума от 400 млн. лева

Освен общия размер на тези кредити интересно се оказва

и положението на г-н Евлогиев. В качеството си на управител на

фирмата и заместник-председател на СД на банката той се явява

едновременно кредитополучател и кредитор - роля, доста типична

за българския банков сектор през последните години, за която е

слабо да се каже, че е просто благоприятна за бизнеса му.

Само по себе си решението за отпускане на кредит

в такъв размер на една фирма едва ли може да се определи като

акт на здрава банкова логика при положение, че по това време изискваният

капитал за пълен лиценз е 800 млн. лева. Коя търговска банка с

амбиции за просперитет и с грижа на добър стопанин би отпуснала

заем, равен на 50% от гласувания капитала? Защото изключително

важен от гледна точка на Наказателния кодекс е, че през август

1995 г. внесеният акционерен капитал на МБИР е бил 50 млн. лв.

(около 75 хил. щ. долара), а не изискваните 800 млн. лева. Пренебрегнати

са не само елементарните канони на банкерството, а и банковото

законодателство - в тази ситуация максималният кредит, на който

има право Компакт ООД, е 160 млн. лева. Фирмата получава

400 млн. лева.

Съдбата на получените от Компакт заеми

също не е безлична. Общият размер на двата кредита,

отпуснати през август 1995 г., подсказва и тяхното

предназначение. 400-те млн. лв. се разпределят между една дузина

фирми от Компакт холдинг и три физически лица. Така

през август със средствата от кредита тези дружества купуват дела

на основния акционер на МБИР - американската компания Пармън

кепитъл инвестмънт, като всяко от тях придобива дял, не

по-голям от 5 процента. Естествено, самият кредитополучател Компакт

ООД не фигурира в групата на новите акционери. Фирмите, изкупили

американския дял, получават временни удостоверения на МБИР за

400 млн. лв., които също се пускат в действие. Необяснимо

е как тези удостоверения се залагат от Компакт ООД

като обезпечение срещу друг кредит за 400 млн. лв., този път отпуснат

от ТСБанк,

след като фирмата по документи не е акционер на банката

Впоследствие и този заем не се обслужва, а удостоверенията

остават за спомен в ТСБанк. С тези две мащабни операции

Компакт ООД успява да подари на МБИР и

ТСБанк по един несъбираем кредит от 400 млн. лв. главници.

Нов удар за 3.345 млрд. лева

Този кредит надхвърля 30% от общия размер на привлечените

средства на МБИР. Според експертите именно той се оказва фатален

за изпадането на МБИР в неплатежоспособност. Заемът е отпуснат

на 31 март тази година на Ники Трейд ЕООД, чийто собственик

Николай Радев също е акционер на банката. Решението за отпускането

му има малка предистория. На 30 март започва общо събрание на

акционерите, което обаче продължава и на следващия ден. На събранието

са освободени членовете на съвета на директорите и са избрани

нови. Още на 30 март обаче новото ръководство, което не е регистрирано

в съда, провежда заседание, на което решава да отпусне кредита

на Ники Трейд. Непонятно на какво основание договорът

за кредит е подписан на следващия ден (31 март) от един от освободените

членове на СД - Иван Евлогиев, и един от новоназначените - Георги

Колев. Решенията на общото събрание, на което е гласувано увеличение

на капитала от 1.2 до 2.2 млрд. лв., остават нерегистрирани в

съда. По този начин новото ръководство е нелигитимно, такива са

и неговите решения. Същото се отнася и за увеличението на капитала,

което остава нерегистрирано и така остава изпълнено изискването

на БНБ за минимален капитал. Според експертите при обезпечението

на кредита на Ники Трейд са използвани договори за

залог със съмнителна стойност, като залозите са приемани без опис

от служители на банката.

Средствата и от този кредит попадат при една от фирмите

от Компакт холдинг

- Компакт КАЗ. Това става чрез договор

за покупка на хартия между Ники Трейд и Компакт

КАЗ на стойност, равна на сумата на заема, който квестурата

определя като фиктивен. От така получените 3.345 млрд. лева. Компакт

КАЗ превежда 960 млн. лв. по сметката на Компакт холдинг.

Вероятното предназначение на тази сума е да бъде използвана при

попълването на капитала на банката до 2.2 млрд. лева. С остатъка

от кредита, възлизащ на 2.383 млрд. лв., Компакт КАЗ

купува 1.5 млн. щ. долара, които превежда по сметка на Българската

търговско-промишлена палата - другия голям акционер в МБИР. Така

за дяловото си участие в банката, което е 320 млн. лв., БТПП получава

1.5 млн. щ. долара. Сделка, достойна за завистта и на най-големите

борсови спекуланти.

Движението на средствата по кредита на Ники

Трейд навежда на въпроса дали между основните акционери

- фирмите от кръга на Компакт и БТПП, не е имала предварителна

договореност за изчистване на сметките и дали разрешението

на кредита не е направено с ясното съзнание, че дейността на МБИР

трябва да приключи. Въпросът звучи още по-резонно, когато се проследи

развитието на

акционерната структура и формирането на капитала

на МБИР

Характерно за състава на акционерите е тяхната малобройност

и еднородност. Кредитната институция получава банков лиценз през

юли 1991 г. с капитал от 50 млн. лв., половината от който бе собственост

на американската корпорация Пармън кепитал инвестмънт.

Останалите двама акционери са Българска търговско-промишлена палата,

която притежава 40% от капитала на банката, и ТБ Средец

- 10 процента. БТПП първа внася през 1992 г. пълната си вноска

в размер на 20 млн. лева. И така се оказва, че повече от четири

години банката работи с този капитал (от 20 млн. лв.), защото

останалите двама акционери внасят дяловото си участие едва през

1995 година. Пармън кепитал е направил вноските си

през юни 1995 г. и шест месеца по-късно продава дяловото си участие

в МБИР. ТБ Средец пък превежда парите през август

1995 г. и впоследствие също продава участието си на фирми от групировката

на Компакт холдинг, а именно - Геотрейд

ООД и Хрискомерс ООД.

През периода 1995-1997 г. общият брой на акционерите

достига 20: 14 юридически и 6 физически лица. Дяловото участие

на всеки естествено не надхвърля 5% от общия капитал, с изключение

на БТПП. Любопитното е, че дори и след коренното обновяване на

състава на акционерите през втората половина на 1995 г. не се

променя дуалистичният принцип на дяловото участие

в акционерния капитал и в управлението на МБИР. Това е така, защото

новите 18 акционери са тясно обвързани с Компакт и

целият им изкупен и внесен акционерен капитал в размер на около

1.8 млрд. лв. е формиран с банкови кредити от МБИР. Според запознати

те са получени преференциално от банката чрез давление върху членовете

на съвета на директорите, както и чрез подправени, измамни и

нищожни договори за залог, споразумения за поемателства на дълг

и непрекъснати промени в съвета на директорите.

Фактът, че Компакт ООД, без да е акционер,

а само длъжник, притежава и залага акциите на останалите акционери

на МБИР, навежда на мисълта, че акционерите на банката са подставени

лица и са част от Компакт холдинг.

Освен всичко друго прави впечатление и честата смяна

на членовете на съвета на директорите на банката. Най-фрапираща

обаче е последната, вследствие на която е отпуснатият кредит на

Ники Трейд. На първото си заседание новият СД отменя

мораториума за отпускане на кредити, което взема през 1996 г.

предходното ръководство на банката. Второто и може би фатално

за МБИР решение е, че се дава ход на кредита за 3.345 млрд. лв.,

получен от Ники Трейд ЕООД, собственост на един от

акционерите на банката - Николай Радев. Междувременно протоколът

от общото събрание остава нерегистриран в Софийски градски съд,

поради което се оказва, че то е нелегитимно. Нерегистрирано остава

и освобождаването на старото ръководство, избора на новия съвет

на директорите, както и увеличението на капитала. Така на практика

МБИР не е изпълнила и изискванията на БНБ да притежава минимален

капитал от 2.2 млрд. лв., за да работи с пълен лиценз.

Щрихираната финансова картина на МБИР не предлага

много варианти за бъдещето на банката. При наличието на подобни

показатели централните банкери едва ли ще се чудят как да постъпят

по-нататък с Американската банка. Вероятно още през

следващите дни УС на БНБ ще отнеме лиценза на МБИР и ще поиска

от съда откриване на производство по несъстоятелност. За банковата

общност остава надеждата това да е последното подобно решение.

И поуката до какво може да доведе абсурдът на вътрешните кредити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във